Лични, Социално-пастирска и мисионерска дейност

Христос и онеправданите

425320_302587619803488_1598503574_nОт Атанас Ваташки

„Не само с хляб ще живее човек”(Матей 4:4) казва Писанието, но това значи, че ще живее и с хляб. В своето учение Господ Иисус постави на високо място милосърдието, изразяващо се в реална взаимопомощ между хората. „Който има две ризи, нека даде на този, който няма“ (Лука 3:11), „Дай на всеки, който ти поиска“ (Лука 6:30), „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Мат. 5:7) и др. отекват от страниците на Евангелието. Самият Христос знаеше, че освен да се напълнят душите и сърцата на слушащите Го, беше нужно да се нахранят и телата им. Затова проповядвайки за Божието Царство на множествата до Витсаида, и изцерявайки нуждаещите се, Той не пропусна и да ги нахрани, виждайки, че са гладни. Писанието ни казва: 16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха и всички се наситиха; (9:16-17). Говорейки на апостолите, че който между тях иска да бъде първи, трябва да е слуга на останалите, Христос въпреки Своята Божествена слава, умива краката на учениците си. Богословът Брус Милн ни дава интересна информация за културния контекст на тази случка: „Според възприетите норми на държание, които на Изток се смятат за по-важни, отколкото на Запад, някой от робите трябва да измие нозете на гостите, замърсени от прашните улици. Това е особено унизително и се числи към работите, които не е препоръчително да се възлагат на роби юдеи. Явно никой от учениците не е готов да изпълни това задължение(кой мие нозете на хора, с които се чувства равен!) и всички сядат да вечерят неумити. Товата Исус става от трапезата, сваля горната Си дреха, препасва се с престилка и се заема да мие и да подсушава нозете на Своите ученици[1].

Какво ни казва горният текст?:

1. Миенето на краката е работа, която са извършвали робите.

2. Апостолите не си мият краката един на друг, понеже се считат за равни помежду си.

3. Но Господ тръгва да им умие краката, независимо, че това Го прави да изглежда като техен слуга, техен роб. Всъщност Той се изявява точно като такъв. Но точно такова поведение е въздигащото и Христос го иска от апостолите, казвайки: „Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.” (Йоан 13:15). Следователно от апостолите ще се изисква същото, помежду им и като поведение към другите хора.

На някои места в Църквата, се е появило едно отклонение: превръщане на социалната активност във водеща дейност на енорията. Заради това някои православни мислители (като митр. Калистос Уеър[2]) протестират срещу подобна линия и настояват да не се занемарява евхаристията. Но съществува и другата опасност – да се пренебрегне въобще социалната функция на Църквата, което би било голяма грешка. Четейки Деяния на Светите апостоли  2:42-44: „И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;” , където се изброяват основни дейности на църковното събрание, не оставаме с впечатлението, че в него се наблюдава тяхното степенуване или пък противопоставяне едно на друго. Това е така, защото отдаването на живота ни един на друг и на Бога е многоаспектно: то включва вярност и живот според апостолското учение, обща молитва, участие в преломяването на хляба и виното и заедно с това социална взаимопомощ между членовете на Църквата. Нещо повече, социалната активност като неразделима част от живота в Христос е поставена от Самия Него, като тя има и сотириологично значение. По думите на Спасителя в Матей 25:34-36, 40 стих:  34 „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. … Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.”

В тези думи доброто, направено на нуждаещите се, се зачита като добро, направено на Самия Спасител. И обратно – ненаправеното добро към тях е недобро направено на Самия Христос. Това е така, защото Христос се идентифицира с тези неоправдани, изпаднали в беда хора. Тези дела на милосърдие и любов трябваше да бъдат не самоцелни, а като плод на Светия Дух в нас и да бъдат вършени заради другите и Бога, и никога за да нахраним собственото си его.

И когато застанем пред Христос, на Последния и Славен Съд, нашата участ за вечността ще бъде определена от нашето отношение към тези хора: дали сме нахранили гладните, дали сме дали да пият на жадните, дали сме дали подслон на бездомните и посетили болните и т.н.

Христос остави мисия на Църквата – да проповядва Евангелието и да се грижи за изпадналите в нужда хора. Или по точно: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал (Матей 28:19-20).

[1] Милн, Брус. Вестта на Евангелието от Йоан. София, 2001, стр. 213.

[2] Уеър, К. „Без енорията Църквата е наивна утопия“

Дискусия

2 thoughts on “Христос и онеправданите

  1. Хубаво е, че започна да пишеш по-често.
    С най-добре пожелания:

    Posted by the boss | 24/10/2014, 17:36
  2. Благодаря много!
    Относно писането: На Бог да бъде цялата слава, а всички грешки да бъдат на мое име!

    Posted by Наско | 24/10/2014, 18:27

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: