Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (седма част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)

Творение, еволюция, човек (първа част)
Творение, еволюция, човек (втора част)
Творение, еволюция, човек (трета част)
Творение, еволюция, човек (четвърта част)

Творение, еволюция, човек (пета част)
Творение, еволюция, човек (шеста част)

Според една теория такъв фактор бил т р у д ъ т. „Трудът създал човека“ — гласи знаменитата формула на Енгелс“[1]. Между другото при по-задълбочено раз­глеждане се оказва, че трудът в смисъл на извършване на физическа работа е свойствен и на много животни. Следователно под труд ние сме длъжни да разбираме с ъ з н а т е л н а  творческа дейност, и затова съзнани­ето, т.е. духовното начало в човека се оказва първичен елемент, който предшества труда[2].

„Животното, – твърди Енгелс, – само използва вън­шната природа и предизвиква в нея изменения по силата на своето присъствие; човекът с внасяните от него изме­нения я заставя да служи на неговите цели, господства над нея. Това е най-съществената разлика между човека и останалите животни, и тази разлика човек отново дъл­жи на труда[3].

Но тук възниква порочен кръг, защото ако човек има свои съзнателни „цели“, на които служи неговият труд, то без тези цели няма и истински труд. В човешката творческа дейност, както справедливо посочва Маркс, „в края на процеса се получава резултат, който  п р е д и  п р о ц е с а  н а  т р у д а (к.н. A.M.) вече съществувал в идеална форма, т.е. в представите на работника“. При маймуните няма съзнание, няма „идеални представи“, както няма при паяците или пчелите, които Маркс про­тивопоставя на архитекта[4].

Това, че специфичните особености на човешкия дух превръщат работата в труд, – не е хипотеза, а очевиден за всеки  ф а к т. На него противопоставят само рекон­струкции на процесите, които завинаги са скрити в ми­налото и които никой не е наблюдавал. Може би е имало някога „обратна връзка“ между мисленето и труда, но това съвсем не означава, че трудът действително „създал човека“. Известно е, че маймуните понякога изработват някакво подобие на оръдие на труда[5]. Изработвали ги и измрелите прадеди на човека. Но къде са основанията да считаме, че тази оръдейна дейност излиза извън гра­ниците на обикновените инстинктивни процеси?. Бобри­те, например, правят бентове, пчелите – пити, птиците не само строят, но даже „украсяват“ своите гнезда, ок­топодите използват камъни в качеството на оръдия на труда, но в нито един от тези случаи няма място за истински труд. Той е невъзможен без съзнанието, без човешкия разум[6].

Издига се също хипотезата, че възникването на чо­века е обусловено от неговия  с о ц и а л е н  ж и в о т. Действително, далечните прадеди на човека, както се вижда, са живели в съобщества, както живеят сега много съвременни антропоиди. „Трудът – ни казват – предиз­викал потребност от социално общуване между хора­та“[7]. Обаче да си спомним, че сложният социален живот е присъщ и на плъховете, и на папагалите, и на гагарите, и на много други видове висши и нисши животни. Но нито при един от тях, макар и да живеят в съобщества милиони години, не откриваме съзнание, подобно на съзнанието на човека.

В животинския свят може да се намерят и признаци на „алтруизъм“, който служи за запазване на рода. Но, както признават съвременните изследователи на това явление, алтруизмът „придобил при човека  о с ъ з н а т а  (к. м. A.M.) форма, която станала основа на морала – или формирайки се в тясна взаимовръзка с неговото paзвитие – на това чисто човешко свойство“[8]. Разбира се, влиянието на обществото върху съзнанието е голямо, но не по-малко именно съзнанието превръща стадото в общество, прави социалния живот осмислен, а съвмест­ния труд – творчески. Без него нашите прадеди не биха οтишли по-далеч от маймунските „комуни“, населяващи джунглите.

Друг опит да се определи спецификата на човека е свързан с името на Павлов, който подходил към психо- логията от гледна точка на физиолога. Той считал за решаваща при формирането на човека „изключителната прибавка към механизма на нервната дейност“[9] – втората сигнална система, т.е. езикът и словесното мислене. При това Павлов напълно отминава въпроса как е възникна­ла тази „прибавка“. Авторите, които развиват неговите положения, все пак свързват възникването на втората сигнална система с колективния труд. Но, както вече казахме, истинският човешки колектив и целенасоченият труд изискват съзнание като своя предпоставка.

Е з и к ъ т  облича съзнанието в словесни форми, но това съвсем не означава, че то фатално е свързано с него и че съзнанието е възникнало следствие на езика. Причинно-следствената връзка може да се осъзнае от човека образно. Нещо повече, най-дълбоките моменти от ду­ховния живот на човека: преживяване на своята личност, чувството за мистично, красотата и много други – често пъти съвсем не се нуждаят от думи. Духовното начало в човека е толкова по-широко от езика, колкото интуи­цията е по-широка от формалната логика.

Съществува мнение, според което първостепенна роля във формирането на човека се отрежда на  р ъ к а т а – оръдието на труда. Обаче, както сега е установено, ръката на човека е съвършен апарат не толкова по строеж, колкото по функции[10]. Петопръстният крайник се е запазил в цял ред гръбначни, макар да не може да се нарече ръка в пълния смисъл на думата. Ако октопо­дът би притежавал съзнание, то неговите гъвкави пипала биха му послужили не по-малко от съвършеното оръдие на труда. Следователно главното тук е не органът, а неговото приложение, което на свой ред зависи много от съзнанието.

Има също така теория, която твърди, че  г л а в н и я т   м о з ъ к  като орган на съзнанието и мисълта, се развива в процеса на естествения отбор. Тази гледна точка отсто­ява Дарвин, който предполага, че „разликата между ума на човека и животното, колкото и да е голяма, е само раз­лика в степента, но не и в качеството“[11].

Според дарвиновата теория за отбора в природата, става непрекъснато „бракуване“ на по-малко приспосо­бените същества и победа на по-приспособените същес­тва. Животните, които притежават полезни за запазва­нето на вида свойства, например, бързина на бягането, защитен цвят, високоразвит слух и т.н., побеждават в жизнената борба. Благодарение на това в природата в края на краищата тържествува целесъобразността тъй като всичко нецелесъобразно се изтребва в процеса на естествения отбор.

Сега няма да говорим за това, че подборът далеч не обяснява сложния механизъм на еволюцията и възник­ването на най-целесъобразните реакции на организма. Важното в дадения случай е това, че общо и като цяло естественият отбор действително е един от съществените фактори в историята на живота на земята. Този фактор Дарвин се опитал да приложи към проблема за възник­ването на човека. Но Алфред Уолъс (1823 —1913, който развил теорията за естествения отбор независимо от Дар­вин и едновременно с него, поставил под съмнение него­вата трактовка.

Уолъс посочва, че на човека са присъщи такива ка­чества, които не са могли да възникнат в процеса на естествения отбор и съвсем не са били решаващи в би­ологическия живот на вида. „Чувството за абстрактна справедливост или любов към ближния, — пише той, — никога не биха могли да бъдат придобити по такъв начин (т.е. по пътя на естествения отбор), тъй като тези чувства са несъвместими със закона за съхраняване на най-сил­ния“[12]. Уолъс доказва по-нататък, че нравственото чув­ство, както и чувството за красиво и мистично, съвсем не са късни продукти на цивилизацията, както мислел Дарвин, а, напротив, присъщи на „диваците“ на най-ниските степени на културата. Уолъс решително отхвърля старата представа за умствената непълноценност на така наречените „диваци“. В това той е получил пълната под­дръжка на съвременната антропология, тъй като опитът на Фохт, Хекел и други расисти да обявят изостаналите племена за преходна форма между човека и маймуната бил признат за съвършено безпочвен.

Що се отнася до истинския първобитен човек сега е известно, че по времето на палеолита той е имал и ре­лигия и великолепно изкуство.

Ако антропогенезисът не излизаше извън границите на обикновените еволюционни закономерности, то не­говият резултат преди всичко би бил същество, прили­чащо не на нас, а на саламандрите на Карел Чапек — трудолюбиви, рационално мислещи, колективно спло­тени, но бездуховни, лишени от вяра, изкуство, фантазия.

Уолъс постави въпроса: за какво природата е нада­рила първобитния човек с такива свойства като напри­мер математически или музикални способности? В края на краищата той достигнал до извода, че „умствените и нравствените способности… трябвало да имат друг про­изход и за този произход ние можем да намерим доста­тъчно причини в невидимия духовен свят“[13]. По неговите думи „висшето разумно Същество дава определена на­соченост на развитието на човека, насочва го към спе­циалната цел точно така, както човек ръководи разви­тието на много животински и растителни форми“.

Към осма (последна) част

Из „Произход на религията“, стр. 122-127

[1]  К.  М а р к с  и Ф.  Э н г е л ь с. Избранные произведения. Ч. 2, с. 70.

[2] „Понятието „труд“ — отбелязва един от съветските изследователи — е призвано да изрази не физически действия, разглеждани вън от съзнани­ето, а определен вид практическа дейност на хората, включваща в себе си съзнанието като необходим компонент, и възможен фактически един­ствено  б л а г о д а р е н и е  на (курсивът е мой, Ал. Мень.) появата на такива феномени като съзнанието и речта. (Э. Маркаряно. О генезисе человеческой деятельности и культуры. Ереван, 1973, с. 124).

[3] Ф.  Э н г е л ь с. Диалектика природы. М., 1961, с. 495.

[4] К. Μ а р к с. Капитал. Т. V, с. 158.

[5] Наблюдения над дейността на шимпанзе с оръдия неотдавна бяха прове­дени от Дж. Гудол в Африка. Изследователката обаче решително под­чертава качествената разлика между психиката на маймуните и съзнани­ето на човека. Вж.: Дж. ван -Л а в и к – Г у д о л л. В тени человека. Пре­вод от англ. Μ., 1974, с. 180.

[6] Даже интелектът на неандерталеца, който се намира неизмеримо по-близо до човека, не може да се нарече разум. „Всичко, което знаем за неандерталците — пише съветският етнограф Токарев — ни кара да мислим, че в своите действия те са се ръководили не от съзнателни представи, а от инстинкти“ (С. Α. Τ о к а р е в. Ранные формы религии. Μ., 1964, с. 163). Вж. също: А. А. Л е о н т ь е в. Возникновение и первоначальное развитие языка. М., 1963, с. 62).

[7] Е. К. С е п п. История развития нервной системы позвоночных, М., 1959, с. 415.

[8] Л. В.  К р у ш и н с к и й. Элементарная рассудочная деятельность животных и ее роль в эволюции.— В кн.: Философия и теория эволюции. Μ., 1974, с. 206. За характера на обноските при животните вж.: Р. Ш о в е н. От пчелы до гориллы. М., 1965. Нейният автор пише: „Съвършено е очевидно, че даже най-примитивните племена във всичко стоят безкрайно по-високо от това, което откриваме във взаимоотношенията на бабуините и макаките“ (с. 257).

[9] И. П.  П а в л о в. Полное собрание трудов. Т. III, с. 568.

[10] Тази мисъл убедително е развита в известната книга на немския антропо­лог Г. К л а а ч, Произхождение и развитие человеческого рода. СПб., 1915. Ярко доказателство за това, че умственото развитие не е необходимо свързано с петопръстните крайници, са най-новите данни за психологията на делфините. В частност един от видовете делфини проявява способнос­ти, които не отстъпват на способностите на маймуните. Вж.: Д. Л и л л и. Человек и дельфин. Превод от англ. М., 1965; А.  Г.  Τ о м и л и н. Дельфины служат человеку. М., 1969, с. 221 и сл.

[11] Ч. Д а р в и н. Произхождение человека и половой отбор. Собр. соч. Т. V, М., 1953, с. 239. Своя възглед за еднородността на душевния живот на човека и животното Дарвин е изложил в изследването „Изразяване на емоциите при човека и животните“.

[12] А. Р. У о л л е с. Естественный отбор, с. 362. Интересно е да се отбележи, че изтъкнатият съветски психолог Выготский признава, че „проблемът „животно-човек“ не може да бъде напълно и без остатък решен с помощта на еволюционната теория“ (Л. С. В ы г о т с к и й. Развитие высших пси­хических функций. М., 1960, с. 439).

[13] А. У о л л е с. Дарвинизм. М., 1898, с. 730.

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: