Лични

За апокалиптичния страх и необходимостта от предстоящия събор в Крит

Автор: Атанас Ваташки

Достатъчен е един не особено старателен поглед върху коментарите в интернет пространството, за да се види, че има доста мнения в посока, че предстоящият събор ще е нещо като събор на антихриста, тържество на икуменизма, на светския дух или най-малкото събор, който ще противоречи на Православната вяра. За това е нужно да се уточнят няколко неща:

1. Статутът на събора в Крит – вселенски събор ли е съборът?article_25801-1 Официалното наименование на събора е „Свят и Велик Събор“, а като негова характеристика от някои той е определен като „всеправославен“. Определението „вселенски“ липсва за начина, по който той се назовава. Също така начинът, по който е наречен даден събор, няма отношение към въпроса дали той действително е такъв. Погледнато в исторически план (вероятно) съществуват събори, които първоначално не са били предвидени като вселенски, но впоследствие са били приети за такива (възможно е такъв да е бил Вторият Вселенски през 381 г.); такива, които са изявявали претенции да бъдат вселенски, но не са били приети от църковното съзнание за вселенски, а са били еретически (иконоборският събор от 754 г.); които са се самовъзприемали като поместни, но не са били признати дори за такива (Ефеският събор от 449 г. – наричан още „Разбойнически“ и „Съборът под дъба“ от 403 г., който осъжда св. Йоан Златоуст). Очевидно Църквата, която е царство на Духа, притежава нещо като духовен филтър, който й помага да отделя истината от лъжата. В този смисъл няма особено значение как един събор се е самоназовава, а какъв е и как ще бъде възприет от Църквата.

2. „Вселенските събори са само седем и следователно не трябва да има осми“. Това е обичайно твърдение на противници на предстоящия събор. И макар че последният не се определя като „вселенски“, те явно са убедени, че той ще бъде такъв. Едва ли може да се твърди, че на Първия вселенски събор в Никея (325 г.) или на Втория вселенски в Константинопол събралите се епископи са знаели, че след тях ще последват поне още съответно шест и пет вселенски събора. Седмият вселенски събор, който до момента е последният официално признат вселенски събор, никъде не съдържа установяване на окончателна бройка на вселенските събори. Католиците, които признават седемте вселенски събора, след схизмата от 1054 г. продължават да имат своите събори, които наричат „вселенски“ – общо 21, последният през миналия век[1]. Разбира се, за православния вярващ католиците са в схизма и кое как го наричат няма особено значение. Има значение обаче твърдението, изтъквано от някои техни последователи, че Православната Църква не може да има вселенски събори след 1054 г., защото не е в общение с Рим[2]. Предстоящият Свят и Велик събор всъщност е възможност да покажем, че нямаме нужда от общение с Рим, за да свикаме такъв, защото Църквата пребивава в истината и тя е едната, свята, съборна и апостолска Църква. Още повече, че в Православната Църква има събори, които макар все още да не са обявени за вселенски, се ползват с всепризнат авторитет и са напълно и повсеместно приети в своите решения – Константинополският събор 879-880 (който осъжда добавката Filioque и постановява, че папата има предимство по чест, а не по власт и който събор се е самоопределя като вселенски и е бил считан за такъв от не един свети отец[3]) и Константинополският събор от 1351 г., който утвърдил различаването между същност и енергии у Бога[4]. Точно в този контекст на мисли се разбира нелепостта на атаките срещу предстоящия събор  от онези, които имат „ревност не по разум“ и които го  определят като осми вселенски и същевременно събор на антихриста – защото осмият вселенски вече се е състоял преди над 1000 г. и определено не е бил събор на антихриста.

3. Наличието на спорни места или на разногласие не трябва да е пречка за събора. По-скоро наличието на пълно единодушие по даден въпрос би  означавало, че не би било нужно да се свиква събор, както ако не се беше появила монофизитската ерес не би бил свикан Халкидонският събор. Отсъствието на ереси, които трябва да бъдат осъдени, не означава ненужност на събора, защото има много други проблеми, които имат нужно от своевременно решение. А наличието (а не липсата) на дискусия за начина, по който трябва да се решат дадени проблеми показва, че има нужда от свикването на събор, на който те да бъдат обсъдени, да се види тяхната важност и да се приеме обща православна позиция, общо православно отношение към тях. За съжаление трябва да се признае, че важни въпроси, които разделят православния свят, като тези за метода на даване на автокефалия и автономия, за диптисите и за общото празнуване на празниците в православния свят, останаха извън дневния ред на събора. Определено заравянето на главата в пясъка не е начин за решаване на проблемите. Но и също така е вярно, че когато няма единство по даден въпрос е по-добре все още да не бъде поставян, докато узреем, за да го поставим и да го решим според истината. При всички случаи обаче мисля, че трябва да очакваме от събор от подобен мащаб да се занимава със сериозните проблеми, а не да се задоволява с богословски минимализъм.

4. В атаката срещу събора личи страх. Този страх обаче не е спасителният страх от Бога, който е начало на мъдростта, не е страх да не тръгнем в противоположна на Бога посока, а е страх, който е израз на неверие, страх, издаващ неверие в Светия Дух, Който ръководи Църквата, и в самата Църква като стълб и крепило на истината (1 Тим 3: 15), на която портите на ада няма да надделеят (Мат.16:18). Ако предстоящият събор бъде наистина събор на антихриста, значи Църквата е отстъпила от Истината и портите на ада са й надделели. Ако обаче сме сигурни, че Православието е тази Църква, за която се говори в Писанието, то няма защо да се притесняваме от предстоящия събор (независимо кога ще се състои), нито от неговите решения, защото ако не е според Истината, той ще бъде отхвърлен, а ако пък е – тогава ще бъде тържество на Православието. При всички случаи, ако стоим здраво в Бога и се държим здраво за Църквата, няма от какво да се страхуваме.

5. Съборът изразява единство, а неучастието на него е самоотлъчване от съборността. За съжаление сегашната ситуация в православния свят е, че той не е единен по начина, по който трябва да бъде. Съборът е начин, по който можем да утвърдим единството на Църквата. С него Църквата може да покаже, че е съборна, че е жива, че е Царство на Духа. Разбира се, ако все още не сме готови за събора, той по-добре да не се състои. Някои поместни Църкви имат нужда да узреят, за да разберат що е това единство и как то трябва да се изгражда и опазва. Но за момента повечето от поместните Църкви (а именно Константинополската, Румънската, Александрийската, Сръбската[5], Йерусалимската, Еладската, Албанската, Полската, Кипърската и Православна Църква на Чешките земи и Словакия) не са се отказали от Крит и потенциалното неучастие на Българската, Руската, Антиохийската и Грузинската е по-скоро изключение.
Очакваният събор се подготвя от първата половина на миналия век и се очаква като събитие с мащаб, невиждан от 9-ти век. Решенията на събора бе определено да се взимат с консенсус и всяка Църква да има един глас. Макар и необичайна, тази практика дава възможност да се вземе решение само при условие, че всички поместни Църкви мислят единодушно по определен въпрос. По този начин ако дадена Църква (например Българската) не е съгласна с нещо, винаги може да гласува против и гласът й ще бъде отчетен! Вместо да се яви на събора и да покаже несъгласието си, след като е поела ангажимент, тя обаче обяви решението си по извънсъборен и антисъборен начин и то след като съборът дава възможност на него да се постигне или максимално съгласие или несъгласие (и съответно предложението да се отхвърли)!Евентуалната липса на Антиохийската Руската, Българската и Грузинската патриаршии на бъдещия събор, или на 4, от общо 14-те Църкви, които трябваше да участват, е едно тъжно събитие за Православието. Съществуваше предварително съгласие за участие на събора, което в последния момент беше развалено с аргумента, че са налични забележки по регламента или документите, при условие, че имаше дългогодишни предсъборни съвещания, на които възраженията на възразяващите можеха да бъдат обсъдени и приети. Вместо това да се случи някои поместни Църкви решиха да се откажат да участват на събора в последния момент. Но отсъствието на БПЦ и на останалите три поместни Църкви, които няма да дойдат, всъщност е не толкова проваляне на събора, колкото самоотлъчването на последните от съборното начало в Църквата. В този смисъл горе-долу се изразява и  митр. Хризостом Месинийски: „…ако една църква не участва в работите на даден събор, това не означава, че съборът не може да се осъществи. Та на кой вселенски събор са присъствали всички църкви?! На кой поместен събор са присъствали всички църкви?! Никога! При никой събор не е било да присъстват всички църкви. Нима това означава, че съборът не се е провел? Нима това означава, че решенията на този събор по-късно не са били приети от всички православни църкви?[6]“Не мога да кажа дали на всички вселенски събори е имало отсъстващи Църкви, но веднага се сещам за Втория вселенски събор през 381 г., на който липсват представители от Западната Църква (за разлика от всички други вселенски събори, на които присъстват) и въпреки това съборът се счита за вселенски. С това нямам предвид, че и предстоящият събор ще бъде вселенски, а просто, че евентуалното отсъствие от Критския събор на някои поместни Църкви не означава автоматично, че съборът ще се провали или че решенията му, впоследствие, рано или късно, няма да бъдат приети от отсъстващите Църкви.



[1] Става въпрос за Втория Ватикански събор (1962-1965).

[2] Срв. Прот. Джордж Драгас, Осмият вселенски събор (Четвърти Константинополски) и осъждането на Filioque

[3] Срв. Митр. Йеротей Влахос. Относно признаването на Константинополския събор от 879-880 година за Осми Вселенски събор.

[4] Информация за Събора от 1351 г. като Деветия вселенски виж: Гортино-Мегалополски митрополит Йеремия, За признаването на Константинополския (Исихасткия) събор от 1351 г. като Девети Вселенски събор

[5] Противно на тиражирана информация за отказ от участие на събора на СПЦ, тя все пак ще участва. Виж туктук и тук.

[6] Митрополит Хризостом Месинийски. Който не дойде на Събора, ще носи историческа отговорност за своята самоизолация

 

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 29 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d bloggers like this: