Вяра, суеверие, неверие, Лични, Социално-пастирска и мисионерска дейност

Христос възкръсна! Наистина възкръсна! (Размисли за богослужебния език и църковната мисия)

27224_100665763305201_100000853325651_16386_1026867_nОт Атанас Ваташки

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Този възглас, казан по този начин, звучи  на много хора някак си странно, необичайно. По инерция, следвайки обществото, това, което сме чули от нашите роднини или от църковните песнопения, които сме слушали в нашата църква,  ние сме свикнали да казваме „Христос воскресе“ – „Воистину воскресе“. Или неправилните на църковнославянски: „Воистина возкресе“ (неправилно използване на „з“, вместо „с“) и „Во истина/Воистина возкресе.“ И да го бъркаме е разбираемо, защото църковнославянският не е нашият роден език. Всъщност, ако трябва да бъда точен, той не е родният език на никого. Той не се говори от никого. Той се използва в някаква степен  само в богослужението.

Богослужението е може би един от най-важните елементи на Църквата. Както пише архим. Йов (Геча): „В прословутата Начална руска летопис е казано, че решителният момент в християнизацията на руския народ е преживяното от пратениците на принц Владимир по време на богослужение в Константинополската катедрала „Св. Софѝя”: „Не наехме къде се намираме – дали на небесата или на земята, защото наистина няма такова великолепие или красота никъде на тази земя. Не можем да го опишем – знаем само, че Бог обитава, там сред тези хора, и че тяхната служба превъзхожда богослужението на всички други места. И ние никога няма да можем да забравим тази красота[1]”. Православното богослужение наистина може да се преживее като явяване на небето на земята. И то може да бъде такова независимо от езика, на който се извършва. Въпросът е обаче, че за да изпълнява своята функция, да евенгелизира Божия народ, да го осветява със спасителното Христово учение и това учение да проникне дълбоко в човешката личност,  богослужението трябва освен да впечатлява, и да може да бъде разбрано. А за да бъде разбрано трябва да бъде на разбираем език.

„Христос воскресе“ е един станал обичаен поздрав в нашата страна. Обичаен не защото всеки българин е вярващ и наистина приема, че Христос е възкръснал и осъзнава смисъла от този факт. Обичаен, защото се изрича като някаква традиция, масово от хора, които дори не са вярващи или пък не са убедени кой или какво е това в което вярват – личност ли е, „някаква си там сила“, „съдба“ или нещо друго. И всъщност един  от възможните резултати от казването на този възглас на църковнославянски е, че хората не се замислят за смисъла на това, което казват. Те просто не осъзнават напълно какво казват. Непознатият език не ги стимулира да се замислят какво всъщност изговарят. „Христос воскресе“ и толкова. Но ако го кажат на български вече има по-голяма вероятност да се замислят: „Христос възкръсна… Аа, значи Христос е възкръснал… Но кой е Христос… Искам да знам повече за него… И какво значи възкръснал… Ако е възкръснал, значи трябва да е умрял преди това… Но защо е умрял и защо е възкръснал… И какво общо има това с мен…“.

Факт е, че една от срещаните причини хората да не посещават богослужение е, че езикът, на който се служи, е неразбираем. И хора се отдалечават от Църквата точно заради това. Някои може би биха отговорили, че искащите да посещават църква, които се „оплакват“ от неразбираемостта на църковнославянския, са длъжни да го научат и че ако не го правят проблемът си е техен. Всъщност аз мисля, че такъв отговор  освен, че не е християнски е и абсолютно неадекватен. Един човек е разбираемо да говори за себе си: „За да постигна тази цел, съм длъжен да направя това и това“. Но е абсурдно един християнин да поставя „задължения“ – прегради пред други хора, които търсят Бога и да оправдава това си държание по този начин. Разбира се, Църквата е общество, събрано в Бога, което е изградено по определен начин и има своите неизменни истини, но тук не става дума за подобно нещо. Напротив, Църквата има мисията да разпространява благовестието и поставянето на прегради пред онези, които търсят Бога е в противоречие с тази и мисия и с това, което е разкрито от Господ Иисус Христос, който укорява фарисеите, че:  „Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото затваряте небесното царство пред хората, понеже нито вие влизате, нито пускате искащите да влязат.“ (Матей 23:13). И когато пред нас стои въпросът дали да спазим повелите на Христос, правейки богослужението достъпно за търсещите Бога, които искат да спасят душите си, или да държим на използването на език, който твърдим, че е благозвучен, но който хората масово не разбират, и по този начин да го превръщаме в идол, отговорът на въпроса идва някак си от само себе си.

Основна цел на Спасителя Христос в земното Му служение е проповядването на Евангелието – благата вест, че очакваният Месия е дошъл, греховете могат да бъдат простени, раните излекувани, човекът може да се приближи до Бога, защото бариерата между небето и земята ще падне с Неговата смърт и възкресение. Иисус идва на земята, за да върши волята на Онзи, Който го е пратил. А Неговата воля е никой човек да не бъде загубен, но да бъде възкресен в последния ден. „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;” (Йоан 11:25). Понеже Бог не гледа на лице, а на сърце, обект на Христовите проповеди стават хора с най-различен етнос, длъжност, произход, възраст и пол. Христовата проповед отваря вратите широко, вместо да ги затваря. Посланието му не поробва, а освобождава. Не разболява, а изцелява.Той иска да дойдем при Него, да донесем бремето си и Той да го разтовари, за да намерим покой за душите си. Да оставим греховете си и Неговата Светлина да започне да води нашият живот. Иисус проповядваше по цяла Галилея и Юдея, и отвъд Йордан. Където бяха хората, там беше и Той. В проповедта си използваше прост и достъпен език, с примери от ежедневието, от бита[2]. След Възкресението Си Господ Иисус Христос се явява няколко пъти на учениците Си, като ги подготвя и укрепява за мисията, която ще им възложи, а именно: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, 20и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.“ (Матей 28:19-20). Апостолите са изпратени да проповядват Христовото спасително учение. Но проповедта не е задължително да се изказва като обикновена реч. Богослужението също може да бъде проповед. И нека пълноценно да го използваме за целите на благовестието! Нека думите на св. ап. Павел да не излизат от съзнанието ни: „в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език“ (1 Кор. 14:19).

Всички знаем за св. Кирил и Методий. Те са живяли във време, в което някои хора поддържали т. нар. триезична ерес –  противохристиянската позиция, че Бога трябва да бъде славен само на три езика— еврейски, гръцки и латински, които били свещени[3] (поддържащите тази теза всъщност забравят, че езикът е просто средство за изразяване, за предаване на мисли. И има свещен текст, но не и език[4]). И борейки се срещу това убеждение, светите братя „съставят азбука за славяните и писменост, основаваща се на солунското говорно наречие[5]“.  Следният момент от житието на св. Кирил може да бъде полезен за нас, християните от 21 век: „Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

– Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?

Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

– Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй пак слънцето не свети ли на всички?  И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други[6].“ Така че използването на разбираем език е в съгласие с делото на св. Кирил, а поддържането на твърдението, че има свещени езици –  точно това, срещу което светецът се е борил. “ Църквата не е институция, нито е елитарно общество от „избрани” хора – свещенослужители или филолози, а общност от всички вярващи в Христос, в която богослужението е начин и средство, чрез което се осъществява единството на църковното тяло с Христос. Затова езикът, на който се извършва богослужението, трябва да бъде разбираем и достъпен за всички, в противен случай църквата губи своя смисъл, не изпълнява своето предназначение да доведе всеки един от кръстените в царството на славата[7]“, прекрасно отбелязва о. Стоян Чиликов.

Ако някой смята да използва като аргумент срещу богослужението изцяло на български липсата на достатъчно преводи, то аз бих казал: това не е аргумент против.През 1997 г. Светият Синод на Българската православна църква взима решение за превод на всички богослужебни книги с цел тяхната употреба в богослужението[8] и това решение трябва да се доведе до край. Може би направата на точен превод на всички богослужебни книги ще отнеме време. Добре, всичко с времето си, както се казва. Но трябва да се заемем сериозно с работата, а кога тя ще свърши е друг въпрос.

Българската православна църква, за да изпълни вярно мисията си да благовества за Христос, трябва да слезе на нивото на обикновения човек, осъзнавайки неговите нужди и проблеми, и да направи богослужението по-достъпно за търсещите Бога. В това няма нищо неправославно, напротив. Нека за пример да ни служи апостол Павел, който пише: „за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои“ (1 Кор. 9:22).

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Още по темата:

1. Прение с триезичниците: из пространно житие на св. Кирил
2. Св. Фотий за богослужебния език
3. Най-прекрасното послание за спасението – Архиепископ Хризостом Салама
4. Богослужебният език на църквата – свещ. Стоян Чиликов
5. Плодът на словото е ползата за слушателите – Никола Антонов
6. На какъв език се моли българинът – Никола Антонов
7. Култовото отношение към църковнославянския език – Петко Т. Хинов
8. От триезична ерес някога към четириезична ерес днес? – Иван Димитров


[1] Литургията като начин за евангелизация

[2] Вж. Христос като Благовестител и пастирите

[3] Срв. Култовото отношение към църковнославянския език

[4]  Срв. За четириезичната ерес

[5] Някои аспекти по проблема за разбираемостта на богослужебния език

[6] Прение с триезичниците: из пространно житие на св. Кирил

[7] Богослужебният език на църквата

[8]Вж. Богослужебният език на църквата

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: