Александър Мен, Вяра и наука, Православни автори

Творение, еволюция, човек (осма част)

03Автор: отец Александър Мен (1935-1990)

Творение, еволюция, човек (първа част)
Творение, еволюция, човек (втора част)
Творение, еволюция, човек (трета част)
Творение, еволюция, човек (четвърта част)

Творение, еволюция, човек (пета част)
Творение, еволюция, човек (шеста част)
Творение, еволюция, човек (седма част)

Уолъс счита, че еволюцията на човека трябва да се отличава с някои своеобразни черти. Находките на ан­трополозите потвърдиха това, показвайки, че развитието на прадедите на човека изобразено графически има вид на рязък, почти вертикален напредък. В същото време еволюцията на мозъка завършва със скокообразния му преход към по-висша степен на организация. „Днес — пише американският антрополог Лорън Айсли — сме длъжни в спора на Уолъс с Дарвин да застанем на стра­ната на първия. Бързото изчезване на археологическите доказателства за съществуването на примитивните оръ­дия на труда в зависимост от степента на нашето задъл­бочено проникване в долночетвъртичната епоха еднов­ременно с наличието на изкопаеми човекомаймуни, има­щи най-различни пропорции на тялото, които по обем на мозъка малко се различават от съвременните майму­ни, дава възможност да се твърди, че еволюцията на главния мозък е протекла значително по-с т р е м и т е л н о (к.н. A.M.), отколкото предполагат дарвинистите. Тогава нерядко се изказвало предположението, че ескимосите са предци на миоценския човек, който е съ­ществувал пред 15 милиона години. Напротив, според съвременните хипотези, човекът се е появил неотдавна и се е развивал извънредно бързо. Всичко говори за това, че каквато и да е природата на силите, предизвикали развитието на човешкия мозък, появата на еднакви ум­ствени характеристики във всички народи по света не би могла да бъде просто резултат от дълго бавно съревно­вание между отделните човешки групи. Съществува ня­какъв друг фактор, изплъзнал се от любознателния по­глед на науката. Страшното сътресение, изпитано от нашите прадеди при скока от животното към човека, все още с отекващо ехо тътне в нашето подсъзнание. Това превъплъщение вероятно изисквало от човека бързо приспособяване към средата“[1].

Тази бездна, която се разпростряла тогава между човека и животното, довела някои до мисълта за пълната независимост на човека от природата. В същото време е невъзможно да си представим, че човекът е възникнал „от нищо“. Библията подчертава връзката му с природния свят говорейки, че човек е произлязъл „от земна пръст“. И действително, както видяхме, по своята физическа организация човекът е дете на земята, син на природата. Той носи още в своя ембриогенезис  я в н и  с л е д и  н а  ж и в о т и н с к и  п р о и з х о д.

Макар палеонтологията още да не е открила оста­тъци от нашия  п р я к  биологически предшественик изучаването на страничните клонове на развитието на съществата, които стоят много близо до човека, помага в някаква степен да се придобие представа за този изу­мителен ход на еволюцията. Той е завършил с възникването на  н о о с ф е р а т а  на Земята сферата на разума, както нарекъл човечеството Вернадски*.

Най-решаващият момент в превръщането на животното в човек обаче е извън границите на антропологията и биологията. Науката може да се опитва да възстанови последователните степени в развитието на мозъка, но не може да даде нищо повече от това. Самият мозък бил само необходим инструмент, способен да улови най-тънките вибрации на нематериалния план на битието, ста­нали оръдия на духа. Цялата еволюция, както и развитието на нервния апарат, според Вл. Соловьов е „необходим път към съвършенство. Никой няма да започне да доказва, че мекотелите или гъбата могат да познават истината или свободно да съгласуват своята воля с абсолютното Добро. Следователно било необходимо да се изработват в света все по-сложни и изтънчени органически форми, докато не била създадена такава форма, в която може да се разкрие съзнанието и желанието за съвършенство… Капката от жива протоплазма, за създаването на която се изисквало също немалко творчески сили, съдържа в себе си някаква възможност за възникването на човешки организъм, но осъществяването на тази възможност изисквало твърде сложен и продължителен биологически процес[2].

Дотогава, докато не е достигнат духовният предел, ние се намираме в царството на животните. Тук действат инстинктите и чисто природните закони и фактори. Едва в момента, когато в съществото, придобило формата на чо­век, за първи път се разгаря светлината на съзнанието, когато става личност, тогава се извършва съединението на двете световни сфери: на природата и на духа.

„Земната пръст“ (както нарича Библията психофизическото естество на човека) станала носител на „жива душа“ (Бит. 2:7).

ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧЕРЕПА НА ПРИМАТИТЕ

Примати („първенствуващи“) се нарича най-висшият разред млекопитаещи, който включва полумаймуни, ня­кои видове маймуни и човека. На рисунката са изобра­зени черепите на следните примати: 1) съвременно шим­панзе; 2) съвременен човек; 3) неандерталски човек; 4) синантроп; 5) австралопитек; 6) африкански проконсул; 7) лемур.

При сравняване на черепите на приматите изпъква постепенното нарастване на обема на черепната кутия и съответно намаляване на долната част на черепа от май­муната към човека.

Много преди Дарвин и Уолъс в християнската мисъл вече се изказва такова разбиране за библейското сказа­ние. В 1816 година митрополит Филарет отбелязва важ­ността на това, че в книгата Битие човек е създаден „не с еднократно действие, а постепенно“[3]. Св. Серафим Саровски, обяснявайки текста на Библията, казва: „До­тогава докато Бог вдъхнал на Адам душа, той бил по­добен на животно“[4]. А във втората половина на миналия век известният руски подвижник епископ Теофан пише в тази връзка: „Имало животно в образа на човек, с душа на животно. После Бог вдъхнал в него Своя Дух – и от животното станал човек“[5].

Именно тогава завършва антропогенният процес и започва  и с т о р и я т а  на човечеството. Новият обита­тел на Земята отсега ще живее сред природата подобно на пришълец и владетел.

Той може да каже за себе си:

Частица целой я Вселенной,
Поставлен, мнится мне, в почтенной
Средине естества я той,
Где кончил тварей Ты телесных,
Где начал Ты духов небесных
И цепь существ связал всех мной

(ДЕРЖАВИН)

Следователно величествената картина на световната еволюция, увенчана със създаването на човека, не само не отслабва религиозния възглед за творението, но го обогатява, разкривайки безкрайната сложност на фор­мирането на тварите. Библейските „дни на сътворение­то“ се представят сега пред нас във вид на грандиозен поток, който издига животното, природното същество до равнището на свръхприродните светове.

Из „Произход на религията“, стр. 127-130. Това е последната от осемте части

[1] L. C. Eisley. Darwinism Today.

* От гр. н у с, разум.

[2] Вл. С о л о в ь о в. Оправдание добра.— Собр. соч. Т. VIII, с. 198.

[3] Митр. Ф и л а р е т (Дроздов). Записки на книгу Бытия. 2-ро изд. М., 1867, ч. I, с. 69.

[4] За целта на християнския живот (О цели христианской жизни). Беседа на препод. Серафим с Мотовилов. Серг. Пос., 1914, с. 11.

[5] Еп. Ф е о ф а н. Письма. Т. I, с. 98. Друг православен богослов пише, че сътворението на човека „се извършва постепенно и с участието на естес­твени сили, както и цялото творение, следователно образуването (на човека) е преминало през различни форми на развитие дотогава, докато не станало способно да приеме диханието Божие, т. е. да стане човек“ (прот. А. К л и т и н. История религии. Одесса, 1911, с. 497).

Реклама

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: