Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (трета част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)

Творение, еволюция, човек (първа част)
Творение, еволюция, човек (втора част)

Има ли достатъчни основания да се счита еволюци­ята за умозрителна хипотеза, за солидно обоснована теория? Някои факти, говорещи в нейна полза, са били из­вестни много преди Дарвин, но в неговата епоха техният брой нараснал и оттогава те постоянно се увеличават.

Класификацията на живите същества показва йерар­хична и генетична връзка между тях: в строежа на орга­низмите се открива общ план и хомологични органи; у много животни (змии, протеи, китообразни) са намерени рудиментарни органи, загубили своето значение, но има­щи значение за техните прадеди. Ембриологията доказ­ва, че на определени стадии от развитието зародишът съхранява черти от строежа на предшестващите класове (така човек има в ембрионалния си период хриле и опаш­ка). Утвърдили се трансформизмът, биохимията и гене­тиката. И накрая, находките на кости и отпечатъци на измрели животни убедително показват, че някога оби­тателите на земята били по-други, отколкото сега. Па­леонтологията позволява да се свържат помежду си кла­совете, разредите и видовете животни. Така изкопаемата птица археоптерикс носи в себе си още много от приз­наците на рептилиите[1].

Геологията и астрофизиката показват, че развитието е присъщо и на неорганичния свят. Сега може да се говори за еволюция на звездите, за еволюция на цялата Вселена, която има цялостен характер, тъй като проце­сите, извършващи се в извънземното пространство, оказ­ват въздействие върху живота на биосферата[2].

Това че творението се осъществява по пътя на ево­люцията е факт с голямо значение. Той означава, че разрушителното действие на хаоса се преодолява от принципите на организация и прогресивно усложняване.

Това противоборство е видимият аспект на онова, което може да се нарече победа на Логоса над Хаоса.

Като говорим за еволюция е необходимо веднъж завинаги да се знае, че нейните отделни механизми иг­раят в т о р о с т е п е н н а роля за религиозния въз­глед. При зараждането на живота имало ли е място за особено творческо „вмешателство“ или чудо, или той е бил изтъкан от сили, иманентно вкоренени в материята – във всеки случай последните основи на битието и жи­вота възхождат към божественото Свръхбитие. В това отношение християнството е далеч от деизма, който ог­раничава творческия акт до „начален момент“.

Първо, според Библията (Пс. 103:29-30; Йоан 5:17), самото съществуване на света зависи от Твореца и пос­тоянно се подхранва от Неговата съзидателна мощ. Оттук – понятието за „п р о д ъ л ж а в а щ о т о се творение“[3].

Според образното сравнение на един съвременен бо­гослов, изворът не само веднъж е произвел реката, но непрекъснато я пълни с вода.

Второ, за християнското съзнание еволюцията не е просто движение напред, но и в р ъ щ а н е на тварите на пътя, предначертан от Твореца, тъй като потокът на развитието е насочен към създаването на човека, чието призвание е да одухотвори света и да го направи отворен за нови творчески действия на Бога. Такъв е смисълът на развитието от гледна точка на вярата; науката само изу­чава формите и етапите на формирането на природата.

Сега да хвърлим бегъл поглед към резултатите на това изучаване.

Към четвърта част

Из „Произход на религията“, стр. 110-111. Със съкращения

[1] Обобщаващ материал по този въпрос в работата: К. В и л л и. Биология. М., 1966, с. 24, 25. В по-достъпна форма аргумент в полза на трансформизма е изложен в книгата на известния биолог и философ
Дж. Х а к с л и (Удивительный мир эволюции). Превод от англ. М., 1971).

[2] В частност огромна роля в живота на биосферата играят електромагнитните полета. Вж.:
А. С. П р е с м а н. Электромагнитные поля в биосфере. М., 1971. За еволюцията на неорганичния свят вж.:
Я. В и н ь к о в е ц к и й. Геология и общая теория эволюции природы, с. 21.

[3] Участието на Бога в живота на света — казва католическият богослов А. Сертийанж — е само друго название за творението на света от Бога“ (A. Sertillanges. L’idee de la creation et ses retentissenents en philosophie. Paris. 1945, p. 67).

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: