Богословие, Догматическо богословие, Йоан Романидис, Православни автори

Адските мъки в западната Августинова традиция

26ecaeac35beb9cf6549ede28f2e2e7c
Автор: отец Йоан Романидис

Проявяването пред пророците, апостолите и светците на тази любяща и наказваща Божия сила, която всички човеци без изключение ще видят, независимо дали като светлина или като огън, веднага изкарва пред очите ни коренната разлика между това учение и учението на платониците и на последовате­лите на Августин – протестантите и римокатолиците — които учат, че съзерцаването на Божията същ­ност води до блаженство (пълно щастие). Това също така веднага открива и лъжливата основа на провеж­дащата се на Запад дискусия относно благодатта, свободата, заслугите, добрите дела, вярата и предопределението – дали то е условно или абсолютно.
Във всички системи на франко-латините (римокатолиците и протестантите) добрите дела – независимо дали се разглеждат като заслужаващи възнаграждение сами по себе си или причинени от предхождащата непобедима благодат, или като знаци на спасителното предопределение, което ги причинява, са средствата, чрез които вярващите придобиват удовлетворяване, а следователно и унищожаване на своите желания от съзерцаването на Божията същност. Съзерцаването на Божията същност е цената или заслу­гата за добрите дела, или резултатът от първото въ­веждане на разсъдъчното умение по пътя към блажен­ството. То обаче не се гледа като вътрешна промяна на егоистичната любов в посока на самопожертвователната любов чрез божествената благодат. Поради тази причина наказанието е лишаване на човека от страна на Бога от притежаването на това проникновение, а следователно и от блаженство. Това е в противоречие с библейското и светоотеческо учение, според което наказанието не се състои в лишаване на човека от спо­собността да вижда Божията слава, а в неуспеха му да сътрудничи на Божията благодат чрез придобиване­то на самопожертвователна любов, поради което той вижда Бога като огън, а не като светлина.
Тъй като Августин и франките, които го след­ват, вярват, че осъдените не виждат Бога, те приемат вечния огън, известен от Св. Писание като тварен и така са доведени до суеверните догмати относно ада и очистващия огън, станали толкова добре известни чрез творбите на Данте и на Джон Милтьн. Като следствие от това франко-латините, подобно на древните, си представят един трипластов свят, състоящ се от неиз­менни небеса, обитавани от онези, които са достигна­ли пълното блаженство, изменчива земя, като място за изпитване на човеците, и изменчиво подземие – място на онези, които са осъдени или са били очистени.

Из „Кратка православна светоотеческа догматика“

Бихте могли да видите още и: Божията слава, Божията любов и адските мъки

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: