Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (пета част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)


Творение, еволюция, човек
(първа част)
Творение, еволюция, човек (втора част)
Творение, еволюция, човек (трета част)
Творение, еволюция, човек (четвърта част)

Едно от забележителните свойства на живота е не­говата тенденция към усъвършенстване и усложняване, която поразява мисълта, особено на фона на мощния регресивен поток. Този процес на възход Дарвин е обяс­нявал изключително с необходимостта на организмите да се приспособяват към окръжаващите условия. От една страна обаче виждаме, че много животни, обитавайки в самата тази среда, могат или да претърпяват еволюция, или да остават неизменни. Така например, някои раменоноги, медузи и молюски са просъществували във во­дите на океана почти без изменения милиони години. В същото време обитаващите заедно с тях други животни (червеи, ракообрази, риби) непрекъснато са се изменяли. От друга страна, първите същества, обитаващи водата – най-простите микроорганизми – едва ли са се нуждаели от по-нататъшни приспособителни механизми. Напро­тив, в процес на еволюцията те нерядко са ги изгубвали. Микроорганизмите от типа на кореноножките (а още повече вирусите) са способни да понесат по-големи ох­лаждания и високи температури; те могат безболезнено да пребивават в най-разнообразни среди и да запазват способността си за живот след стотици години капсулиране. Те практически са безсмъртни, тъй като се разм­ножават чрез деление. Скоростта на тяхното размножа­ване – е най-висока сред всички други живи същества.

С една дума най-примитивните същества се оказват и най-приспособими. Пита се каква необходимост от еволюиране са имали тези същества?

Отбелязвайки тези факти, известният френски био­лог П. Леконт дьо Нуи пише:

„Еволюира не този, който е приспособен по-добре, а обратно, този, който бивайки по-малко адаптиран, отколкото другите, притежава определена неустойчи­вост, която му позволява да се трансформира по-ната­тък. Една-единствена линия… еволюирала от неустой­чивост към устойчивост, за да се превърне накрая в човек, който, възможно е да е най-малко адаптиран от всички живи същества, слиза по права линия към формите, ко­ито по силата на тяхната по-малко съвършена адаптация продължавали да се трансформират. „Оцеляването на по-силния“, измислено от Дарвин, не е фактор на ево­люцията, напротив, това е фактор на стагнация, на фик­сация“[1].

Дарвиновата борба има и свой антипод под формата на симбиоза, на съобщества, т.е. в з а и м о п о м о щ на организмите. В еволюцията те играят прогресивна роля, която досега все още е недостатъчно оценена[2].

Много учени, които отхвърлят и господството на случайностите, и фаталния натиск на средата, виждат в еволюцията ц е л е н а с о ч е н и потоци на особена енергия, водещи към усъвършенстване[3]. Тук няма „цел“ в тесния, конкретен смисъл на думата, тъй като такава цел е свойствена само на съзнанието, но еволюцията разкрива тенденцията за движение напред към тези пре­дели, където свършват чисто биологическите закономер­ности и влизат в своите права новите свръхприродни закони.

Развитието в посока към усложняване, по думите на Осбърн, „е творчески процес на създаване от генната плазма на нови наследствени признаци. Това е и з в ъ р­ ш в а щ о т о  с е  в  о п р е д е л е н  р е д творение“[4]. Подобно както в тялото на майката ембрионът на човека преминава индивидуален път на развитие, така и светов­ната еволюция довежда посредством безброй стадии до антропогенезиса.

След възникването на материалните структури второ чудо на природата станал животът, който Ервин Шрьодингер нарича ”най-прекрасния шедьовър, достигнат някога по линията на Господнята квантова механика”[5].

Третото чудо бил човекът.

Към шеста част

Из „Произход на религията”, стр.  114-116.

[1] P. Lecomte du Nouy. Entre savoir et croire, p. 185.

[2] Пръв посочва това руският мислител Кропоткин; вж.: П.  А. К р о п о т к и н. Взаимная помощь среди животных и людей как двига­тель прогреса. Пг., 1922.

[3] Вж.: С. Б и р. Кибернетика и управление производством. М., 1965, с. 288.

[4] Н. О s b о r n е. Aristogenesis, the Observed Order of Biomechanical Evolution.— Proceedings Natural Ac. Seience. V. 19, 1933, p. 700. Подобна гледна точка развива акад. Берг (Л. С. Б е р г. Труды по теории эволюции. Л. , 1977, с. 95 и сл.)

[5] Э. Ш р е д и г е р. Что такое жизнь с точки зрения физики? М., 1974, с. 20.

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: