Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (втора част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)

Творение, еволюция, човек (първа част)

Дълго време поетическият език на книга Битие бил разбиран буквално – като точно описание на всички про­цеси на сътворяването на света. Макар Отците на Църк­вата (св. Василий Велики, Августин и др.) да се борили против този буквализъм, той дълго време е тържеству­вал. Едва през епохата на Тома Аквински, когато започ­нала необходимата диференциация на научната и рели­гиозна сфера, се открил път за различаване на форма и съдържание в Библията[1]. За такова различие настоявал в XVII век великият астроном Йохан Кеплер. „Тази зло­употреба с Библията е достойна за порицание – писал той – когато в нея се търсят отговори на въпроси от естествознанието“[2]. Изживяването на старата грешка обаче изисквало още немалко време. Когато започнала да се разпространява идеята за еволюцията, едни с упор­ство отстоявали буквалността на „шестте дни на сътво­рението“, а други намерили повод да се подиграват с библейското учение.

Междувременно именно в Библията, за разлика от гръцките, вавилонските, индийските писания за първи път откриваме разбирането за света като за История, Формиране и Процес. Митовете и философските системи на древността по същество са стояли извън миналото и бъдещето. За тях Вселената заедно с боговете, хората и нисшите същества пребивава в безкрайността на кръго­вратите и циклите. Първо на библейските пророци се открила вътрешната устременост на света към съвър­шенство.

Идеята за развитието на Вселената и живота като че ли можела да се съчетае органически с това учение на Библията. Но през средните векове е бил твърде голям авторитет на античната наука, на която трасформизмът е чужд. От нейната хипноза дълго не могли да се осво­бодят философите и богословите. Поради това е още по-разбираемо, че учени като Аристотел до Линей и Кювие са смятали постоянството на видовете като без­спорен факт; а теориите за еволюцията, които предла­гали Гьоте, Бюфон, Сент-Илер, Еразъм, Дарвин, Ла­марк, Лайел, Спенсър, дълго не срещали поддръжката на научния свят[3].

Успехът на еволюционизма следва да се припише не толкова на книгата на Дарвин, колкото на интелектуал­ния климат на Европа в средата на XIX век. Теорията на Дарвин отговаря на общата тенденция да се търси естествено обяснение на произхода на света и човека. Мнозина само по силата на това приемали дарвинизма на вяра и с ожесточение се нахвърляли върху библейските „дни на сътворението“. Дарвинизмът станал страшили­ще, с което плашели благочестивите хора. Основателят на ембриологията Карл Бър напълно справедливо на­рекъл тези нападки върху древната форма на библей­ското учение „комичен анахронизъм“.

Не по-малко смешно изглеждали на свой ред тези, които на всяка цена се стремели да отстояват буквалното тълкуване на Библията. Охулвайки дарвинизма, тези хо­ра си въобразявали, че „спасяват“ Свещ. Писание. На­мерили се и такива ревнители, които като нямали въз­можност да прибягнат към репресии, се опитвали да спрат разпространението на еволюционизма с цензурни методи. За тези ревнители, въобразили си, че на величи­ето на Твореца повече съответства „изработването“ на Вселената в продължение на работната седмица, остро­умно е написал А. Толстой:

Начинът, как е творил Създателят,
Както Той впрочем смята,
Не е могъл да знае председателят
на Комитета по печата.

Когато първоначалните спорове и страсти затихна­ли, станало ясно, че дарвинизмът, който разкрил само някои механизми на биологическото развитие, противо­речи на вярата не повече, отколкото теорията за върте­нето на земята (виж приложение 5).

Преди всичко същността на процеса не се променя от това, с каква скорост се осъществява той; прав е бил Г.К. Честъртън, когато се учудвал на наивността на тези, на които „смътно им се струва, че всичко идва на своето място и тайната изчезва, ако ние разтеглим процеса на творението”. Познанието на най-сложните закономер­ности, които управляват световната еволюция (дарви­низмът не е открил и стотна част от тях), ни довежда до Твореца още по-бързо, нежели старите понятия за тво­рението. В действителност никой не би се усъмнил, че работата на инженера, който дава разпореждания зад пулта, е процес по-сложен и съвършен, отколкото рабо­тата на дърводелеца, изработващ със своите ръце табу­ретка!

Между мита за Хнум, който майстори човека на грънчарско колело, и грандиозната картина на светов­ната еволюция лежи не толкова научна, колкото р е л и ­г и о з н а пропаст[4].

Пръв, който разбра истинското религиозно значение на еволюционната идея, бе не някой друг, а дядото на Чарлз Дарвин — поетът и натуралистът Еразъм Дарвин.

”Светът – пише той в своята ’’Зоономия” – се разви­вал… образувал се постепенно от едно начало, нараствал благодарение на дейността на присъщите му сили… Как­ва е тази възвишена мисъл за безграничната мощ на великия Архитект, Причината на всички причини, Отец на всички отци, Същество на съществата! Та нали ако бихме искали да сравняваме безкрайността, то бихме били длъжни да признаем, че повече (безкрайна) сила е нужна за създаването на причините на действието, отколкото за създаване на самите действия”. В тези думи се съдържа самата същност на християнския подход към еволюцията.

Към трета част

Из „Произход на религията“, стр. 107-110.

[1] За ролята на томизма в освобождаване на научния метод на изследване от твърде преките връзки с богословието вж.: G. К. C h e s t e r t o n. Saint Thomas Aquinas. London, 1943, p. 23.

[2] Цит. по кн.: П. Я. С в е т л о в. Религия и наука. СПб., 1911, с. 126.

[3] Вж.: В. Л у н к е в и ч. От Гераклита до Дарвина. Т. I —III, а също и ко­лективния труд „История биологии“ (М., 1972, 1977).

[4] Когато тази книга беше вече написана на чернова и в нея бе набелязана концепцията за религиозното разбиране на еволюцията, излезе посмъртно основният философски труд на отец Пиер дьо Шарден. Неговият християнски еволюционизъм като цяло се оказа много близък до разбирането, което е изложено в този том. Обаче близостта не изключва редица различия. Този въпрос е разгледан отделно в приложение 10.

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: