Вяра и наука, Лични

Римокатолическата църква и учените – Джордано Бруно (II част)

Към първа част

Джордано Бруно (1548-1600)

“Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява“[1] (Джордано Бруно)

Изгарянето на клада на Джордано Бруно[2] е събитие, което сякаш се дава най-често като пример за „враждебността“ в отношенията между религията и науката. Популярно е мнението, че Бруно е учен, който, заради убеждението си, че Слънцето, а не Земята, е център на Вселената, е изгорен на клада от врага на науката – Римокатолическата църква. Според това мнение той е считан за мъченик на естествената наука[3].

Нещата обаче на практика въобще не стоят така. Джордано Бруно няма как да е „мъченик на науката”, след като въобще не е учен. Няма нито едно естественонаучно откритие, което да се свързва с неговото име. Наистина той защитава хелиоцентричната система в частта ѝ, че Земята се върти около Слънцето, но не заради хелиоцентризма загубва живота си[4].

Всъщност хелиоцентризмът през 1600 г., когато е изгорен Бруно, все още не е осъден като ерес (това става през 1616 г.) и няма как той да е обвинен в нещо, което не се счита за заслужаващо обвинение. Също така, тъй като Бруно вярва в безкрайността на Вселената (възглед, който Коперник не приема), е безпредметно да се твърди, че той е последователен коперниканец – една Вселена, която е безкрайна, разбира се, не може да се счита, че има център. Още по-малко пък е обосновано да се твърди, че той е враждебен на религията. Бруно е изгорен не поради занимания с наука, нито поради някакъв атеизъм, а защото е имал своя си вяра, различна от официалното учение на Римокатолическата църква. Ако може да бъде определен като „мъченик”, той е мъченик на свободното слово, или по-скоро един от немалкото такива мъченици в неговото време. Всъщност такива мъченици има дори и в съвременната ни епоха, в която религията има значително по-слабо влияние в обществения живот, отколкото в края на XVI в.

Животът на Джордано Бруно, въпреки отклоненията му от римокатолическата догматика, е живот на човек, свързван със Западната църква. Името Джордано, с което остава в историята, всъщност е неговото монашеско име, а рожденото му име е Филипо. Роден е през 1548 г. в гр. Нола, близо до Неапол. В младежките си години е обучаван в Августинския манастир в Неапол. На 17 години постъпва в Доминиканския орден в манастира „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол (където всъщност получава името Джордано), а през 1572 г. е ръкоположен за свещеник.

Принадлежността му към Римокатолическата църква обаче не го прави автоматично ортодоксален в неговите вярвания. По собственото му признание срещу него два пъти са водени процедури за това, че отхвърля изображенията на светци, а задържа само разпятието и че препоръчва на послушници да четат противоречиви четива. Друго обвинение срещу него е защитата му на арианската ерес и притежаването на забранени творби на Еразъм Ротердамски († ок. 1536), скрити в манастирската тоалетна, анотирани от самия него. Възгледите му, макар и еретически, или дори именно защото са такива, свидетелстват за наличие на интерес към религията.

Когато италианският монах разбира, че срещу него е подготвен обвинителен акт, напуска манастира, отивайки в друг, в Рим. През 1576 г. в крайна сметка се отказва от монашеския живот. Три години по-късно пристига в един от центровете на т. нар. „Реформация“ – Женева, където слуша калвинистки проповеди. Вероятно е проявявал интерес към калвинизма, но не го приема. Там той изоставя монашеското си облекло и се облича в светски дрехи.

Филипо изглежда изпитва неприязън към липсата на свобода в Женева и към неглижирането на ролята на добрите дела в калвинизма. Това му отношение трябва да се отдаде на римокатолическото влияние върху него, защото, в противовес на протестантите, римокатолиците отдават голямо значение на добрите дела за спасението на човека.

На следващата година Филипо Бруно вече е в Тулуза, Франция, където е избран от студентите да преподава философия и получава титлата „Доктор на Римското богословие”. През 1581 г. се премества в Париж, където чете лекции за Божиите атрибути по Тома Аквински. Там става известен със своята изумителна памет, която в някаква степен се базира на неговите изследвания по мнемоника (изкуство и техника на запаметяване). Той дори издава книга за запаметяването, посветена на френския крал, което му осигурява преподавателско място и заплата. В Париж моли папския нунций да съдейства пред папата да му се позволи да се върне в римокатолицизма, но без да трябва да става отново монах. Нунцият го насочва към испански йезуит, който му казва, че той се счита за „като отлъчен“ от Римокатолическата църква и само папата може да снеме отлъчването. Бруно вероятно е останал разочарован от отговора и решава да отложи за в бъдеще завръщането си.

През 1583 г. заминава за Англия, където пребивава две години. Там издава някои от най-важните си творби, включително космологически трактати. Самият Бруно твърди, че е първият, който счита, че Вселената е безкрайна[5]. За това му виждане обаче неговата аргументация не е научна, а философска, не атеистична, а свидетелстваща за вяра в Бога, като тя е съчетана и с вяра в Божията безкрайност: „Доколкото Бог е безкрайна енергия, Бог е безкрайност и Той може да се реализира по достоен начин, само ако създаде безкраен свят. Недостойно е да мислим за Бога, че Той, Безграничният Бог, е създал ограничена Вселена“[6]. Това твърдение между другото свидетелства, че Джордано Бруно не е бил последователен пантеист, защото различава Бога и света.

През 1586 г. философът заминава за Германия. Пет години по-късно получава покана за Венеция от патриций Джовани Мочениго, който проявява интерес към изкуството на паметта и иска да се обучава в него. Освен това Ноланецът разбира за свободно място по математика в университета в Падуа, където иска да бъде назначен. Все пак той не успява да заеме мястото, което впоследствие е дадено на Галилей. Вероятно заради това приема поканата за Венеция. Около два месеца работи като преподавател в къщата на Мочениго и след това обявява, че иска да напусне града. Мочениго обаче не е съгласен. Той е недоволен от обучението, което получава, като смята, че Бруно не го е научил на всичко, което знае, и го заплашва с Инквизицията, ако не го направи. В крайна сметка между тях не се постига съгласие и през 1592 г. Джордано е предаден на Венецианската инквизиция. Срещу него са повдигнати обвинения в богохулство и ерес, базирани на твърденията на Мочениго. Римската инквизиция впоследствие иска изпращането му в Рим, което и става през февруари 1593 г. Арестът на Бруно продължава общо 8 г.  – от които 1 г. във Венеция и 7 г. в Рим. Това забавяне изглежда странно, особено в сравнение с делото срещу Галилей например, което продължава само 4 месеца. Отговорът, изглежда, е, че инквизиторите не искат да осъдят Бруно, а да му дадат време, за да се покае. За това свидетелства и Гаспар Шоп, който е обърнал се към римокатолицизма протестант под влиянието на папа Климент VIII († 1605). Гаспар е съвременник на Бруно. В едно писмо до свой приятел той пише, че между 1598-1599 г. мнозина известни теолози се опитват да убедят Бруно да се откаже от погрешните си възгледи, което той обещава да направи, но впоследствие пак започва да ги защитава и отново моли за време, за да се отрече от тях.

През 1599 г. кардинал Белармино († 1621) изнася пред Инквизицията осем еретични обвинения срещу Бруно, извлечени от творбите му. Впоследствие Инквизицията добавя още три към осемте и те са изпратени на философа, като му е предложено да признае еретичните си възгледи, ако не – да му се дадат 40 дни да помисли. Но той не го прави и отхвърля нови предложения да се отрече от тях. Самият Джордано Бруно не се смята за еретик. Той твърди: „Аз не съм казвал нищо еретично; моето учение не е предадено вярно от служителите на инквизицията“[7].

В крайна сметка през 1600 г. Бруно е низвергнат от свещенство, отлъчен е от Римската църква и е предаден на светските власти, които трябва да изпълнят присъдата. Дори и след нея обаче, докато Бруно е в затвора, очаквайки нейното изпълнение, му е даден нов срок от няколко дена, за да си помисли, което обаче не се случва и на 17 февруари смъртната присъда е изпълнена.

Животът на монаха философ Джордано Бруно не е живот на човек, който поема по пътя на науката и загива заради нея, а е живот на личност, която води едно религиозно-философско странстване. Приемането на хелиоцентризма има само второстепенно значение за възгледите му. Още пред Венецианската инквизиция Бруно твърди, че тезите му не са религиозни, а философски, а в религиозно отношение той е верен на римокатолицизма. Реално погледнато, римокатолицизмът, който той твърди, че изповядва, е като основа, върху която наслоява своите виждания, повлияни от арианството, иконоборството и пантеизма. Все пак може да се каже, че Бруно не е последователен пантеист. Той едновременно свързва Бога с Вселената, но и различава двете. Смята, че съществува всеобщо провидение или съзнание, което се проявява не само във, но и над, извън Вселената. И като част от Вселената, и по някакъв различен от това начин, който е недостъпен за хората[8].

Филипо Бруно е осъден за своята ерес през 1600 г. Коперниканството, както вече бе споменато, е осъдено през 1616 г., т.е. 16 г. по-късно и около 70 г. след смъртта на Коперник. Последният приживе по никакъв начин не е обект на преследване от Инквизицията. Няма как Инквизицията да осъди Бруно за нещо, което официално все още не е приемано за погрешно учение. Това показват и съдебните актове от процеса, които са запазени. В тях се вижда, че обвиненията се отнасят до учението за Божието Триединство, Божествеността на Иисус Христос, вярата в прераждането в животни, учението за безкрайност на Вселената, множествеността на световете.

Разбира се, казаното дотук по никакъв начин не оправдава Римокатолическата църква за осъждането му на смърт. Убийството на Джордано Бруно и дейността на Римокатолическата Инквизиция въобще, руският отец Александър Мен счита за „резултат от пряката и престъпна измяна на църковните власти на тяхната собствена религия“[9]. Също така е и погрешно този епизод от историята да се представя като сблъсък между религията и науката, вместо като религиозно-философски и морален проблем в рамките на римокатолицизма.

Към трета част

Автор: Атанас Ваташки. Из книгата „Религия и наука – противопоставяне или единение“

Книгата може да бъде прочетена и свалена безплатно оттук


[1] Цит. по: 50 Нобелови лауреати и други велики учени… с. 98.

[2] Източници за живота му, които са ползвани, са: Антоновски, Юлий. Джордано Бруно. Животът и научно-философската му деятелност. Варна, 1901; Кесяков, С. Джордано Бруно (Италиански философ): живот, учение и списания на тоя философ. Пловдив, 1901 г; Giovanni Aquilecchia. Giordano Bruno. https://www.britannica.com/biography/Giordano-Bruno

[3] Кесяков, С. Джордано Бруно… с. 5, 6. Такова мнение е по-скоро характерно за антирелигиозни полемисти, но се среща и в родната богословска наука: срв. Панчовски, Иван. Религията на естествениците… с. 51.

[4] За едно кратко, но информативно четиво по въпроса за истинските причини за изгарянето му на клада вж. статията на Владимир Легойда „Защо са изгорили Джордано Бруно“: http://dveri.bg/9h93y

[5] Макар че първият е английският учен Томас Дигес, 8 години преди Бруно.

[6] Цит. по: Дякон Андрей Кураев. Християнство и наука  – Коперник, Бруно, Галилей…

[7] Цит. по: Антоновски, Ю. Джордано Бруно… с. 78.

[8] Джордано Бруно казва, че във „вселената има всеобщо провидение, благодарение на което всичко живо расте, движи се и се усъвършенствува. Това провидение или съзнание аз разбирам в двоен смисъл: по същия начин, както се проявява душата в тялото, т.е. едновременно в цялото тяло и във всяка негова част; тази форма на провидението аз наричам природа, сянка или отражение на божеството; но съзнанието се проявява във вселената и над вселената и в друга форма: не като част, не като душа, а по друг някакъв начин, който е недостъпен за нас” (цит. по: Антоновски, Ю. Джордано Бруно… с. 68).

[9] Мен, А. За науката и религията. В: Произход на религията… с. 226.

 

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: