Ужасната алтернатива

Автор: Клайв Стейпълс Луис (1898 – 1963)

И така християните вярват, че една зла сила се е провъзгласила за настоящия княз на този свят. Това, естествено, поражда няколко проблема. Дали това състояние на нещата е в съгласие с Божията воля или не? В случай, че е, бихте казали, че Той е странен Бог; ако не е, как  изобщо може да стане нещо, противно на волята на същество с абсолютна власт?

Но всеки, който е разполагал с власт, знае как нещо може в едно отношение да е в съгласие с волята ти, а в друго да не е. Би било много разумно за една майка да каже на децата си: „Няма да идвам и да ви напомням да си разтребвате стаята всяка вечер. Трябва да се научите сами да я поддържате в ред.“ И, да речем, една вечер тя отива там и намира мечето, мастилницата и френската граматика захвърлени пред камината. Това е против нейната воля. Тя би желала децата й да обичат реда. Но, от друга страна, именно тя им е дала свободата да бъдат неподредени. Същата ситуация възниква във всеки полк, профсъюз или училище. Оставяш нещо да се върши доброволно и тогава половината от хората не го изпълняват. Не това си желал да постигнеш, но волята ти го е направила възможно.

Вероятно така е и във вселената. Бог е създал същества със свободна воля. Това означава създания, които могат и да грешат, и да постъпват правилно. Някои хора смятат, че могат да си представят същество, което е свободно, но няма възможност да греши – аз не мога. Ако нещо е свободно да бъде добро, то също така е свободно да бъде и лошо. Свободната воля е направила злото възможно. Защо тогава Бог им е дал свободна воля? Защото свободната воля, въпреки че прави възможно злото, е единственото нещо, което прави възможни и любовта, добротата, радостта, която си заслужава да получи човек. Свят от автомати – от същества, които действат като машини, – едва ли си заслужава да бъде създаден. Щастието, което Бог отрежда за най-висшите Си творения, е свободно, доброволно да се присъединят към Него и един към друг в екстаз от любов и наслада, в сравнение с които и най-възторжената любов между мъж и жена на този свят изглежда блудкава. А за това те трябва да бъдат свободни.

Разбира се, Бог е знаел какво ще стане, ако хората използват свободата си погрешно: Той е сметнал очевидно, че рискът си заслужава. Може би сме склонни да не се съгласим с Него. Трудно е обаче да не се съгласяваме с Бога. Той е източникът, от който произтича цялата ни способност да разсъждаваме: не е възможно ние да сме прави, а Той да греши, точно както потокът не може да потече по-високо от извора си. Когато спорим с Него, ние всъщност спорим със самата сила, благодарение на която изобщо можем да спорим: то е все едно да режем клона, на който седим. Ако Бог смята, че това състояние на война във вселената е цената, която си заслужава да бъде платена заради свободната воля, – т.е. заради сътворяването на един жив свят, където съществата са способни на истинско добро или истинско зло където може да се случи нещо наистина значително, вместо един свят-играчка, който се движи само ако Той дърпа конците, – тогава и ние може да приемем, че цената си заслужава да бъде платена.

След като сме разбрали смисъла на свободната воля, ще видим колко е глупаво да се пита, както веднъж вече бях запитан: „Защо Бог е създал същество от толкова негоден материал, че да се разваля?“ От колкото по-добър материал е направено едно същество, колкото по-умно, силно и свободно е то, толкова по-добро ще бъде, ако тръгне по правия път, но и толкова по-лошо, ако тръгне по лошия. Една крава не може да бъде много добра или много лоша, кучето може да е по-добро и по-лошо, детето – още по-добро и още по-лошо, обикновеният човек – в още по-голяма степен, гениалният човек – отново в още по-голяма степен, свръхчовешкият дух може да е най-добрият или най-лошият от всички.

Как всъщност тъмната сила е поела по грешния път? Без съмнение, това не е въпрос, на който човешките същества могат да отговорят със сигурност. Можем обаче да направим едно разумно (и традиционно) предположение, като изхождаме от грешките в личния си опит. В момента, в който осъзнаем себе си като личност, се появява възможността да се поставим на първо място, да поискаме да бъдем в центъра, всъщност да поискаме да бъдем Бог. Такъв е грехът на Сатана и тъкмо този грях той предава на човешкия род. Някои хора смятат, че човешкото грехопадение е било свързано със секса, но това не е вярно. (Разказът в Битие показва по-скоро, че след грехопадението е настъпила и поквара на сексуалната ни природа като резултат от него, а не като негова причина.) Сатана всъщност е внушил на нашите далечни предци представата, че могат да бъдат „подобни на богове“ – сами да уреждат живота си, сякаш са създатели на самите себе си, сами да си бъдат господари, да откриват щастието си извън Бога, независимо от Него. И от този безнадежден опит произтича почти всичко, което наричаме човешка история – парите, бедността, амбициите, войната, проституцията, класите, империите, робството – дългата, ужасяваща история на човека, опитващ се да намери извън Бога нещо, което да го направи щастлив.

Ето причината, поради която това е напълно невъзможно. Бог ни е сътворил – създал ни е така, както човек изобретява някоя машина. Автомобилът е създаден така, че да се движи с бензин и той не може да функционира добре с каквото и да било друго вещество. А Бог е предопределил човешката „машина“ да се движи единствено благодарение на Него. Самият Той е „горивото“ или храната, предназначена за нашите души. Не съществува друго подходящо „гориво“. Ето защо е безпредметно да искаме от Бога да ни направи щастливи по някакъв лично наш начин, без да се безпокоим за вярата. Бог не може да ни даде щастие и мир отделно от Себе Си, защото там ги няма. Такова нещо просто не съществува.

Това е ключът към историята. Страхотна енергия се изразходва – изграждат се цивилизации, създават се превъзходни институции, но винаги нещо не върви. Някакъв съдбоносен недостатък неизменно издига на върха себелюбиви и жестоки хора и всичко се срива, стигайки нищета и разруха. Всъщност машината се поврежда. Тя явно тръгва нормално, движи се известно време и после се разваля. Опитваме се да я задвижим с неподходящо гориво. Ето какво ни е причинил Сатана.

А какво е сторил Бог? Първо, Той ни е оставил съвестта, чувството за добро и зло – и в продължение на цялата ни история е имало хора, които са се опитвали (някои от тях много усърдно) да се подчиняват на съвестта си. Никой никога не е успял напълно. Второ, Той е изпратил на човешкия род онова, което наричам „благотворни мечти“: имам предвид всички онези странни разкази, разпръснати из езическите религии, за един бог, който умира и отново се съживява, и чрез тази смърт по някакъв начин дава нов живот на хората. Трето, Той е избрал един определен народ и в течение на няколко века е втълпявал на тези хора що за Бог е – че Той е единствен и че желае хората да се държат почтено. Този народ е еврейският и Старият Завет ни представя този дълъг и труден процес.

А сега следва нещо наистина потресаващо. Сред евреите неочаквано се появява човек, който говори така, сякаш е Бог. Той твърди, че може да опрощава грехове. Казва, че винаги е съществувал. Претендира, че ще дойде да съди света в края на времената. Нека изясним това. При пантеистите, както и при индусите всеки би могъл да каже, че е част от Бога или е едно цяло с Бога, и това не би прозвучало никак странно. Но този човек, след като е евреин, не би могъл да има предвид такъв Бог. Бог на неговия език означава Съществото отвъд света, Което е сътворило този свят и е безпределно различно от всичко останало в него. И когато осъзнаете това, ще разберете, че думите на този човек са, меко казано, най-скандалното нещо, изричано някога от човешки уста.

Една част от твърденията му могат да се изплъзнат от вниманието ни, защото толкова често сме ги чували, че вече не вникваме в истинския им смисъл. Имам предвид претенцията му да опрощава грехове – всякакви грехове. Но ако говорещият не е Бог, това всъщност е толкова нелепо, че е дори комично. Всички разбираме как човек прощава нанесените му обиди. Вие ме настъпвате и аз ви прощавам, открадвате парите ми и аз ви прощавам. Но какво бихте си помислили за човек, който сам не е нито настъпен, нито ограбен, но обявява, че ви прощава задето сте настъпили или ограбили друг човек? Глупашко твърдоглавие е най-меката характеристика, която бихме дали на поведението му. И все пак Исус е направил именно това. Той казва на хората, че греховете им са опростени, без изобщо да потърси мнението на всички, които несъмнено са били засегнати от тези грехове. И без всякакво колебание се държи така, като че ли тъкмо Той е страната, засегната най-вече, като че ли Той е човекът, оскърбен във всички тези случаи. А това би имало смисъл единствено ако Той наистина е Богът, чиито закони се престъпват и чиято любов се наранява от всеки грях. В устата на всеки друг, който не е Бог, тези думи биха звучали според мен само като глупост и самонадеяност, нямащи равни на себе си в историята.

И все пак (и това е колкото странно, толкова и важно) дори враговете Му, когато четат Евангелията, не добиват обичайното впечатление за глупост и самонадеяност. Още по-малко то е налице за непредубедените читатели. Христос казва за Себе Си, че е смирен и изпълнен с кротост – и ние Му вярваме. Без да забележим, че ако беше просто човек, смирението и кротостта щяха да бъдат последните характеристики, които бихме отнесли към някои от Неговите думи.

Тук се опитвам да ви предпазя от една наистина голяма глупост, която хората често казват за Него: „Готов съм да приема Исус като велик духовен учител, но не приемам твърдението Му, че е Бог.“ Това е нещо, което не бива да казваме. Един човек, който е само човек и изрича Исусовите думи, не може да е велик духовен учител. Той или е луд – също като този, който твърди, че е яйце, – или е самият дявол от ада. Трябва да направим своя избор. Този човек или е бил и е Син на Бога, или е луд, или нещо още по-лошо. Можете да го затворите като луд, можете да го заплюете и убиете като демон – или можете да паднете в краката Му и да го наречете Господ и Бог. Но нека си спестим глупавата снизходителност и не казваме, че Той е велик духовен учител. Той не ни е оставил подобна възможност. Не е имал такова намерение.

Из книгата „Отвъд човека“, стр. 59 – 63