Често се случва човек да чувства прекомерно притеснение за състоянието на света. Да страда, когато вижда, че днес хората не вървят по Божията воля, както и той самият. Да го боли за телесната и душевна болка на другите. Тази чувствителност е дар Божий. Душите, които притежават тази чувствителност, са особено възприемчиви към Божиите послания и Божията воля. Тези чувствителни души имат възможност да напреднат много в християнския живот, понеже обичат Бога и не искат да Го огорчат. Обаче те са изложени на една опастност. Ако не отдадат с доверие живота си на Христа, възможно е лукавият дух да се възползва от чувствителността им и да ги доведе до тъга и отчаяние.
Чувствителността не може да бъде поправена. Може само да се преобразува, да се превърне, да се преобрази, да се претвори, да стане любов, радост, благоговение към Бога. Как ли? С обръщане нагоре. Обърнете всяка скръб в познание на Христа, в любов и благоговение към Него. А Христос, Който постоянно с копнеж чака да ни помогне, ще ви даде благодатта Си, и ще превърне скръбта в радост, в любов към братята, в благоговение към Себе Си. По този начин мракът ще изчезне. Помнете апостол Павел Какво казва? Сега се радвам в страданията си ( Кол. 1:24)
Из „Старецът Порфирий Кавсокаливит – Живот и слова”. Със съкращения. Заглавието е мое
Дискусия
Няма коментари.