Лични, Социално-пастирска и мисионерска дейност

Църквата, православният християнин и социалната дейност

321549_234072693321648_328899982_nОт Атанас Ваташки

Като цяло българското общество е настроено негативно. Като че ли ние гледаме първо лошото, очакваме то да се случи, говорим повече за него. Не знам защо е така. Вероятно е свързано с нашата народопсихология. Управник на този свят е дяволът, а хората често се поддаваме на внушенията на злите сили и вършим зло. Господ Иисус Христос иска от нас бидейки в света, тоест физически присъствайки в него, да не бъдем подчинени на неговото зловредно влияние (Срв. Йоан 17:15-16) и да бъдем  светлина за хората за слава на Бога (Срв. Матей 5:16). Само Бог е съвършен, но от нас се очаква максимално да се уподобяваме на Него.

Днес искам да споделя за две добри неща, на които станах свидетел. Споделям го, защото доброто  в наши дни е дефицитно. Споделям го, защото доброто трябва да се насърчава, трябва да заразява – в най-добрия смисъл на тази дума. Споделям го, за да мога и да кажа няколко думи по въпроса допълнително.  Дори малките неща и дела са важни. Христос казва, че „който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.“ (Матей 5:19). Днес, в енорийската църква, която посещавам, след Причастието, може би по време на проповедта, свещеникът разказа за положението на един наш енориаш. Човек, в резултат на инцидент, който претърпява, получава счупване. В резултат на това няколко месеца няма да може да работи, а от това се издържа. Единственият му доход е пенсията на майка му. Отецът помоли, който има възможност, да му помогне. Доста хора дариха. Направи ми впечатление, че пощенският плик, в който се оставяха даренията, се беше надул от банкнотите в него. Сумата не беше малка. Това ме зарадва и се надявам и него да го зарадва. Казвам това, защото често се случва ние българите само да говорим по даден въпрос, само да критикуваме, или пък да хвалим някакво дело, извършено от другите, да гледаме отстрани, без самите ние да участваме. Не е достатъчно само да похвалим едно добро дело, но и да участваме в него – стига, разбира се, да имаме възможност и желание. а мнозина проявиха такова желание.

Друго, което ме зарадва и беше отново в тази посока, е още една инициатива, за която свещеникът сподели и която течеше в енорийския храм. Събирането на пари за лечението на студента по богословие Валентин Бонев, на който през миналия месец беше поставена диагнозата рак в гърлото. Сумата, която трябваше да се събере е 45 000 евро и е непосилна за него и семейството му. В църквата беше поставена касичка за дарения специално за Валентин, заедно с информация за неговия случай. Отецът сподели и за благотворителния концерт с църковни песнопения в негова подкрепа (осъществен с благословението на Софийска митрополия), който ще се проведе в църквата св. Александър Невски на 18 юни.

Понякога срещам тезата, че Църквата не е благотворително учреждение, не е социална институция. Това е донякъде вярно, донякъде не.

Църквата е общност, семейство, основано от Христос, в което обитава Светият Дух и което трябва да работи за, най-общо казано, доближаване на хората до Бога и помежду им.  Струва ми се, че можем условно – за повече яснота, да разграничим няколко основни задачи на Църквата. Казвам условно, защото те се преплитат една с друга, влизат във взаимодействие и не си противоречат:

1. Мисионерска

Църквата по своята същност е мисия и свидетелство. Свидетелство за Божествения Спасител, Който от любов към хората стана Човек, за да ни просвети с истината и да ни спаси. Основна цел на Иисус Христос в земното Му служение е проповядването на Евангелието –  благата вест, че очакваният Месия е дошъл, греховете могат да бъдат простени, раните излекувани, човекът може да се приближи до Бога[1] и да стане участник в божественото естество (Вж. 2 Петър 1:4). Пред Църквата винаги е стояла, стои и ще стои задачата, дадена от Христос на апостолите: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:19-20).

2. Нравствена

Под „нравствена“ задача имам предвид делото на Църквата, която е обиталище на Светия Дух и пазител на истината и която помага на хората да достигнат „ единството на вярата и на познаването на Сина Божий, до състоянието на съвършен човек, до пълната зрелост на Христовото съвършенство“ (Ефес: 4:13). Същевременно, по думите на сръбския богослов Здравко Пено: „Божиите заповеди трябва да се преживяват като пътепоказатели за вечен живот, а не като норми или законови задължения, които Бог налага на хората, за да покаже Своята сила над тях[2]“. Основна добродетел в християнството е любовта – насочена към Бога и ближния. Чрез усъвършенстване в любовта в Църквата човек може да постигне единство с Бога – крайната цел на християнския живот[3].

Нравствената промяна, освещението – което е процес, е по същество един по-пълен и истински живот с Бога и се получава чрез промяна на сърцето. А до тази промяна се стига в сътрудничество между Божията благодат и човека, при което Бог и човек като Баща и син вървят заедно към целта.

3. Изцелителна

На фокус в Православната Църква е гледането на греха като на болест, като на нещо, което ни разболява. Тази болест на практика е отдалечаване от Бога, Който е най-висшето благо. Отдалечени от Него, нашите духовни сили намаляват и може дори съвсем да Го изгубим от поглед. За да не стане това имаме нужда от лечение. Лечението се осигурява от Господ Иисус Христос, чрез причастността ни на Него. Той е този, Който може да ни освободи от греховете ни и да ни даде нов живот, защото Той Самият е Живот[4]. Същевременно светите отци говорят за Църквата като лечебница. В нея, посредством участие в благодатта, предавана в тайнствата,  – особено тайнствата Кръщение, Миропомазване, Изповед и Евхаристия, ние можем да станем причастници на Божия безсмъртен живот и да бъдем изцерени от нашите духовни недъзи. Св. Игнатий Антиохийски нарича  Евхаристията „лекарство за безсмъртие“.

4. Социална

С тази и задача в днешно време съществуват две противоположни една на друга опасности, които сами по себе си са крайности, които са противни на призванието на Църквата, което тя трябва да следва.

Първата опасност е възприемането на Църквата като благотворителна организация, филантропско общество, социално министерство, неправителствена организация от типа на Български червен кръст и пр.  Както видяхме по-горе, Църквата има задачи, които са много по-различни. Митр. Калистър Уеър – според мен съвсем правилно, изразява притеснението си, че в „много енории продължават да обръщат по-голямо внимание на  етническите ценности  и социалната активност, отколкото на Евхаристията[5]“. Грешка е заради социалната активност да се занемарява която и да е от другите задачи на Църквата.

Втората опасност е да се пренебрегне въобще социалната дейност на Църквата, което би било голяма грешка. В книга Деяния на Светите апостоли, ние виждаме, че вярващите „постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо ” (Деяния 2:42-44).  Поглеждайки към текста, в който се изброяват основни дейности на църковното събрание, не оставаме с впечатлението, че в него се наблюдава тяхното степенуване или пък противопоставяне едно на друго. Това е така, защото отдаването на живота ни един на друг и на Бога е многоаспектно: то включва вярност и живот според апостолското учение, обща молитва, участие в преломяването на хляба и виното и заедно с това социална взаимопомощ между членовете на Църквата. Нещо повече, социалната активност като неразделима част от живота в Христос е поставена от Самия Него, като тя има и сотириологично значение[6]. По думите на Спасителя в Матей 25:34-36, 40 стих:  34 „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. … Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”. В тези думи доброто, извършено на нуждаещите се, се зачита като добро, извършено на Самия Спасител. И обратно – неизвършеното добро на тях е неизвършено на Самия Христос. Това е така, защото Христос се идентифицира с тези неоправдани, изпаднали в беда хора. Тези дела на милосърдие и любов трябваше да бъдат не самоцелни, а като плод на Светия Дух в нас и да бъдат вършени заради другите и Бога, и никога за да нахраним собственото си его.

И когато застанем пред Христос, на Последния и Славен Съд, нашата участ за вечността ще бъде определена от нашето отношение към хората в нужда: дали сме нахранили гладните, дали сме дали да пият на жадните, дали сме дали подслон на бездомните и посетили болните. Дали сме Го направили или ненаправили на Самия Христос[7].

На фона на посочения текст в евангелието изглежда странно някой да твърди, че е християнин, и да отрича, че съществуват социални наставления, които той лично и Църквата като общност трябва да следват. Любовта към Бога и ближния е нещо, което трябва да се изразява и на дело.

За пример на милосърдие и социална дейност може да ни послужи и историята на Църквата. В Постановления на св. апостоли намираме указания за грижа за сираците и болните деца. Според тях епископът трябва правилно и справедливо да разпределя доброволните приношения на сираци, вдовици, страдащите и на бедните странници (2, 25)[8]. Св. Игнатий Антиохийски († ок. 107 г.) , в едно от своите послания,  критикува докетите, чеза любовта тях не ги е грижа, нито за вдовица, нито за сирак, ни за угнетяван, ни за окован или освободен [от затвор], ни за гладен или жаден(Смирн. 6:2). Св. Юстин мъченик († 165) също ни свидетелства за църковната милосърдна дейност: “Заможните и желаещите, всеки по своя воля, дават каквото искат, и събраното се пази у предстоятеля, а той има грижа за сираците и вдовиците, за всички нуждаещи се поради болест или друга причина, за затворниците, за странниците от далечни места и за всички намиращи се в нужда[9]”. Какво да говорим за „Василиадата“ на св. Василий, която по думите на д-р. И. Янев, е „известна като най-голямото и добре уредено социално учреждение, или по-скоро формация от учреждения, където се полагат грижи за всички нуждаещи се, в това число за сираци и болни деца[10]“. В по-ново време като пример за социална дейност може да се спомене  дейността на св. Йоан Кронщадски (1829 – 1908) и Андреевското братство, а в още по-ново – дейността на Гръцката и Румънската Църкви. По данни от 2009 г.  Гръцката Църква обгрижва: 10 детски ясли, 10 детски градини, 19 старчески домове към Атинската архиепископия, 66 старчески домове към останалите митрополии, 13 медицински центъра за хронично болни, 8 социални центъра за хора със специални нужди, 10 болници, 7 центъра за психическо здраве, 6 приюта за бездомни, 1 дом за настаняване на близките на болни към митрополията на Сирос, 36 сиропиталища, вкл. и центрове за защита на детето, 195 социални кухни към църквите на Атинската архиепископия и останалите храмове, 4 студентски общежития в Атина и 11 в провинцията като социалната й дейност през тази година е на стойност 96 милиона евро[11]. При Румънската Църква нещата не стоят много по-различно. През 2012 г. в Букурещ и в различни населени места от епархиите, функционират 679 институции, които подпомагат 89 556 бенефициента. Сред тях 154 социални кухни и хлебарници, 44 институции, предлагащи медицински услуги и аптеки, 61 дневни центъра за деца, 22 дневни центъра за възрастни хора, 34 центъра за постоянно пребиваване на възрастни хора, 37 центъра от семеен тип, 18  спешни центъра (за бездомни, за жертви на домашно насилие, за жертви на трафика на хора), 4 образователни институции за възрастни,  34 образователни центъра, 14 защитени жилища и др[12].

Така че, струва ми се, не бива по никакъв начин православните християни да пренебрегваме социалната дейност, смятайки я за неважна или второстепенна. Защото Христос остави мисия на Църквата – да проповядва Евангелието и да се грижи за изпадналите в нужда хора. Или по точно: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал (Матей 28:19-20).


[1] Вж. Христос като Благовестител и пастирите

[2] Пено, З. Основи на православната вяра. Катихизис. Велико Търново, 2008, стр. 17-18.

[3] Вж. Пак там, стр. 18.

[4] Христос като Лекар и пастирите

[5] „Без енорията Църквата е наивна утопия“

[6] Христос и онеправданите

[7] Христос и онеправданите

[8] Вж. Д-р. Иво Янев. Пастирски грижи за деца и млади хора в риск в древната Църква

[9] Цитат по Стефан Стефанов, Социалната мисия на Българската Православна Църква в исторически аспект

[10] Д-р. Иво Янев. Пастирски грижи за деца и млади хора в риск в древната Църква. За повече информация за социалната дейност на Църквата препоръчвам тази статия.

[11] Гръцката църква представи статистически данни за социалната си дейност през 2009 г.

[12] Вж. Социално-милосърдна дейност на църквата. Стратегически насоки. София, 2014, стр. 67. За повече информация за социална дейност на Румънската Църква вж. цялата глава „Социално-милосърдната дейност на Румънската Православна Църква“, стр. 47-71.

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: