Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (първа част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)


Възникването на човека – това не е еволюция, а по-скоро революция

Фрейзър

На един египетски релеф може да се види изображе­ние на бога Хнум, който създава човека с помощта на грънчарско колело. И не само египтяните, но и много други народи от древността са си представяли Твореца в образа на майстор, Който със Своите ръце прави съ­дове. Това примитивно схващане е било не толкова ре­зултат от наивна представа за природата, колкото след­ствие от грубото сетивно разбиране на божеството и идеята за творението. Според други възгледи, разпрос­транени в Индия и Гърция, възникването на света било раждане от недрата на Бога. Оттук са и митовете за Космическото яйце, от което произлязла Вселената. В този случай творческият акт се представя по-скоро като стихиен, безсъзнателен процес, подобен на непро­изволните процеси в човешкото тяло.

Само библейското учение противопоставило на езичеството и пантеизма всички оттенъци на идеята за тво­рението като акт на божествената Воля, Разум и Любов. Този акт е звено, което свързва Абсолюта с всичко тварно. Според Писанието, съзидателната мощ на Словото Божие, което извикало тварното битие от небитието, постоянно подхранва и поддържа неговото съществуване.

Освен това Библията рисува космогенезиса като из­качване по стъпалата от низшето към висшето, от неор­ганичното – към човека. Този процес се извършвал о п о с р е д с т в а н о. В книга Битие Бог не е предста­вен като „демиург“, майстор, който формира изделията със своите ръце. Той придава творческа сила на природните стихии, „земята“ и „водата“, и последните вече като че ли спонтанно произвеждат растителния и животински живот[1].

Даже такъв войнстващ противник на християнството като Хекел бил принуден да признае, че в Библията „мо­же да се види великата идея за постепенното развитие и разчленение на първичната проста материя. Затова – каз­ва той, – ние сме длъжни да се възхищаваме на великото разбиране за природата на иудейския законодател“[2].

Това разбиране за изворите на Вселената се облича­ло, естествено, във форма, която съответства на нивото на знания и на типа мислене на онази далечна епоха, когато била писана книга Битие[3]. Но въпросът не е само в епохата. Свещеният автор говори за тайна, която по силата на своята природа може да бъде изразена най- добре символично.

„В начало Бог сътвори небето и земята… “ Тези думи от Писанието не са констатация на научен факт. Те въз­вестяват за Откровението, говорят за чудото на творчес­твото, което по недостижим начин свързва Абсолютното с относителното. Езикът на първа глава от Библията е език на мита в най-висшето и свещено значение на тази дума. Картината, образът, символът, които там заменят абстракцията, са начин на изразяване, необходим за вя­рата и присъщ на езика на всички религии.

Интуитивните прозрения, облечени в мит, нерядко изпреварват и развитието на науката с много векове нап­ред. За да се разбере ценността на тези прозрения трябва да се вземе не тяхната преходна обвивка, а самата същ­ност, сърцевина.

Библейското повествование по своята форма се под­чинява на законите на симетрията, присъщи на близкоизточната поезия[4]. Това вече показва, че Писанието не претендира за научно изобразяване на конкретния ход на сътворяване на света. Ако се обърнем към ядрото на библейската геогония и биогония ще намерим тезата за творението посредством стихийните сили, творение, ко­ето има своите етапи на възход. Думата „бара“ – сътвори – библейският мъдрец употребява само когато говори за създаването на Вселената, Живота и Човека[5]. С други думи, космогенезисът има три особени момента, опре­деляни от творческото Слово.

Към втора част

Из „Произход на религията“, стр. 105-107

[1] Битие 1:11, 20, 24. На други места в Писанието „земята” се изобразява сякаш е живо същество: Битие 3:17; Псалом 95; Даниил 3:74 (стих от неканоничната част от Даниил – б.р.).

[2] Э. Г е к к е л ь. Естественная история миротворения. Превод от нем. Т. V, СПб., 1913, с. 91. „Библията служи не за естественонаучни цели, а за религиозните цели на спасението. Затова не трябва повествованието за творението да се противопоставя на изводите на естествознанието и об­ратно… Бог не се намесва непосредствено в естествения порядък там, където може да действа чрез естествените причини. Това съвсем не е ново, а доста старо основание, което ни позволява да гледаме на теорията за развитието, доколкото тя действително е доказана, като напълно и съ­вършено съединима с християнския мироглед“ (Э. В а с м а н н. Христи­анство и теория развития. Пг., 1917, с. 10, 11, 19).

[3] Вж. И. З л а т о у с т. Беседы на Бытие, XII, 4; XV, 2.

[4] Семитската поезия обикновено прибягва към паралелизъм. Първа гл. от Битие изобразява три паралелни фази на творение на света: а) светлина — светила; б) твърд, разделяща водата — водни животни; в) суша — расте­ния, земни животни, човек. Вж.: P. Ellis. The Men and the Message of the Old Testament. Collegeville, 1963, p. 63.

[5] Бит. 1:1, 21, 27. Думата „бара“ по произход е свързана с глагола „образу­вам“. Вж.: В. И л ь и н. Шесть дней творения. Париж, 1930, с. 47. В тесен смисъл означава създаване на нещо ново, което е било досега. Вж.: Н. R е n c k е n s. La Bible et les Origines du monde. Tournai, 1964, p. 62-3.

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: