Богословие, Догматическо богословие, Йоан Романидис, Православни автори

Общо за Църквата


   Автор: отец Йоан Романидис

  Църквата е тяло Христово, което се състои от всички вярващи в Христос, които участват в първото възкресение, имайки залога на Духа или с други думи предвкусването на обожението. Църквата съществува дори и преди сътворението, като нетварно, скрито в Бога Царство и слава, в което Бог живее със Своето Слово и със Своя Дух. Чрез волеизявлението на Бога са сътворени вековете, а също и небесните сили, които са в тях, и безплътните духовни същества ангелите. Това е последвано от сътворяване на времето и на света, който се намира във времето. Сътворението на човека идва след това и е замислено като съчетаване на умната (духовна) енергия на ангелите с разума (логос) и човешкото тяло.

Църквата е невидима и видима, т.е. тя се състои от онези, които участват в борбата на земята и онези, които триумфират на небесата в Божията слава. Протестантите обаче твърдят, че Църквата е само невидима, че тайнствата Кръщение и божествена Евхаристия са само символични практики и че единствено Бог знае кои са истинските членове на Църквата. Противно на подобни мнения, Православната църква подчертава видимия аспект на Църквата и учи, че вън от Църквата няма спасение.

Църквата, като тяло Христово, е обиталище на нетварната Божия слава. Не можем да отделим Христос от Църквата, нито Църквата от Христос. В традицията на папството и у протестантските общности съществува ясно разграничение между тялото Христово и Църквата, т.е. някой може да участва в тялото Христово без да бъде член на Папската църква например. За православните това е невъзможно.

За калвинистите след възнесението Си Христос обитава на небесата и следователно изменението на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови е невъзможно. В такъв случай обаче Христос е абсолютно отсъстващ от Евхаристията. Римокатолическият възглед е до известна степен подобен, доколкото се подчертава, че Христос, Който иначе отсъства, чрез молитвата на свещеника става присъстващ, като слиза от небесата. Логичното заключение е, че Христос отсъства от Църквата. Факт е обаче, както вече казахме, че членовете на Църквата имат залога на Духа и са обожени.

В древната Църква, когато говорят за тялото на Христос или за Христос като Глава на Църквата, никой няма предвид Христос да се е разпрострял из целия свят по един телесен (материален) начин, при което главата Му да е в Рим, едната Му ръка на Изток, а другата – на Запад. По-скоро вярват, че целият Христос живее във всяка поместна църква с всички нейни членове, а именно светците и вярващите от цялата вселена. Така, според учението на отците, на извършването на божествената Евхаристия присъства не само Христос, но в Него са представени още и всички светци и християни от цялата вселена. Когато ние се причастяваме с малкото парченце от светия Хляб, ние получаваме вътре в себе си целия Христос. Когато християните се събират заедно на определено място, с тях се събира и цялата Църква, а не само част от нея. Точно поради тази причина в източното светоотеческо Предание манастирският храм се нарича „католикон” – място на цялата Църква.

Предназначението на всички вярващи е тяхното обожение. Това е също така и окончателното предназначение на всички. Ето защо християнинът трябва да се движи от слава към слава, т.е. робът трябва да стане наемник, а той – Божи син и верен на Христос. Вън от Църквата няма спасение. Христос предлага спасяващата благодат на всички човеци. Когато някой бива спасяван вън от видимата Църква, това означава, че Сам Христос го спасява. Дори подобна личност да се окаже, че е член на хетеродоксална група, той е спасен от Христос, а не от „фракцията”, към която принадлежи. В този случай спасението не се осъществява от църквата, към която той принадлежи, защото има само една Църква, която спасява, т.е. това е Христос.

Там, където отсъства православното учение на вярата, Църквата не може да гарантира достоверността на Тайнствата. Според отците православното учение на вярата никога не бива отделено от духовността. Там, където има погрешно учение, там съществува и погрешна духовност и обратното. Мнозина отделят учението от благочестието, но това е грешка. Когато Христос ни казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец” (Мат. 5:48), Той предполага, че всеки би трябвало да знае какво се разбира под съвършенство. Така за православните критерий за достоверността на Тайнствата е православното учение. Благочестието и догматът са тъждествени и не могат да бъдат разделяни едно от друго. Където има православно учение, там има и православна практика. Православие означава: а) правилно мнение и б) правилна практика.

Църквата, която воюва на земята, е Православната църква. Православният догмат и библейското учение са едно и също, защото догматът присъства в Св. Писание и произхожда от него.

Из “Кратка православна светоотеческа догматика”, стр. 84-87

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: