Христос като Благовестител и пастирите

От Атанас Ваташки

„Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.” (Йоан 18:37).

Старият Завет е време на очакване. Новият Завет е време на изпълнението. Сянката бе заместена от същността. А същността бе дадена от Онзи, за който св. пророк Исая е казал: „Колко са прекрасни върху планините краката на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сион: Твоят Бог царува„! (Исая 52:7).

Законът можел да покаже греха, да бъде нещо като духовен термометър, но той не можел да изцери човека от неговите недъзи и страсти, да му даде силата да ги превъзмогне. Това можел да направи само Иисус Христос, Който Сам е Живот, и Който можел да го даде на хората. В Неговата свята и чиста Личност срещаме истинския образ на християнския пастир, такъв, какъвто трябва да бъде: даващ живота си за овцете.

Основна цел на Спасителя Христос в земното Му служение е проповядването на Евангелието – това е благата вест, че очакваният Месия е дошъл, греховете могат да бъдат простени, раните излекувани, човекът може да се приближи до Бога, защото бариерата между Небето и земята ще падне с Неговата смърт и възкресение. Иисус идва на земята, за да върши волята на Онзи, Който го е пратил. А Неговата воля е никой човек да не бъде загубен, но да бъде възкресен в последния ден. „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;” (Йоан 11:25).

В своята проповед обаче Христос не зпоупотребява с думите, не е многословен. Той показва Учението Си не само с думите, но и със Своето дело и жертва, давайки живота Си за онези, които обича, тоест човеците.Всъщност от любов към нас Иисус Христос избра да влезе в нашата човешка действителност, да стане един от нас, и да ни просвети със Своето Божествено учение.
   Понеже Бог не гледа на лице, а на сърце, обект на Христовите проповеди стават хора с най-различен етнос, длъжност, произход, възраст и пол. Било прокуратори като Пилат, митари като бъдещия евангелист Матей, грешници, като обвинената в прелюбодейство жена, която са искали да убият с камъни или обикновените жители на Галилея, които с радост Го слушат. Неговите най-близки сподвижници са обикновени рибари, а децата особено приятни на душата Му: „на такива е Царството Небесно”.

Христовата проповед отваря вратите широко, вместо да ги затваря. Посланието му не поробва, а освобождава. Не разболява, а изцелява.Той иска да дойдем при Него, да донесем бремето си и Той да го разтовари, за да намерим покой за душите си. Да оставим греховете си и Неговата Светлина да започне да води нашият живот.

Иисус проповядваше по цяла Галилея и Юдея, и отвъд Йордан. Където бяха хората, там беше и Той. В проповедта си използваше прост и достъпен език, с примери от ежедневието, от бита. След Възкресението Си Той изпрати учениците Си със заповедта да отидат и да проповядват евангелието на всеки човек, за да може да бъде спасен. За съжаление в днешно време този призив остава почти нечут. Мисии, било външни за просветление на неправославните, било вътрешни, сред онези, които по име така се наричат, почти липсват. Малкото изключения потвърждават предходното изречение. Някои свещеници са се затворили в своите църкви, обяснявайки, че „вратите на храма са отворени и всеки може да заповяда”, забравяйки, че те са призовани да отидат при хората. Същевременно част от немногото желаещи да влязат в храма се отблъскват чрез незаинтересовано пастирско отношение, непонятен богослужебен език, високи цени за извършване на тайнствата – които би трябвало въобще да са безплатни!, и демонстриране на излишен лукс от някои духовници. Към подобни случаи стоят като обвинение Иисусовите думи: 13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. (Матей 23:13)