Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (четвърта част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)


Творение, еволюция, човек
(първа част)
Творение, еволюция, човек (втора част)
Творение, еволюция, човек (трета част)

Независимо от многото открития в картината на биогенезиса остават още немалко бели петна. Може да се считат за безспорни само основните моменти. Днес не предизвиква съмнение обстоятелството, че възниква­нето на биосферата е било изключително, е д и н и ч н о събитие. Нищожно малкият вирус и гигантското чудо­вище в морето, едноклетъчното водорасло и дървовидната папрат, изчезнала преди милиони години, – всички те са само клони и листа на е д н о филогенетично дърво. Формите на живота винаги и навсякъде разкри­ват, така да се каже, „кръвното родство“ и всички негови деца са свързани генетически помежду си. От деня, ко­гато на земята се е появило първото същество, животът произхожда само от живот.

Науката е все още далеч от това да разкрие докрай всички закономерности на еволюцията. Дарвиновият ес­тествен отбор само „бракува“ (и то не винаги) неприспособените видове. Затова е било важно да се намерят причините на самите видови вариации. Дарвин и Ламарк предполагали, че начинът на живот и условията на сре­дата могат да предизвикат изменения в организма и че тези изменения трябва да се предават по наследство. При това Ламарк издигал на първо място упражняването на органите, а Дарвин – случайните незабележими измене­ния[1].

Но след като получила разпространение разработ­ката на чешкия монах Грегор Мендел става ясно, че наследствеността е нещо устойчиво. Тя може да се из­меня предимно само под влияние на измененията на самото наследствено вещество.

Разработването от Хуго дьо Фриз на теорията за м у т а ц и и т е или „взривовете“ довело до ново раз­биране на развитието. То се оказало свързано с преуст­ройството на генотипа – материалният носител на нас­ледствеността. „Еволюцията, – пише А. Бергсон, – от тази гледна точка е поредица от непредвидени скоко­ве“[2]. Сега стана ясно защо един вид не се „прелива“ в друг и защо палеонтолозите не намират цялостни „ли­нии“ на изчезнали същества, а само „точки“. Мутационните процеси, които поставят началото на устойчивата наследственост на новообразуващата се група, разделят един вид от друг.

Учените и досега се мъчат над въпроса каква сила предизвиква мутациите. Посочват се и радиацията, и химическите вещества, но всичко това е недостатъчно за изчерпателно обяснение на механизма на мутацията. Ха­рактерно е, че въобще не всички реакции на главния генетичен компонент на ДНК могат да бъдат предска­зани[3]. Може би в своите последни причинни основания те са толкова парадоксални, колкото „поведението“ на микрочастиците. Тези реакции се коренят вътре в грани­ците на ядрените структури, където изследователят, по силата на известния „принцип на неопределеността“, е принуден да спре[4].

„Петдесет години непрекъснати наблюдения – при­знава известният американски палеонтолог Осбърн – са­мо затвърдиха моето старо убеждение, че действителни­те причини за еволюцията са неизвестни. Убеждението ми в дадения момент е, че едва ли те някога ще бъдат известни“[5]. Неясно остава и съотношението между це­лесъобразните мутации и случайните. А нали именно целесъобразните са едни от основните двигатели на раз­витието.

Въобще самият живот представлява от само себе си нещо изключително във Вселената. Науката като че ли за да потвърди библейското учение за трите основни фази на творението (Материя, Живот, Човек), колкото по-напред отива, толкова повече открива неповторимо­то своеобразие на живота. Дори материалистите вече не го свеждат само до физико-химически процеси, както те се опитваха да правят това преди. Обявявайки се против учението за специфичната „жизнена сила“ (витализма), те обаче не могат да предложат в замяна нищо по-добро освен да нарекат жизнените процеси „физиологически“, предполагайки, че новият термин вече е отговорът.

Редица съвременни изследователи се опитват да пре­махнат качествената разлика между живото и неживо­то[6]. Други виждат в биосферата наличие на особени „информационни“ принципи, водещи до създаването на организация[7]. Но каквито и убедителни хипотези и ефек­тивни опити да са се появявали в дадена област, за религиозния светоглед това ще бъде само показател за най-сложния път, по който се е осъществявал биогенезисът. За християнина научната реконструкция на този процес означава същото, което и думите на Библията: „Да произведе водата живи души”.

Към пета част

Из „Произход на религията“, стр. 111-114

[1] Грешката на Дарвин и Ламарк повтаря и така наречената „мичуринска биология“. Но старите еволюционисти не з н а е л и законите за нас­ледствеността, а „мичуринци“ просто ги о т р и ч а л и.

[2] Н. В е r g s о n. Les deux sources de la morale et de la religion, p. 120.

[3] Вероятностният характер на процеса на мутации не позволява да се предсказва именно в коя клетка ще настъпи мутация..“ (В. Г. Н и к и ф о р о в. Химический мутагенез.— В кн.: Общая генетика. М., 1965, с. 169). Американският биолог К. Уили твърди, че „принципите на естествените мутации са неизвестни“ (К. В и л л и. Биология, с. 550).

[4] Принципа на неопределеността е издигнат от Хайзенберг. Той гласи: „Съ­ществува някакъв предел на точността, с която ние можем да изучаваме движението на малките обекти“ (Р. П а й е р л с. Законы природы, с. 201).

[5] „Seience“, 77, 1933, № 1991.

[6] Вж. например: М. Э й г е н. Самоорганизация материи и эволюция био­логических макромолекул. М., 1973.

[7] Вж.: П. Г. К у з н е ц о в. К истории вопроса о применении термодинамики в биологии.— В приложението на кн.: К. С. Т р и н ч е р. Биология и информация. М., 1965, с. 118; Л. А. Б л ю м е н ф е л ь д. Физические аспекты биологической эволюции.— В кн.: Философия и теория эволюции. М., 1974, с. 67. Професорът от Берлинския университет Роналд Глазер във връзка с това пише: „Даже ако си представим цяло море от органични молекули, например аминокиселини, остава неразбираемо как се е появил първият белтък, първата молекула, способна да се размножава. На кар­тата на нашите знания и до днес тук се простира огромно бяло петно. Очевидно още не са ни известни някакви важни закономерности, защото създаването на „разумна“ последователност от аминокиселини едва ли е могло да бъде случайност. Животът тогава би бил във висша степен невероятно явление“ (Р. Г л а з е р. Биология в новом свете. Превод от нем. М., 1978, с. 154).

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: