Вяра и наука, Лични

Римокатолическата църква и учените – Николай Коперник (I част)*

Автор: Атанас Ваташки

Николай Коперник (1473-1543)

“Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговата мъдрост, величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието“[1]

Всички масово свързваме Николай Коперник[2] като астрономът, който изложил хелиоцентричната теория, която утвърждава централното място на Слънцето в нашата система, около което се въртят планетите  и който отхвърлил геоцентризма, според който всички планети се въртят около Земята[3]. Макар, че Коперник не е първият, който твърди, че Земята се върти около Слънцето (това е бил Аристарх Самоски през III в. пр. Хр.), Коперник е този, който полага основите за промяната на погрешното ни разбиране по този въпрос, излагайки хелиоцентризма по един по-систематичен начин. Заедно с този, без съмнение, важен принос на Коперник в развитието на астрономията, масово се втълпява, че приносът на Коперник е нещо като етап от победата на науката над религията[4] като разклащащо „авторитета на църквата“ и представляващо „удар по религията“[5]. А това, с оглед на фактите, са доста наивни твърдения. Разбира се, за да има победа, е нужно да има война, а такава няма и Коперник не се чувства участник в нея. Единствената война, в която участва е между знанието и погрешното такова. Коперник в случая е на страната на първото. Нищо от неговия живот убеждения и открития не ни показва, че той се е чувствал част от тази измислена война между наука и религия. Напротив, целият му живот е бил директно или косвено свързан с Църквата. Затова е правилно, анализирайки възгледите му, да подходим към тях в биографичен контекст.

Николай Коперник се е родил през 1473 г. в полския град Торун. Той бил едно от четирите деца в семейството. За неговата майка Варвара се знае, че е произхождала от знатен род, а баща му е бил заможен търговец. И майка му, и баща му (а и самият Николай) са били част от братството (за миряни) на Доминиканския орден[6]. На десет години Коперник остава без баща и грижите за него поема неговият вуйчо, Лука Ваценрод, при който Коперник започнал да живее, заедно с брат си Андрей и майка си. Лука Ваценрод бил завършил Краковският и Болонският университети, а след приключването на образованието си работил като преподавател по църковно право. След време се е издигнал дори още повече, като станал съветник на архиепископа в гр. Гнезно, съветник на полския крал Казимир IV, а през 1489 г. дори и епископ. Видно е, че най-тясното обкръжение на Коперник са хора, които са били свързани с Църквата и несъмнено трябва да са оказали влияние у младия Николай Коперник.

След като заживял с вуйчо си, Коперник бил изпратен от него в престижното катедрално училище във Влоцлавек. Тук Коперник имал възможност да изучава т. нар. Седем свободни изкуства – граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика и астрономия и където е възможно да се е зародил интересът му към астрономията. Според някои твърдения, този, който запалил интереса му към астрономията бил учителят по астрономия, Николай Водка (който бил и каноник – главен свещеник, също като вуйчо му). През 1491 г., на 18 г. възраст, младият Николай записва висше образование в престижния Краковски университет. Според някои сведения особено добре развита там била астрономията. В университета Коперник влязъл във факултета по свободни изкуства, сред които, както вече казахме, влизала астрономията. Значителна роля в живота на Коперник изиграва прочутия от онова време астроном, проф. Войцех Брудзевски, който въпреки, че когато Коперник постъпил в университета,  вече не работил там, по молба на Лука Ваценрод станал частен учител на Николай. Вероятно в следствие на разговорите с професора за първи път у младия Коперник започнало да се проявява недоверие към системата на Птоломей за вселената. След като завършва в Краков, заедно с брат си, Николай вече можел да стане свещеник. Тъй като обаче свободното място във Фрауенбургския (Фромборгския) капитол било заето от друг човек, Коперник, докато чака да се освободи място, бил изпратен да направи докторат по каноническо право в Болонския университет. Там той се запознал с друг известен учен, професор по астрономия – Доменико ди Новара, в чийто дом живеел на квартира. Професорът имал несъгласия с Птолемеевата система, и това със сигурност е развило вече съществуващите съмнения у Коперник за нея. Колкото до образованието, Коперник учил три години, но не се явил на окончателния изпит, който щял да го удостои с докторска степен. Той все пак  направил това, със закъснение, в престижния Ферарски университет, през 1503 г.  Връщайки се от Италия, Коперник станал главен свещеник (каноник) и член на Вармийския капитул, чието седалище било в катедралата на гр. Фромборг. В нея бил домът на Коперник. Той живял в най-високата й кула, откъдето можел да върши едно от любимите си занимания – да наблюдава небето. Очевидно и знанията му като астроном са били оценени от Римокатолическата църква. Това се вижда от това, че той е бил поканен като учен  през  1514 г. да участва на Петия Латерански събор, който имал за цел да поправи изоставащия от тропическата година юлиански календар. В крайна сметка нито съборът извършил корекции в календара – това станало след ок. 70 г., нито Коперник участвал на него – тъй като е считал, че поради липса на данни за движението на Слънцето и Луната, не можел да бъде полезен. Но фактът, че Римокатолическата църква е считала, че може да бъде полезен, остава. Нещо повече, за своята дейност, Коперник получил чрез писмо насърчение от кардинал Николай Шенберг, близък съветник на папа Павел III. В писмото се изразява уважението на кардинала към Коперник, това, че той е узнал за учението на Коперник за хелиоцентризма, както и насърчение да представи учението си пред научните среди. Нека да цитираме точните думи на кардинала: „Затова настоятелно те моля (ако това само не те затруднява много) ти да не скриваш новата система от приятелите на науката и при първа възможност да ми изпратиш плодовете на твоите нощни размишления за устройството на света заедно с таблиците и всичко, което се отнася до този въпрос“[7].

Първата собствена  публикация с научно съдържание на Коперник е издаденото вероятно в началото на 16-ти век  съчинение „Малък коментарий”. Някои от основните твърдения в него са, че  Земята не е център на Вселената, че планетите се въртят около Слънцето, което е център на Вселената, и че Земята се върти около оста си. В това съчинение е очертан накратко Коперниковият възглед за света, но този очерк не е бил считан за особено убедителен. По-обемно и подробно било вече неговото основно съчинение: „За движението на небесните сфери”, което представлява категорично отхвърляне на геоцентризма. В него обаче Коперник не привел астрономически доказателства за истинността на своя възглед и той бил все още на равнището на хипотеза, а не доказана теория. Съчинението било издадено през 1543 г. Книгата си той посветил на папата. Коперник вероятно е съзнавал, че противници на неговите научни тези ще се противопоставят на изводите му, използвайки погрешно изтълкувани цитати от Писанието, и писал: „Ако се намерят празни дърдорковци, несведущи в математиката, които биха си позволили да осъдят или да опровергаят моето учение, преднамерено изопачавайки някое място в Светото Писание, то аз няма да им обърна внимание, а напротив, ще се отнеса с презрение към техните неразумни съждения“[8]. Очевидно Коперник не е само не е отричал ролята на Свещеното Писание, но и го е утвърждавал, като е отнасял привидните противоречия между своя възглед и Писанието в областта на погрешното разбиране на последното. През същата 1543 г. Коперник умира и е погребан в катедралата във Фромборг. Малко преди смъртта си, Коперник помолил следната епитафия да бъде сложена на гроба му: “Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Tе само за онази милост, която подари на разбойника на кръста”.

Самата книга „За движението на небесните сфери”, по време на издаването й, не е била обект на цензура от Римокатолическата църква. Нейната първа критика е през далечната 1581 г –  38 години след издаването й. Неин автор бил Клавий, професор по математика в Йезуитския колеж в Рим. Три години по-късно, през 1584 г., испанският богослов и августински монах Диего Стуника, издава книгата „Коментар на Йов“ в защита на Коперник[9]. Както отбелязва дякон Андрей Кураев, получава се интересната ситуация, че в защита на книгата на Коперник застава богослов, а като неин критик се изявява математик. За момента говорим само за реакции. А самото осъждането на системата на Коперник ще се случи още по-късно, през 1616 г., т.е. 73 г. след смъртта на Коперник! При това не става дума за осъждане на самия Коперник. Името му е споменато в контекста на обявяването на хелиоцентризма на Питагор за лъжливо учение, като Коперник е даден като пример за човек, подкрепящ споменатото учение на Питагор. Това е важно, защото Римокатолическата църква не обявява Коперник за безбожник или еретик, а определя за погрешни определени негови възгледи.

Трябва да се има ясно предвид, че геоцентризмът, на който се противопоставя Николай Коперник, не е религиозно учение. Напротив. Фундаментът на геоцентризма е учението на древногръцкия философ Аристотел и системата на  Клавдий Птолемей, който бил учен-астроном от град Александрия, живял през II в. Аристотел е имал огромно влияние в християнския Запад, добило израз в схоластиката. Аристотел е учел, че Земята, която е център на Вселената, е неподвижна, а Слънцето е в движение и обикаля около нея. Той се е ползвал с много голям авторитет в своите възгледи и неслучайно,  както вече казахме, най-големият теолог на Запада, Тома Аквински, го нарича „Филосъфът” и се позовава многократно на него. Оскфордският университет е налагал глоба на студентите, изразяващи несъгласие с Аристотелевото съчинение „Органон”, а парламентът на Париж, под влиянието на Сорбоната, постановява, че който е против Аристотел, е против Църквата[10]. По думите на Кесяков: „Толкова тясно бе свързана науката му (на Аристотел – б. А. В.), че бе заместила комахай Евангелието на Християнството”[11]. Относно системата на Птолемей, тя била доминиращ фактор в науката повече от хилядолетие, включително по времето на Коперник. Птолемей разбира се, не бил християнин, (за разлика от Коперник), а езичник. И съответно е погрешно да се свързва геоцентризмът с религията. Птолемейството е било не религиозно учение (още по-малко пък християнско такова) , а погрешна научна теория, която е била дело не на християнин, а на езичник. Грешката на Римокатолическата църква е била, че е подкрепяла тази теория, която е изглеждала (само привидно) да е в съгласие с централната роля на човека в сътворения свят. Наистина за Християнството човекът е венец на цялото творение и съответно и земята е център на Вселената, защото на нея живее човекът. Това не означава обаче, че Земята е в един географски смисъл център на Вселената. Човекът е център на Божията творческа дейност и уникално творение, сравнено с другите Божии творения. Затова и Земята е духовен, а не физически център на света[12]. Следователно историята от Коперник е не пример за войната на религията и науката, а пример за това как неправилните учения в науката, съединени с неправилни учения във вярата, водят до тежки резултати и антагонизъм между вярата и науката. А животът на Коперник показва друга картина – как в живота на човека прекрасно могат да съжителстват вярата във всемогъщия Бог и желанието за изясняване на картината на света, в който живеем.

Към втора част


*Статията е част от магистърската ми теза „Вярата и науката – противопоставяне или синергия“.

[1] Цит. по: 50 Нобелови Лауреати и други велики учени за вярата си в Бога. Варна, 2006, с. 95-96.

[2] Източници, които ползвам за биографичните и разни други данни за Коперник са: Манолов, Антон. Николай Коперник. София, 1960, с. 13-66. Дякон Андрей Кураев. Християнство и наука  – Коперник, Бруно, Галилей. Източник: http://iztoknazapad.com/

[3] Строго погледнато, от съвременна гледна точка Коперник греши, че Слънцето е център на Вселената – то е център само на Слънчевата система (ние въобще не знаем и не можем да кажем къде е центърът на Вселената, и това не би могло да бъде установено и от Коперник.), но е прав в твърдението си, че Земята се върти около Слънцето, а не Слънцето около земята.

[4] Това се опитва да ни втълпи например марксисткият по дух биографичен очерк върху Коперник на Антон Манолов, според който „Учението на Коперник, като разясни строежа на слънчевата система , изигра огромна роля за победата на научния мироглед над религиозния” (Манолов, А. Николай Коперник, описанието на книгата преди увода). Срв. също така с. 62 от същата книга.

[5] Срв. напр. https://bgastronomy.com/m/index.php?cat=18

[6] Става въпрос за Третия Орден на Свети Доминик, на който членовете са миряни, живеещи в света, в съгласие с принципите на Доминиканската духовност.

[7] Текстът е по: Манолов, А. Николай… Пос. съч., с. 46.

[8] Цит. по: Манолов, А. Николай… Пос. съч., с. 58.

[9] Преди края на живота си, той отхвърля коперниканството, като несъвместимо с Аристотеловия възглед за естествената философия.

[10] Кесяков, Славчо. Джордано Бруно : Италиански философ : Живот, учение и списания на тоя философ. Пловдив, 1901, с. 23.

[11] Кесяков, С. Джордано Бруно… с. 28.

[12] Което между другото не изключва непременно възможността за живот и на други планети.

 

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 29 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d bloggers like this: