Великият пост и Свещеното Писание

   Автор: Александър Шмеман

Църковната молитва е винаги библейска – тя се изразява с езика, образите и символите на Свещеното Писание. Ако Библията съдържа в себе си Божието откровение, тя също така е и вдъхновеният отговор на човека към това откровение и затова е израз и съдържание на човешката молитва, хвала и поклонение.
Да вземем за пример псалмите. Минали са няколко хилядолетия от времето, когато са били написани, но щом човек пожелае да изрази своето разкаяние и с цялото си потресено същество да призове Божието милосърдие, той намира единствен завършен израз на своята молитва в покайния 50-и псалом: „Помилуй ме, Боже!”. Във всички възможни състояния на човека пред Бога, света и другите хора – от завладяващата радост на Божието присъствие до бездънното си отчаяние в изгнание, грях или болест – човек намира съвършен израз на своята молитва в тази единствена по рода си книга, която затова и винаги е била всекидневната храна на Църквата, средство на нейните молитви и самоназидание.
По време на Великия пост сякаш се поставя особено ударение върху библейското измерение на църковното богослужение. Може дори да се каже, че в продължение на четиридесетте дни на поста човекът и Църквата сякаш духовно се завръщат в състоянието на Стария Завет, във времената преди Христа. Това е време на покаяние и очакване, време на „историята на спасението”, която се движи към своето осъществяване в Христа. Такова завръщане е нужно, защото независимо че принадлежим на времето след Христа, познаваме Го и сме кръстени в Него, ние постоянно се отклоняваме от новия живот, дарен ни от Него, и това означава, че се връщаме към „старите” времена. От една страна Църквата е вече „у дома си”, защото тя е „благодат[1] на Господа наш Иисус Христос, любов на Бога и Отца и общуването на Светия Дух”, но от друга, тя все още е „на път” в едно дълго и трудно странстване към сбъдването на всичко съществуващо в Бога, към завръщането на Христа в края на времената.
И като очакване и като странстване Великият пост е актуализация на това второ призвание на Църквата – живота. Поради това тук Старият Завет придобива своето пълно значение не само като книга от пророчества, които вече са се сбъднали, но и като разказ за човека и за целия сътворен свят по пътя им към царството небесно.
През богослуженията на Великия пост четенията от Стария Завет се извършват по два начина: първо е удвоеното четене на Псалтира и второ – „lectio continua”, тоест четене подред и изцяло на трите Ветхозаветни книги: Битие, Книга на пророк Исаия и Притчи Соломонови.
Псалмите винаги са заемали централно и изключително важно място в християнското богослужение. Църквата вижда в тях не само най-добрия и най-верен израз на човешката молитва, разкаяние, поклонение и хвала, но и истинска „устна икона” на Христа и Църквата, откровение в Откровението. Светите отци, по думите на един от тълкувателите на техните писания, смятат, че „единствено и само Христос и Неговата Църква се молят, плачат и говорят в тази книга” (псалтира). Затова от самото начало псалмите са изграждали основата на молитвата на Църквата и нейния „естествен език”. В богослужението псалмите се използват първо като постоянна основа на всекидневните служби: „вечерният псалом” 103 по време на вечернята; шестопсалмието, псалмите 3, 38, 63, 88, 103, 143; „хвалителните” псалми 148, 149 и 150 – по време на утренята; по три псалма на всеки час и т.н. От Псалтира са избрани и прокимените, стиховете за „Алилуия” в дните на годишните празници и т.н. И накрая целият Псалтир, разделен на двадесет части – катизми, се чете всяка седмица на вечерня и утреня. Тази трета употреба на Псалтира е удвоена по време на Великия пост; целият Псалтир се изчита не веднъж, а два пъти през всяка седмица от поста, когато четенето на катизмите се включва още и в третия и шестия час.
Началото на „постоянното четене” на Битие, Исаия и Притчите изцяло възхожда към онези времена, когато Великият пост е бил най-вече подготвителен период за кръщение и богослуженията са имали специфичен поучителен характер на наставления в християнската вяра, предназначени за оглашените. Всяка от тези три книги съдържа определена основна част от Стария Завет: историята на сътворяването на света от Бога, пророчествата и моралните и нравствените поучения.
Книга Битие ни дава като че ли основната рамка на вярванията на Църквата. Тя съдържа в себе си историята на сътворението на света, грехопадението и най-после обещанието и началото на спасението чрез сключването на първия Завет на Бога с избрания от Него народ. Тя предава основните вярвания на Църквата в Бога като Творец, Съдия и Спасител и разкрива самите корени на християнското разбиране за човека, създаден „по образ и подобие Божие”, който е отпаднал от Бога, но си остава обект на божествената любов, грижа и последно спасение. Тази книга обяснява смисъла на историята като история на спасението, водеща към Христа и завършваща чрез Него. Тя възвестява тайната на Църквата, предадена в образите и събитията от живота на избрания народ, Завета, Ковчега и т.н.
Исаия е най-великият от всички пророци и четенето на неговите пророчества по време на целия Велик пост трябва още веднъж да ни разкрие великата тайна на спасението чрез страданието и жертвата на Христа.
И най-накрая книгата Притчи Соломонови е сякаш обобщение на нравственото учение на Стария Завет, на моралния закон и мъдростта. Ако не им обърне внимание или не се съгласи с тях, човек не би съумял да разбере отпадането си от Бога и поради това не би бил способен дори да чуе благата вест на прошката, която ни се изпраща с любов и благодат.
Поученията от тези три книги се четат всекидневно по време на Великия пост от понеделник до петък включително. Книгите Битие и Притчи се четат по време на вечернята, пророчествата на Исаия – през шестия час. И макар Великият пост отдавна да е престанал да бъде период на подготовка за кръщение, главната цел на тези четения изцяло запазва своето значение. Християнската вяра се нуждае от това ежегодно завръщане към своите библейски корени и основания, тъй като не може да има предел за нашето узряване в разбирането на Божието откровение. Библията не бива да се разглежда като сборник от догматични теореми, които трябва да бъдат научени и запомнени веднъж завинаги. Тя е живият глас на Самия Бог, Който отново и отново глаголи с нас, Който ни въвежда все по-дълбоко в неизчерпаемите богатства на Своята мъдрост и любов. Най-голямата трагедия на нашата Църква е почти пълното непознаване на Свещеното Писание от нейните членове и, което е още по-лошо, действително пълното равнодушие към него. Онова, което е било безкрайна радост, интерес, духовно и интелектуално израстване за отците на Църквата и за светиите, се е превърнало за повечето съвременни православни в остарели текстове без никакво значение за собствения им живот. Да съхраним надеждата, че ако отново се възприеме духът и значението на Великия пост, това ще значи, че и Свещеното Писание отново се възприема като истинска духовна храна и общение с Бога.

Откъс от книгата „Великият пост“. Издателство Омофор.