Преводи, Социално-пастирска и мисионерска дейност

Любяща православна гръд за индийци

1

Участието в работата на Благотворителното общество на Православната Църква в Индия е начин истински да изпитате сестра Нектария и това коя е тя.

Само един аспект от дейностите на Дружеството е житейското посвещение за живота на всеки един човек,  и все пак сестра Нектария съвсем сама поема отговорности, за които се изисква цяла армия от хора: тя управлява пет училища – четири селски училища и Английското средно училище Св. Игнатий, пет медицински клиники в отдалечените села; дванайсет църкви, клирът, персоналът; ежедневната сутрешна хранителна програма, която осигурява мляко и бисквити на около 60 до 100 деца сутрин. За някои деца това е единственото ядене, което те ще получат през деня.  Тя също управлява ежедневната Обедна Програма, която сервира приготвена храна на 80-100 от най-бедните от бедните.  И разбира се тя управлява Богородичното девическо общежитие, дом на 80 момичета, и момчешкото общежитие св. Игнатий, в което в момента има 50 момчета. На всичкото отгоре, тя се оправя с никога несвършващия списък от ежедневни задачи, и вбесяващата бюрокрация, замесена с всичко.

Децата са толкова хубави, и талантливи, и интелигентни. Сестрата осигури не просто подслон, но дом за тях.  Те са повече от щастливи, те са благословени. Те имат надежда и мечта.  Те имат постижения наредени пред тях и потенциалът, който се излъчва от тях, е заразителен. Те имат толкова много любов, която да споделят; тя ви удря в лицето с пълна сила от момента, в който вие влизате през вратите на сиропиталището, и вие сте обзет от нея, погълнат и заключен здраво в това огромно, ново семейство.  Усмивките им са постоянни,  мигновени и болезнено искрени. Аз също бях незабавно свързана с тях и станах част от това голямо семейство.

2

Преобразяване на душите

Децата никога не са притежавали нищо; те никога не са ходили на училище, нито са знаели как да държат молив, или как да носят дрехите си правилно, или дори как да се изкъпят. Преходът от техния стар живот на невъобразима бедност и болка, до това да живеят в общежитие, където имат храна три пъти на ден, с второ и трето, ако искат, или където някой не ги бие или им вика, и те имат легло и баня, и стени, и чисти дрехи, и милион други неща; този преход може да бъде труден за тях; това е изцяло нов свят, но вие може да видите една трансформация в тях веднага.

Модумита, чиято майка е умряла в инцидент, и нейният баща не е бил готов да се грижи за нея, дойде в сиропиталището когато беше много малка и сега, на седемгодишна възраст, чрез обучението в училището Св. Игнатий, тя може да мечтае да стане учителка!

Ашим (Минас) е дванайсет годишно сладко момче, чийто баща е починал,  а майка му страда от неизлечима болест, неспособна да се грижи дори за себе си. Той никога не е ходил на училище, докато не дойде в момчешкото общежитие преди пет години. Сега той посещава трети клас в училището Св. Игнатий. Той няма нищо против да бъде в класа с децата, които са по-малки от него. Той е много благодарен и учи усилено. Когато той порасне, иска да стане свещеник. В неделите той напуска момчешкото сиропиталище рано сутрин и ходи в църквата, намираща се в земята на сиропиталището, за да служи в олтара. Аз го откривам в олтара всяка неделя в 6:50 сутринта.

3

Добър ден, деца

Сестра Нектария е благословена с толкова много невероятни таланти.  Тя говори много езици. Тя действа като администратор, като счетоводител, като учител, като директор, като майка, като духовен водач, често всичко това по едно и също време. И цялата тази невероятна хуманитарна дейност тя я прави в държава, където Християнството[1], да не говорим за Православието, е слабо разпространено, ако изобщо е забележимо. Нейното християнско вдъхновение е плод изцяло на нейните действия като самопожертвователен, любящ Божий служител. И въпреки това, всичко, което тя прави, е под подозрение.

Аз не пиша тази статия непременно, за да я хваля. Пиша я, защото чрез нашите усилия може би ние можем да намалим тежестта, която сестрата трябва да поеме, и да продължи да изпълнява дейностите на Благотворителното Дружество на Православната Църква.

Надявам се, че мога да я вида отново, за да мога да прегърна там нея, и нейните деца, и моите деца,  с моите сърдечни поздрави; добър ден сестро, добър ден деца.

Презвитера Лиза Коо
Сан Хосе, Калифорния

Източник: orthodoxmission.org.gr
Превод: Атанас Ваташки

[1] Ок. 2% от населението на Индия са християни – б. прев.

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: