Архим. Авксентий, Богословие, Литургика, Православни автори

Дякониса и нейното ръкоположение

_________________4a5a06de594a8Автор: доц. д-р Апостол Живков Делипапазов (Архимандрит Авксентий)

Дякониса

В новозаветните книги поведението на жените от обкръжението на Спасителя нерядко е определяно като „служение“ (,,διακονια“) (Мат.8:15, Марк 1:31, Лука 4:39, Йоан 12:2 и др.)

Институтът на дяконисите възникнал през апостолския период от църковната история и бил свързан със задължения, подобни на тези на дяконите. В известен смисъл бил допълнение към този на дяконите. Включвал една единствена степен – тази на дяконисата. Не предпола­га принадлежност към по-нисша степен, нито възможност за издигане в друга, по-висша. За дякониса на име Фива споменава св. апостол Павел в Рим. 16:1-2. В 96 си писмо до император Траян, Плиний Млад­ши докладва, че е разпитвал две робини наричащи се „прислужнички“, т.е. дякониси. В „Пътеписа“ си испанската монахиня Егерия (Сил­вия) споменава за дякониса Мартана, която не взимала участие в богослужението, а по-скоро изпълнявала задълженията на игуменка в един манастир в Селевкия-Ктесифон.

Служението на дяконисите, като част от по-общия проблем за служението на жената в църквата не бил приеман еднозначно. В трета книга на „Апостолски постановления“ по този повод е казано „Ако по-рано не позволихме на жените да поучават, то как да им позволим, въпреки природата си, да свещенодействат? Поставянето при богини­те на жени свещеници е заблуждение на елинското (езичеството – ск.м.)…“.

Според шеста глава на „Апостолски постановления“ дякониса мог­ла да бъде неомъжена жена или вдовица омъжена само един път. Т.е. дяконисата можела да има деца. В редки случаи дякониса можела да стане и съпругата на епископа, което е урегулирано в 48 правило на Шестия вселенски събор „Жена на произвеждан в епископско достойн­ство, подир като се раздели с мъжа си по взаимно съгласие, нека пос­тъпи в манастир отдалечен от местопребиваването му и нека се ползва с издръжка от него. А ако се окаже достойна, нека се произведе и в достойнство на дякониса…“. С 15 си правило Четвъртия вселенски съ­бор определил дяконисата да не е по-млада от 40 години. Същото би­ло потвърдено и в 14 и 40 правило на Шестия вселенски събор. Дяко­нисите подготвяли жени желаещи да приемат кръщение, подпомагали свещенослужителя при извършване на кръщение, посещавали с раз­лична цел домовете на християните, стоели при вратите на храма, сле­дели за поведението на жените в него, удостоверявали непорочността на девици и др. Били длъжни още да посещават и обгрижват христи­янки, които живеели в домове на езичници. Във връзка с това в осма книга на „Апостолски постановления“ е посочено „Дяконисата не бла­гославя, нито извършва нещо от онова, което извършват презвитерите или дяконите. Тя единствено пази портите на храма и помага на през­витерите при кръщение на жени (заради приличието)…“. По времето на Константинополския патриарх Фотий (†893) дякониси носели при­частие на пленените във война със сарацините византийски войници.

От първите християнски векове до нас достигнали имената на ня­кои дякониси като св. Домника от Александрия, св. Теосевия от Ниса, св. Татяна, св. Ксения от остров Кос, св. Платонида от Назианз и др. В третата си новела император Юстиниан Велики определил броят на дяконисите в църквата „Св. София“ в Константинопол да не надхвър­ля 40. На територията на страната ни институтът на дяконисите също бил популярен. В село Елешница (Разложко) е намерен гроб на дякониса, от надписа на който става ясно, че се е казвала Евгения и е починала през 538 г. „Тук почива благоразумнопаметната Евгения, която бе дякониса и която построи дома (църквата) на славния апос­тол Андрей, и която завърши живота си в благочестие на 12 юни, индикт първи, по време на царстването на най-божествения и най-благочестивия наш господар Флавий Юстиниан, вечен август и автократор, година двадесет и девета, по време на консулството на най-блестящия Флавий Йоан“.

През 527 г. със 17 правило на свиканият от Арменската църква съ­бор в древната арменска столица Двин (Довин) било определено „На жени не се разрешава да извършват служението на дякониси, нито да прислужват при кръщение…“. През XII век в тълкуванието си на 15 правило на Четвъртия вселенски събор Антиохийският патриарх Тео­дор (Валсамон) отбелязва, че в Константинопол ръкоположение на дя­кониси вече не било извършвано. Причина за това според него е огра­ничаването достъпа на жените до олтара. За Матей Властар служени­ето на дяконисите в църквата е „никому неизвестно“, т.е. отдавна заб­равено служение.

Посвещение (ръкоположение) на дякониса

В „Завета на нашия Господ Иисус Христос“ е отбелязано, че дяко­нисите били причастявани непосредствено след иподяконите. За пос­вещение или ръкоположение на дякониси в него не се говори. По вре­мето на Константинополския патриарх Фотий (†893) дякониси носели причастие на пленените във война със сарацините византийски вой­ници.

В „Апостолските постановления“ (IV век) е съхранен остатък от древен чин на ръкополагане на дякониси „Боже вечни, изпълни с духа на Мариам, и Девора, и Анна, и Олдама пазителката на Твоите свети врата…“. Те били считани за част от клира на древната църква, за кое­то говори и 19 правило на Първия вселенски събор „По същия начин да се постъпва с дякониси, както и с всички, които са причислени към клира…“.

Друг по-пълен чин на посвещаване на дякониси е достигнал до нас в препис от края на VIII или началото наIX век. Бил извършван от епископ в олтара, по време на литургия и според него орарът бил премятан през врата, т.е. през двете рамена на дяконисата. Причастявал я епископът, след което и подавал чашата, а дяконисата я поставяла на св. трапеза. Дяконисите не могли да бъдат монахини, макар че в ръко­писи от V-VI век между служението им и това на монахините често се прави връзка. В 123 новела на император Юстиниан се говори за мъже и жени, които „встъпват в манастир и стават клирици или дякониси или отшелници…“. От същото време служението на дяконисата било обвързвано с определен храм.

Забраната дякониси да дават причастие в енорийските храмове дос­тигнала до нас в един Молитвослов от Х век, в който се говори, че в някои храмове съществувала и тази практика. В библиотеката на Алек­сандрийската патриаршия в Кайро се съхраняват два молитвослова отXIV век, които съдържат вероятно някои от последните редакции на чина на ръкоположение на дякониси. От свидетелството на Матей Влас­тар (†1360) става ясно, че при „ръкоположение“ на дякониси, еписко­път свалял омофора си, премятал дяконския орар и през двете рамена на дяконисата и я причастявал непосредствено след дяконите. През средните векове институтът на дяконисите постепенно изчезнал и бил заместен в някаква степен от женското монашество. Изчезването му било свързано с въвеждането на Йерусалимския богослужебен устав на св. Сава Освещени във всички храмове на Византийската империя.
Успешни опити за възстановяването на този институт се правят в някои дохалкидонски църкви. В Руската църква до 1917 г. също имало църковни благотворителни организации, чиито служителки се нари­чали дякониси. Нерешителни опити за възстановяване на древното слу­жение на дяконисите се правят и в други църкви – Гръцка, Антиохийска и др.

Посвещението на дякониса било приравнено с ръкоположението на дякон. Извършвали го в края на литургията преди ектенията „Като поменахме всички светии…“.

– (епископът благославя три пъти главата на ръкополаганата), молитва „Бо­же свети и всесилни, Който освети чрез раждането Си…“,

– велика ектения „С мир на Господа…“,

– (епископът възлага ръка върху главата и), молитва „Владико, Господи, Който не отклоняваш и жените посветили себе си по Божествения съвет…“,

– (епископът премята дяконския орар през врата и и я причастява), екте­ния „Като поменахме всички светии…“,

По време на тази ектения епископът подавал потира на новоръкоположената дякониса, а тя го поставяла върху св. трапеза. Не било възгласяно „Дос­тоен“ и не и била давана рипида, като на дякон.

Из „Литургика, част втора“. Заглавието е мое            

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: