Разни

Ирод Велики

    Ирод Велики

Ирод Велики, цар на юдеите (40 – 4 г. пр. Хр.), е роден ок. 73 г. пр. Хр. След като Юдея е завзета от Рим, бащата на Ирод – Антипатър, юдеин с идумейско потекло, заема много влиятелна длъжност: през 47 г. пр.Хр. Юлий Цезар го назначава за прокуратор на Юдея. Той на свой ред издига сина си Ирод за военен префект на Галилея, който проявява качествата си, като се справя решително с разбойниците в областта. Римският наместник в Сирия е възхитен от енергичността му и го назначава военен префект на Келе-Сирия. След убийството на Цезар и последвалата гражданска война Ирод се радва на благоразположението на Антоний. Когато партяните (партите) нахлуват в Сирия и Палестина и качват на юдейския престол Антигон (40 – 37 г. пр.Хр.) от династията на Хасмонеите, по съвет на Антоний и Октавиан Август римският сенат обявява Ирод за „цар на юдеите”. Минават цели три години, докато той наистина се утвърди с много битки и усилия на престола, след това обаче в продължение на 33 години е верен „приятел и съюзник” на Рим.

До 31 г. пр.Хр., въпреки застъпничеството на Антоний Ирод Велики трудно се задържа на престола заради интригите на Клеопатра, която се надява да види Юдея и Келе-Сирия отново присъединени към царството на Птолемеите (Птоломеите). Тази заплаха за него е отстранена благодарение на битката при Акциум, след която Ирод е утвърден в царството си от Октавиан Август, новия господар на римския свят. Друг източник на тревоги за Ирод е династията на Хасмонеите, които негодуват, че един според тях самозванец ги е изместил от престола. Макар и да се сродява с династията, като взима за жена Мариамна, внучка на някогашния първосвещеник Хиркан II, Ирод е толкова мнителен, че избива един по един най-изтъкнатите представители на Хасмонеите, включително самата Мариамна (29 г. пр.Хр.).

Отстоявайки интересите на Рим, Ирод Велики успява да постигне мир в земите по североизточната граница на владенията си и Август добавя и тях към царството му. Подкрепя „културната” политика на императора с широкомащабно строителство не само в царството си, но и в чужди градове (например в Атина). В своите владения съгражда наново Самария, която нарича Севастия – в чест на императора (гр. Себастос = лат. Augustus), и Стратоновата кула на брега на Средиземно море заедно с великолепен изкуствен пристан, като преименува града на Цезарея (СИ – Кесария) – отново в чест на императора. Строи многобройни селища и крепости в земите си. В Йерусалим, при западната стена си построява дворец, след като вече е възстановил Антониевата кула (наречена така в чест на Антоний). Най-великото от строителните му начинания е обновяването на Йерусалимския храм, започнало в началото на 19 г. пр.Хр.

Но въпреки всичките си усилия и най-вече средствата, които влага за обновяването на храма, Ирод така и не успява да спечели сърцата на своите поданаци, юдеите. Те не забравят, че по потекло той е от Идумея. Освен това, макар да изповядва вярата в Бог (поне на думи) и да съгражда наново храма в Йерусалим, на други места той строи и храмове, посветени на езически божества. Юдеите не могат да му простят най-вече това, че е избил всички представители на династията Хасмонеи.

Тези крайни мерки всъщност не слагат край на неприятностите, които Ирод Велики има в царството си. Жените от неговия род не приемат съпругите му, има напрежение в отношенията между децата му от различните жени. Двамата му синове от Мариамна – Александър и Аристовул, израстват в Рим и са посочени за негови наследници. Юдейският народ ги приема заради това, че са потомци на Хасмонеите (по майчина линия). Но с привилегированато си положение те си навличат завистта на братята си от другите жени на Ирод и най-вече на най-големия му син Антипатър, който настройва баща си срещу тях. През 7 г. пр.Хр. те са обвинени в заговор срещу Ирод Велики и са екзекутирани. Антипатър обаче не спечелва нищо от смъртта им, защото три години по-късно, заради заговорничене срещу Ирод е екзекутиран, броени дни преди Иродовата смърт (4 г. пр. Хр.).

Мнителността на Ирод проличава съвсем ясно в разказа за източните мъдреци (влъхвите) и за избиването на всички новородени момченца във Витлеем по-малки от две години (Мат. 2 гл.) (Вж.  Нов Библейски речник. София, 2007, стр. 542, 544, 545 ).

Хората понякога се питат дали Ирод е могъл да бъде чак такова чудовище, че да избие всички момченца във Витлеем, ненавършили две години. Обикновено такива хора не познават историята на Рим, защото Ирод наистина е могъл да бъде чудовище. Освен Евангелие от Матей не са се запазили други свидетелства точно за тази негова жестокост, но тя е безобидна в сравнение с някои от другите кланета, вършени по негово нареждане. Той избива последните представители на Хасмонеите, династията управлявала Юдея преди него. Екзекутира над половината членове на Синедриона, както и над 300 свои царедворци. Убива собствената си жена Мариамна от династията на Хасмонеите, майка й Александра и синовете си Аристовул, Александър и Антипатър. Накрая, вече от смъртния си одър заповядва всички благородници в Йерусалим да се съберат на хиподрума и да бъдат убити веднага щом бъде обявена смъртта му (след смъртта му обаче нареждането не е изпълнено и те са освободени). Човек безпощаден и жесток, с фанатична невроза спрямо съперниците си, той наистина е бил в състояние да заповяда избиването на момченцата във Витлеем. Селището не е било голямо и децата едва ли са били повече от трийсетина, а смъртта им надали е оставила следа в историята на онова време (Вж. Грийн, М. Вестта на Евангелието от Матей. София, 2007, стр. 60).

В 4 г. пр.Хр., Ирод умира в Йерихон – неоплакан от своите и мразен от целия народ.
Ирод остава в историята не като способен управник, а като жесток тиранин, избил много хора.Той носи титлата „Велики” не защото я заслужава, а защото превъзхожда неспособните си потомци (Вж. Трайчев, Е. История на епохата на Новия Завет.  Стр. 274).

Ирод Велики завещава царството на трима от синовете си: Юдея и Самария на Архелай (Мат. 2:22), Галилея и Перея – на Антипа, и североизточните земи – на Филип (Лука 3:1). Волята му е потвърдена от Август ( Нов Библейски речник. София, 2007, стр. 545).

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: