Вяра и наука, Лични

Римокатолическата църква и учените – Галилео Галилей (III част)


Към първа част  (Николай Коперник)

Към втора част (Джордано Бруно)

Галилео Галилей (1564-1642)

“Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса“[1] (Галилео Галилей)

През 1564 г., в Пиза, се ражда Галилео Галилей[2]. Неговият баща Винченцо е търговец и музикант, а майка му Джулия – потомка на знатен род. Въпреки това родителите му не са особено заможни. Като малък за образованието му се грижи частен учител, а след това Галилео постъпва в училище към бенедиктинския манастир „Санта Мария де Валомброза“, където четири години изучава седемте свободни изкуства и вероятно дори е послушник[3]. Като младеж обмисля варианта да стане свещеник, но проявява послушание към волята на баща си, който настоява да стане лекар, което било доходоносна професия. През 1581 г. Галилео е приет за студент в университета в Пиза, във факултета по медицина и философия. Впоследствие, заради интереса си към геометрията, убеждава баща си да му позволи да учи математика и естествена философия, вместо медицина. През 1589 г. става професор по математика в Пиза, а през 1592 г. започва работа в университета в Падуа. През 1610 г. излиза известната му книга „Звезден пратеник”[4]. В края на предговора към нея, обръщайки се към херцога на Тоскана, Галилей пише: „живейте и се радвайте колкото може по-дълго на ония божествени блага, с които не толкова звездите, колкото техният Творец и Вседържец тъй щедро Ви дарява”[5]. Книгата е издадена с разрешението на Инквизицията, като в нея изрично е упоменато, че „не съдържа нищо, което да е в противоречие със светата католическа вяра, със законите и с добрите нрави”[6]. В съчинението си Галилей отрича, че Луната е напълно гладка и идеална сфера, което е в явно противоречие с учението на Аристотел и съвременните на Галилей философи, последователи на Аристотел. Освен това той открива 4 спътника на Юпитер като стига до извода, че те се въртят около планетата – което е могло да бъде тълкувано като противоречие с геоцентризма, според който всички планети се въртят около Земята[7].

За да се разбере по-добре историческият контекст, в който живее Галилей, трябва да се отбележи, че по неговото време теорията на Коперник не е единствена алтернатива на Птолемеевата теория. Освен споменатите две съществува и системата на Тихо Брахе († 1601), която е опит за синтез на предходните две. Според нея Луната и Слънцето обикалят около Земята, а останалите планети се въртят около Слънцето.

Вече бе споменато, че отец Николай Коперник се обявява против погрешното тълкуване на Свещеното Писание, в смисъл, който го противопоставя на хелиоцентризма. Същото нещо се наблюдава и при Галилео Галилей. В писмо до своя ученик бенедиктинецът Бенедето Кастели той пише, че Писанието е непогрешимо, но не така стои въпросът с тълкувателите му, които могат да грешат. Галилей счита, че Писанието не е надежден източник по въпроси от научно естество. Според него „тъй като Библията на много места не само подлежи на тълкуване, което е различно от буквалния смисъл на думите, но и необходимо се нуждае от такова тълкуване, то при математически спорове, ми се струва, на нея принадлежи последното място“[8]. Галилео оценява високо значимостта на Свещеното Писание и настоява за по-прецизна екзегетика на текстовете, като вижда в Писанието най-вече книга за спасението, а не такава, която описва физическото устройство на света. В своето Писмо до Великата херцогиня Кристина, използвайки мисъл вероятно на Бароний († 1607), Галилей пише, че „намерението на Светия Дух е да ни научи как да отидем на небето, а не как небето се движи“[9].

За някои висши римокатолически клирици обаче нещата, изглежда, не стоят точно така. Известен е случаят от 1615 г., когато кармелитският монах и богослов Паоло Фоскарини, последовател на Коперник, издава една малка книга, в която защитава възгледа, че учението на Коперник трябва да се приеме за истинно и че то не противоречи на Писанието. Фоскарини изпраща съчинението си на кардинал Белармино, който отговаря, че е противно на Писанието твърдението, че Слънцето е център на Вселената. Една година по-късно, през 1616 г., Светата конгрегация на преосвещените кардинали издава декрет, според който се обявява за лъжливо и противоречащо на Писанието учението на Питагор за „движението на Земята и неподвижността на Слънцето“, което поддържат Николай Коперник в съчинението си „За въртенето на небесните сфери” и испанският монах Диего Стуника в „Коментарии върху книгата Йов”. Според декрета споменатите книги на Коперник и Стуника трябва да бъдат редактирани, а книгата на Фоскарини се забранява и се осъжда[10].

Историята безспорно ще покаже, че решението на кардиналите е погрешно и че ако има някой, който греши по отношение на Свещеното Писание, това са именно те. Действията им към възглед, който ще се окаже, че е научна истина, при това подкрепян от три лица, свързани с Римската църква (Фоскарини, Коперник, Стуника), ще послужи като лош сигнал за отношението ѝ към учените като цяло. Колкото до Галилей, в декрета името му не се споменава, но като последовател на учението на Коперник отхвърлянето на учението на последния е и проблем за самия Галилей. Осъждането на това учение почти съвпада с момента, когато Галилео пребивава в Рим, за да защити хелиоцентризма. Малко преди публикуването на самия декрет Галилей посещава кардинал Белармино, който е инструктиран да му каже да изостави хелиоцентризма, а ако откаже да го направи, да му бъде издадено разпореждане да се въздържа изцяло да го преподава, защитава и обсъжда. Ако не се съгласи, ще бъде пратен в затвор[11]. С мисията да се срещне с Галилео, кардинал Белармино е натоварен от папа Павел V, тъй като първият е считан за поддържник на хелиоцентризма. Осъществявайки срещата, Белармино се ограничава само с устно предупреждение, защото Галилей е приел отправените му указания. Също така по този начин не е навредено на репутацията на учения, нито пък е засегнат херцогът на Тоскана (в чиито предели се намира Флоренция), който се явява негов покровител[12].

Но и след осъждането на хелиоцентризма, животът на Галилей продължава. Станалото не оказва влияние върху творческата активност на великия учен. През 1623 г., с официалното одобрение на Инквизицията, той издава съчинението си „Златарски везни“, което е основополагащо за развитието на научния метод[13]. В творбата се защитава възгледът, че природата трябва да бъде изучавана чрез математически средства, вместо чрез средствата на схоластиката. В тази книга Галилео пише известните си думи: „Математиката е езикът, на който Бог е написал Вселената“. Освен това книгата е посветена на новоизбрания през същата година папа Урбан VIII († 1644), приятел на Галилео отпреди още да стане глава на Римокатолическата църква.

Вероятно през 1630 г. Галилей завършва най-голямото си съчинение „За приливите и отливите”, върху което работи няколко години. В него целта му е да събере аргументи, потвърждаващи хелиоцентричната система. За основен аргумент в полза на учението за въртенето на Земята около Слънцето Галилей счита приливите и отливите – твърдение, което учените днес биха определили като невярно. Това е един от доводите на някои изследователи в подкрепа на дискусионното им, но интересно заключение, че в спора между Римокатолическата църква и Галилей основание има първата, тъй като Галилей не представя неоспорими доказателства за своето виждане. Колкото до мотивацията на Галилей, разбираемо е желанието му научната истина (тогава все още е недоказана) за хелиоцентризма да бъде популяризирана.

През същата 1630 г. Галилей пътува до Рим, за да получи разрешение да публикува труда си. Цензорът на Инквизицията и папски теолог Николо Рикарди решава, че Галилей трябва да напише нов предговор и заключение, в които виждането му да бъде представено като хипотеза. Рикарди също така говори с папата за корицата на книгата, който от своя страна предлага заглавието да се промени на „Диалог върху главните системи” или нещо подобно. Галилей се съгласява да промени заглавието и да напише нов предговор и заключение, но по същество не спазва изискването – книгата му е написана така, че официално, защитавайки геоцентризма, всъщност да насочва към извода, че аргументите на хелиоцентризма са по-силни. По този начин Галилей нарушава както декрета от 1616 г., така и препоръката на кардинал Белармино, отправена към него.

Книгата е издадена през 1632 г., с необходимите за това разрешения на цензорите, като изглежда, че папата не е знаел за нейното истинско съдържание[14]. Явно той разбира за съдържанието ѝ едва когато книгата е отпечатана и е обезпокоен от него. Главата на Римокатолическата църква не е доволен от действията на папския богослов Рикарди (отговарящ за цензурата, който е одобрил книгата) и, изглежда, особено от секретаря си Джовани Чамполи (приятел и ученик на Галилей), който не го уведомява, че съчинението е отпечатано[15].

Още през същата година от Рим идва нареждане за нейната конфискация. Все пак първоначално в Рим се отнасят благосклонно към Галилей и вместо да го призоват пред Инквизицията, каквато е практиката, те създават специална комисия, която да вземе отношение към „Диалог“. Рикарди дори заявява, че преглежда книгата и се опитва да я поправя на някои места, за да стане приемлива и че е сигурен, че след това тя може да бъде оставена да се разпространява. При условие, че в края на процеса срещу Галилей книгата е забранена, казаното от Рикарди показва, че първоначално изходът е щял да бъде по-малко неблагоприятен за Галилей. Заключението на споменатата комисия е, че в книгата се подкрепя хелиоцентризмът и че тя трябва да бъде разгледана от Инквизицията – заключение, което отговаря на истинските намерения на Галилей и което е в съзвучие с онова, което вече се знае за книгата. Нещата за Галилей се променят обаче, когато е открит документ, свидетелстващ, че още през 1616 г. му е забранено да поддържа хелиоцентризма[16] – забрана, която Галилей съзнателно нарушава.

Впрочем документът е бил в две версии. В едната му се забранява да поддържа и защитава хелиоцентризма, а в другата към предходното се прибавя, че не трябва да преподава и въобще да обсъжда въпроса по никакъв начин. Галилей твърди, че му е казано първото, а другото го счита за възможно, макар че не си спомня дали му е казано. В своя защита той представя на делото специален документ от самия Белармино, който подкрепя неговата теза[17]. Дори да е така обаче, с начина, по който е написан неговият труд, той нарушава препоръката на Белармино, която пред Инквизицията претендира, че е спазил. При недоумението на инквизитора Макулани защо, въпреки препоръката на Белармино, Галилео написва и издава съчинението си, последният отговаря, че наставлението на Белармино не е против издаването на книгата, тъй като тя има за цел не да защитава хелиоцентризма, а да го отхвърли, да покаже, че аргументите на Коперник са слаби и неокончателни[18]. Така приключва първият от трите разпита в процеса срещу Галилей. Заради твърденията му е сформирана нова, втора комисия, от трима теолози, които трябва да изследват книгата и да направят заключение относно авторовото намерение. Решението е, че творбата е в подкрепа на коперниканството и това решение се превръща и в официална позиция на Инквизицията[19].

На втория разпит Галилео Галилей признава, че някои места от творбата му е възможно да изглеждат сякаш подкрепят хелиоцентризма, което обаче не е истинската му цел. Той твърди, че счита двата си основни аргумента в подкрепа на хелиоцентризма (за приливите и отливите и този за слънчевите петна) като неокончателни и като такива, които е замислил да бъдат отхвърлени, и дори моли да му бъде дадена възможност да опровергае аргументите в подкрепа на хелиоцентризма, обсъдени в съчинението, в едно бъдещо допълнение на „Диалог“[20]. Такова опровергаване би представлявало отричане на Галилей от собствените му позиции, но той едва ли може да бъде винен за това. Основната негова грешка като че ли е избраната стратегия – упорито да отрича, че защитава хелиоцентризма, при положение, че е очевидно, че в книгата си прави точно това.

С тази своя последователна, но неправилна стратегия Галилео продължава и на третия разпит. На него твърди, че до осъждането на хелиоцентризма (през 1616 г.) и разпореждането на Белармино, счита и мнението на Птолемей, и това на Коперник за възможни, но след 1616 г. само това на Птолемей; както и че не поддържа хелиоцентризма в „Диалог“, но че иска да покаже, че за никоя от тезите няма достатъчно научни аргументи, заради което е нужно да се обърнем към решенията на по-висше учение. Според член на Инквизицията обаче от книгата на Галилей е видно, че последният поддържа хелиоцентризма и ако не признае истината, ще бъдат взети мерки срещу него. Инквизицията отново настоява да представи истинската си позиция, но той упорито твърди, че не поддържа хелиоцентризма, което, в крайна сметка, довежда до негативния за Галилей изход от делото[21].

През същата 1633 г. Галилео Галилей е осъден на затвор за неопределено време, а книгата му „Диалог” е включена в Индекс на забранените книги. Присъдата си излежава под формата на домашен арест – първо в резиденцията на архиепископа на Сиена Пиколомини (негов приятел), но главно в собствената си вила в Арчетри[22]. Няма информация Галилей да лежи в затвора или да е физически изтезаван[23]. Основната причина за известното снизхождение към него вероятно трябва да се търси в протекциите от херцога на Тоскана, чийто първи математик е Галилей и с който Рим желае да поддържа добри отношения[24]. И чрез своя посланник в Рим, Николини, херцогът постоянно лобира в полза на Галилей.

Интересни са някои моменти от текста на присъдата му. В нея Галилей е обвинен, че счита за истинно „лъжливото учение, преподавано от някои, че Слънцето е центърът на света и е неподвижно, а Земята се движи и при това ежедневно“[25]. Според кардиналите инквизитори твърдението, „че Слънцето е центърът на света и е неподвижно, е твърдение, което е философски абсурдно, погрешно и формално еретично, тъй като е изрично противоречащо на Светото Писание“. Галилео Галилей е обвинен и за това, че поддържа, че „Земята нито е центърът на света, нито е неподвижна, но се движи дори с ежедневно въртене“, което твърдение  „е философски еднакво абсурдно и погрешно, а теологично е най-малкото погрешно спрямо вярата“[26]. Галилей е обвинен също, че получавайки възражения, базирани на Писанието, им отговаря, като тълкува Писанието в свой смисъл[27]. Очевидно, ако Писанието е нещо вярно, тълкуванията, които приемат инквизиторите, са погрешни, а собственото тълкувание на Галилей е по-вярно.

Относно известната фраза, приписвана на Галилей: „И все пак тя се върти“, казана уж на процеса срещу него, няма доказателства това да е наистина така. Изразът е пропуснат от неговия първи биограф Винченцо Вивиани. За първи път се свързва с големия астроном чрез творба на художника Бартоломе Мурильо от ок. 1640 г., а е приписан на Галилей от Джузепе Барети чак през 1757 г. – 115 години след смъртта на Галилей. Следователно приписването ѝ на последния е най-малкото неоправдано.

Независимо че Инквизицията осъжда Галилео Галилей и тя носи сериозна отговорност за това деяние, е несправедливо да ѝ се припише пълната вина за този развой на нещата. Както вече бе споменато, Галилей допринася за осъждането си. Не само, че нарушава инструкцията на Белармино, но и многократно твърди, че иска да обори хелиоцентризма, когато е очевидно, че го защитава. Не само това, но и в съчинението си, което е диалог между три лица – Салвиати, Сагредо и Симпличио[28] (име, близко по значение до думите „простак“ и „простота“), в устата на последния Галилео влага аргумент, използван от, тогава все още бъдещия папа, изложен от него в разговор с Галилей[29]. При условие, че „Диалог“-ът е направен така, че да води към извода, че хелиоцентризмът е по-обоснованата система, всичко това прави папата да изглежда като глупак. Освен тези фактори папа Урбан смята, че на Галилей неправомерно му е разрешено да издаде труда си, че с публикуването му Галилей нарушава предупреждението на Белармино – да не защитава хелиоцентризма. В своето съчинение Галилео Галилей прави именно това и допринася съществено за своето осъждане. Макар че, от гледна точка на истината, тезата му за хелиоцентризма е като цяло вярна, то начинът, по който е засвидетелствана, е погрешен. Затова с основание може да се каже, че той носи немалка вина, опитвайки се по този начин да постигне целите си.

От друга страна, за автора на изследването e по-важно не поведението на Галилей на процеса, а изразената позиция от Римокатолическата църква, която свързва отричането на хелиоцентризма с Писанието и по този начин нанася рана в отношенията между науката и религията на Запад – рана, която ще стои отворена задълго.

Друг проблем в тази връзка е, че разбирането на Римокатолическата църква за Писанието е подхранвано от философията на Аристотел. Коперниканството, поддържано от Галилей, е удар не само по учението на Птолемей, но и по това на Аристотел. Според последния Земята е неподвижна, а Слънцето, звездите и планетите се движат в кръгови орбити около нея[30]. През средните векове, в Западна Европа, Аристотел се ползва с огромен авторитет. Според Стивън Хокинг и Ленард Млодинов академичните среди, силни поддръжници на Аристотел, оказват влияние върху забраната на учението на Коперник. Те, раздразнени от приемането на възгледите на Коперник, популяризирани от Галилей, „се обединяват срещу него [Галилей – бел.А.В.] с цел да убедят католическата църква да забрани учението на Коперник“[31]. Така Западната църква се превръща в заложник на едно чисто философско учение, на което подчинява тълкуването си на Свещеното Писание.

След смъртта на Галилей позицията на Римокатолическата църква към него се променя. През 1741 г. папа Бенедикт XIV († 1758) разрешава публикуването на пълните научни трудове на Галилей, в които влиза леко цензурирана версия на „Диалог”. През 1758 г. общата забрана за книги, защитаващи хелиоцентризма, е вдигната от Индекс на забранените книги, въпреки че специфичната забрана за нецензурирани версии на „Диалог” и „За въртенето на небесните сфери” остава до 1835 г., когато тези съчинения са премахнати от Индекса.

През 1992 г. папа Йоан Павел II († 2005), произнася реч пред Папската академия на науките, която се счита за официална реабилитация на Галилео Галилей[32]. В речта си папата го нарича „гениален физик” и обявява, че случаят Галилей се е превърнал в мним символ за отричането на научния прогрес от Римокатолическата църква. Описани са два проблема при случая с Галилей – епистемологичен (който засяга библейската херменевтика) и такъв, който може да бъде наречен методологичен. Епистемологичният се отнася до това, че Галилей „не прави разлика между това, което е научен подход към явленията в природата, и самите размишления върху природата от философско естество, които тя предизвиква въобще”[33]. Това е причината (според папата), поради която Галилей отказва предложението да представи като хипотеза Коперниковата система, която тогава все още не е потвърдена с неоспорими доказателства, както изисква експерименталният метод, на който самият Галилей е основател. Същевременно херменевтичният елемент се отнася до погрешното буквално тълкуване на Свещеното Писание, което тълкуване създава неправилното впечатление, че Библията подкрепя геоцентризма. Грешки при тълкуване на Библията са довели до превръщането на един по същество научен проблем в проблем на вярата. По думите на Йоан Павел II: „По-голямата част от теолозите не разбираха формалното различие между Светото Писание и неговата интерпретация, което доведе до неправилното пренасяне в областта на доктрината на вярата на един въпрос, който фактически се отнася към научните изследвания”[34]. Относно методологичния проблем според Йоан Павел II съществуват две области на познание. Те са различни, без да се противопоставят една на друга и имат допирни точки. Папата е критичен към повечето теолози от времето на Галилей, които „мислеха, че нашите познания за структурата на физическия свят до известна степен са наложени от буквалния смисъл на Светото Писание. Всъщност Светото Писание не се занимава с детайлите на физическия свят, познанието за който е поверено на експеримента и човешкия разум. Съществуват две области на познание: тази, която извира от Божието откровение и тази, която разумът може да открива със собствените си сили”[35].

Във връзка с изказването на папата, както и въобще със случая на Галилей, могат да бъдат припомнени знаменитите думи на западния църковен отец св. Иларий Пиктавийски († ок. 367): „Писанието не е в четенето, а в разбирането“.

При съставянето на християнски подход към науката от полза могат да бъдат думите на Галилей, които представляват бележки към първото издание на съчинението му „Диалог“, направени след самото му отпечатване: „Пазете се, теолози, желаещи да направите от въпроса за движението или покоя на Слънцето и Земята догмат на вярата; излагате се на опасност да осъдите своевременно като еретици всички, които са твърдели, че Земята е неподвижна, а Слънцето си променя положението; казвам „своевременно”, когато ясно и неопровержимо бъде доказано, че Земята се движи, а Слънцето е неподвижно“[36].

Това е един добър урок за всички нас. Превръщането в догматичен на един по същество научен въпрос води до опасността един ден, когато научното познание напредне, да се покаже несъстоятелността на взетото решение, а оттам и да се навреди на авторитета на религията. В тази връзка Православната църква постъпва мъдро, като придава догматичен статут само на такива въпроси, които имат сотериологична стойност и не се опитва да съди за истинността на един или друг научен проблем.

От друга страна, животът на Галилео Галилей е пример, че религиозните вярвания на един учен, могат да са напълно съвместими с научната му дейност, а последната, без да ѝ се предоверяваме прекалено, може в крайна сметка да ни води до едно по-пълноценно разбиране за Свещеното Писание.

Автор: Атанас Ваташки. Из книгата „Религия и наука – противопоставяне или единение“

Книгата може да бъде прочетена и свалена безплатно оттук


[1] Цит. по: 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, с. 95.

[2] Като източници за живота му и за конфликта му с Римокатолическата църква, се използват: Калинков, Марин. Галилео Галилей: 1564-1642. С., 1965; Галилео Галилей. Избрани произведения, т. 1. С., 1984, с. 513-525; Хокинг, Стивън, Ленард Млодинов. По-кратка история на времето. С., 2007, с. 167-168; Дякон Андрей Кураев. Християнство и наука  – Коперник, Бруно, Галилей… ; задължително изследване за живота и убежденията на Галилей, както и отношенията му с Римокатолическата църква, е изследването на Annibale Fantoli, Galileo: For Copernicanism and for the Church… ; друго такова задължително изследване, което се занимава и с преглед на оценките за неговия случай, е: Finocchiaro, Maurice. Retrying Galileo. University of California Press, 2007.

[3] Cf. Fantoli, A. Galileo: For Copernicanism and for the Church… p. 39.

[4] Текстът на „Звезден пратеник”, може да се види в: Галилео Галилей. Избрани произведения… с. 7-44.

[5] Пак там, с. 12.

[6] Пак там, с. 13.

[7] За „Звезден пратеник” и реакциите спрямо него, see.
Fantoli, A. Galileo: For Copernicanism and for the Church… p. 84-98.

[8] Цит. по: Галилео Галилей. Избрани произведения… с. 514.

[9] Galileo Galilei. Letter to the Grand Duchess Christina of Tuscany, редове 375-376 (срв. също 358-363 ). Текстът на писмото (на английски) може да се прочете тук: http://www4.ncsu.edu/~kimler/hi322/Galileo-Letter.pdf . За коментар на писмото, see. Fantoli, A. Galileo: For Copernicanism and for the Church… p. 146-168.

[10] Cf. Fantoli, A. Galileo: For Copernicanism and for the Church… p. 183-184.

[11] Cf. Ibid, p. 177-178.

[12] Cf. Ibid, p. 177-179, 182, 184.

[13] По отношение на „Златарски везни“ нейният рецензент от Инквизицията Николо Рикарди се изказва ласкаво, пишейки: „Не само че не намирам в книгата нищо, което да е противно на добрите нрави или да е далеч от свръхестествените истини на нашата вяра, но и срещам такова множество прекрасни, отнасящи се до философията на природата разсъждения, които ме карат да предполагам, че нашето столетие ще се слави в бъдещите векове не само като наследник на трудовете на предишните философи, но и като изобретател, разкрило много тайни на природата, неизвестни на тях, благодарение на остроумните и основателни съображения на автора на книгата. Считам, че съм щастлив, защото съм се родил в столетие, когато златото на истината се претегля не на обикновени везни и приблизително, а на точни златарски везни“ (цит. по: Калинков, М. Галилео Галилей… с. 68-69).

[14] Cf. Fantoli, A. Galileo: For Copernicanism and for the Church… p. 246-247, 310.

[15] Cf. Ibid, p. 275, 292-293.

[16] Cf. Ibid, p. 283-287.

[17] Cf. Ibid, p. 307-308, 320-321.

[18] Cf. Ibid, p. 308-309.

[19] Cf. Ibid, p. 310-322.

[20] Cf. Ibid, p. 316-318.

[21] Cf. Ibid, p. 330-331.

[22] Cf. Finocchiaro, Maurice. Myth 8: That Galileo was imprisoned and tortured for advocating copernicanism. In: Galileo Goes to jail and other myths about science and religion. Cambridge, Massachusetts and London, England, 2009, p. 71-74.

[23] Cf. Ibid, p. 72-78.

[24] Именно това е причината според папа Урбан времето преди процеса Галилей да го прекара в посолството на Тоскана в Рим, вместо в сградата на Инквизицията (cf. Fantoli, A. Galileo: For Copernicanism and for the Church… p. 299)

[25] Цит. по: Texts from The Galileo Affair: A Documentary History, edited and translated by Maurice A. Finocchiaro: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#sentence ; вж. Калинков, М. Галилео Галилей… с. 94-95.

[26] Цит. по: Texts from The Galileo Affair… ; Калинков, М. Галилео Галилей… с. 95.

[27] Cf. Texts from The Galileo Affair…

[28] В Диалога Салвиати е убеден поддръжник на Коперник, а Сагредо е човек, който се колебае между геоцентризма и хелиоцентризма, но практически често се съгласява с различни доводи на Салвиати. И двамата са реални хора, приятели на Галилей. Симпличио също се отнася до реален човек. Става дума за Симплициус, автор от VI в., коментатор на Аристотел.

[29] Cf. Fantoli, A. Galileo : For Copernicanism and for the Church… p. 266-267.

[30] Срв. Хокинг, С., Л. Млодинов. По-кратка история на времето… с. 18.

[31] Пак там, с. 167.

[32] Съкратен вариант на речта, преведен на български език, може да се прочете в статията на доц. к.ф.н. Стефан Габраков. Папата реабилитира Галилей. В: Светът на физиката, кн. 3. С., 1993, с. 173-175.

[33] Цит. по: Пак там, с. 174.

[34] Цит. по: Пак там, с. 174.

[35] Цит. по: Пак там, с. 175.

[36] Галилео Галилей. Избрани произведения… с. 524.

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: