Лични

Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце

Автор: Атанас Ваташки

„Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царства 16:7)

Човекът гледа на лице, защото онова, което знае, представлява нищожно малка част от това, което е. Ние виждаме онова, което е на повърхността, което е видимо за сетивата, но не можем да проникнем в дълбините на душата на другия, не можем да разберем неговите падания и ставания, победи и загуби, усилия, съмнения и страдания, които той преживява и чувства. Бог обаче знае онова, което ние не знаем, Той успява във всичко онова, в което ние се проваляме и тайните на сърцето ни – светли или тъмни, са Му известни. В едни Господ вижда фалшивият образ на праведност, който са си създали и в който вероятно са повярвали, а в други вижда доброто, което всички останали отказват да видят.admin-ajax-1

Неслучайно онези, които се събират около Иисус, са често именно онези, които обществото е в някаква степен маргинализирало – грешниците, хората с нисък социален статус, жените, болните. Онези, за които другите са си изградили някакъв нереален, пък бил той и много „обоснован“ образ. При Него отива всеки, който е с някаква телесна или духовна нужда. В тях Христос вижда нуждата им, но и духовния им потенциал. Такъв бил случаят с бъдещия апостол Матей. Преди да стане апостол, той бил бирник (или митар), тоест практикувал професията на данъчен служител. Бирниците били известни със своите злоупотреби над населението, а и били разглеждани като символ на подтисническата римска власт. Поради тези причини и били ненавиждани от местното население. Нямаме причини да смятаме, че отношението към Матей е било по-различно. И докато сънародниците му виждат в него един предател, някой, на който меко казано не може да се вярва, в него Господ вижда своя бъдещ апостол, който ще се заеме със задачата да разпространява благовестието. В своето евангелие Матей ни казва, че Иисус минал покрай него и му казал „Последвай ме, което и Матей направил. След това в къщата на последния седнали на трапеза Иисус, заедно с грешници и бирници – можем да предположим, колеги на Матей. Иисус иска да им говори за Божието Царство и как да влязат в него. Фарисеите обаче, които виждат това, са скандализирани. За тях е грешно праведникът да общува с неправедните. На отправения от тяхна страна укор към Иисус защо прави така, Той отговоря, че здравите нямат нужда от лекар, а болните – тоест изцелен може да бъде само онзи, който осъзнае, че е болен, че има нужда от помощ, че има нужда от Лекар. Онези, които са самодоволни в собствената си праведност не могат да бъдат изцелени от болестите си, защото още не са осъзнали необходимостта си от лечение. Но фарисеите не могат да видят това. В себе си те виждат не злото, а доброто, не недостатъците, а положителните си качества. Те гледат на външната, ритуалната част на нещата. Те са онези, според които човек е направен за съботата, а не съботата за човека, онези, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, онези, които дават десятък от кимион и копър, а са оставили правосъдието, милостта и вярата. Или в крайна сметка са онези, които забравят, че не външното, а онова, което изхожда от дълбините на  човешката личност, го осквернява. Христос е обаче Този, пред Когото маските падат, пред Когото не можем да скрием истинската си същност. Затова и Той, заради лицемерната им праведност, ги оприличава на варосани гробници (срв. Мат. 23:27-28). Когато и ние, хората от XXI в., се държим по този начин, се оприличаваме на фарисеите.

В друг случай Иисус посещава домът на един фарисей. Една жена, която е блудница (жена с леко сексуално поведение) разбира, че Иисус е там, отива при Него и започва да плаче, мажейки краката Му с миро. В резултат на това фарисеят изразява съмнение (в мислите си), че Иисус е пророк, защото ако беше наистина такъв, Той щеше да знае, че жената е грешница и следователно не би я оставил в близост до Себе Си. В отговор Иисус му отговаря, че нейните действия са израз на покаянието и любовта й, заради което Той й прощава греховете: „прощават й се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича“ (Лука 7:47). Фарисеят вижда греха, а Иисус вижда любовта й към Месията.

При разпъването на Иисус на Кръст, от двете Му страни заедно с Него са разпънати още двама разбойници. Кръстната смърт в Римската империя е наказанието, считано за най-позорно, използвано обикновено срещу извършители на тежки престъпления. След като единият от разпънатите започва да се подиграва на Иисус, другият му отговаря, че те получават справедлива за делата си присъда, а Иисус е невинен. Същият разбойник, след това, очевидно вече признал вината си – и в себе си, и пред другите, и признал, че страда справедливо заради нея, моли Иисус да си спомни за него, когато отиде в Божието Царство. И ако приемем, че тогавашното общество и съд са виждали в лицето на разбойника един престъпник, удостоен заради престъпленията си, с позорна кръстна смърт, Иисус му казва „днес ще бъдеш с Мен в рая“. Той се фокусира върху същината, върху сърцето му, и вижда там неговото покаяние. Иисус гледа по различен начин на човека и в резултат на това в него вижда неподозирани от другите неща.

Господ не гледа на човека по начина, по който гледаме ние. Той иска не да унизи човека, а да го въздигне, не да му отмъсти заради греховете му, а да го излекува. Неговата крайна цел за нас е спасението ни и вечната ни радост в Бога. Затова и стана Човек, живя, страда на Кръста и възкръсна. Към всички нас е отправен Неговият призив: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:28-29).

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 29 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d bloggers like this: