„Несъвместимостта“ между религия и наука: скорошният отглас от един популярен мит

“Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа“ (Алберт Айнщайн)

В наскоро излъченото предаване „Стани богат“ от 15.03.2019 г., при въпрос „Каква е първата консумирана на Луната храна, която астронавтите Армстронг и Олдрин носят със себе си?“ (и при отговори: чийзбургер, фъстъчено масло, хляб и вино, течен шоколад), участникът изказа една позиция, която е в голяма степен сходна с мнението на мнозина наши съвременници, които се считат за рационално мислещи:

„Хляб и вино, има някаква религиозна, библейска нишка в себе си, което, всъщност контрапунктира на науката, с която се занимава НАСА. Нали има вечна борба между тези, които казват, че животът е възникнал заради Господ и тези, които казват, че всъщност еволюцията е това, което е… “ след това водещият го прекъсна, но очевидно идеята беше, че животът е възникнал посредством еволюцията, и това по някакъв начин е несъвместимо с вярата в Бога. Тоест от една страна науката въобще, а от друга, по-конкретно и еволюцията, се обявяват за несъвместими с религията или религиозната вяра.

Трябва да заявим, че голяма част от хората, възприемащи нещата по този начин, смятат така не защото са изследвали въпроса в дълбочина, а защото са се оставили „по течението“, станали са жертва на една чужда и враждебна на Бога светска, псевдоинтелектуалистка среда. Взимаме повод от конкретния случай, за да кажем няколко неща по принцип.

„Вечната борба“ (да използваме споменатата по-горе терминология“) всъщност е между вярващите в Бога и онези, които отричат Неговото съществуване. Това е духовна борба, от чийто изход зависи спасението или погубването на човешката душа. И намесването на учените в този спор, които могат да бъдат и на едната, и на другата страна, е най-малкото неуместно. Американският физик и атеист Ричард Файнман заявява: „Съгласен съм, че науката не може да отрече съществуването на Бог. Абсолютно съм съгласен. Също така приемам, че е съвместимо да вярваш и в науката, и в Бог. Познавам много учени, които вярват в Бог… Тяхната вяра и тяхната работа като учени са изцяло съвместими“.

Сама по себе си, науката е средство, чрез което опознаваме света. Тя изследва това, което подлежи на рационално-опитно изследване, което не излиза от рамките на света и материалното. Тя не може да отрече съществуването на Бога, който е трансцендентен и Чийто начин на съществуване превишава всеки ум, знание, опит и всички научни методи. Сиреч по въпроса за съществуването на Бога науката е неутрална, понеже Бог е извън нейните реални възможности, а учените си изграждат убеждение вследствие на плодовете от собственото им духовно търсене, и се обръщат към религията, атеизма или някакъв друг път.

Първоначално, при влизане в недрата на науката, в този пъстър свят, човек, впечатлен от нещата, които научава, е възможно да ги абсолютизира по някакъв начин и да отрече всяка друга не-материална, духовна действителност. Но също така по-късно е възможно, навлизайки по-дълбоко в научния процес, да осъзнае, че съществуването на чудния свят на науката, чиято красота той оценява, се дължи на съществуването на една вечна и несътворена Личност, изпълнена с любов и истина, в резултат на чието чудно творчество е извикано в съществуване онова, пред което той се е прехласвал в живота си. Имаща основание в действителността е мисълта на един от създателите на квантовата механика Вернер Хайзенберг, когато казва: „Първата глътка от чашата на естествените науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го чака Бог“

Мнозина учени поддържат виждането, че науката, като средство за опознаване на природния свят ни помага по този начин да добием познание за Бога, Който е творец на същия този свят, и че в крайна сметка науката ни доближава до Него. Френският биолог и химик Луи Пастьор пише: „Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога“

Колкото пък до еволюцията, или по-точно еволюционната теория (защото „еволюция“ е по-общо понятие), тя, независимо от своята достоверност или не, представлява научна теория и съответно и нейната същност и приложение трябва да се обяснява в контекста на науката. Тя е теория за развитието на живота на Земята. Според нея настоящото разнообразие от видове се дължи на постепенни процеси, в рамките на дълъг период от време, през който организмите се развиват от простото към сложното като се променят, адаптирайки се към околната среда. Според нея всички организми имат общ произход от една-единствена клетка.

Гореказаното представляват научни въпроси. Еволюционната теория, ако е вярна на себе си, няма да прави твърдения, които надхвърлят тези въпроси. Тя не е нито религиозна, нито антирелигиозна по своята същност, а е научна теория и се отнася до естествените процеси, които довеждат до развитието на живота и неговия биологичен механизъм, без да обсъжда въпроси от наднаучно естество като този за Първопричината на съществуването. Тя е неутрална по въпроса за съществуването на Бога и нейните последствия не водят непременно до отхвърляне на телеологичността в творението, а единствено до изясняване на материалните причини за неговото развитие.

Съвместима ли е еволюционната теория и религията? Според Чарлз Дарвин, основоположник на първата, и самият той агностик, – да: „Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че човек може да бъде ревностен теист и еволюционист“. В такъв случай защо името на Дарвин е използвано като знаме на атеизма и като пример на несъвместимост между наука и религия, може само да се гадае.

Възможно ли е един учен да е едновременно еволюционист и вярващ човек? Има ли такива учени? И на двата въпроса може да се отвори положително. Това прави и видният американски биолог, един от създателите на теорията за точковото равновесие, Стивън Гулд (самият той агностик). Той, след като дава примери за учени еволюционисти, които не са религиозни и такива, които са, пише: „Или половината мои колеги са изключително глупави, или дарвиновата наука е напълно съвместима с конвенционалните религиозни вярвания – и еднакво съвместима и с атеизма”.

Чак след като цитирахме два автора, които не са християни, можем да цитираме един християнски богослов, при това български: ”За религиозния човек е безразлично как са се появили разновидностите в органическото царство, дали по пътя само на естествената причинност или чрез помощта на свръхестествени вмесвания от страна на Бога. И в единия, и в другия случаи ние ще имаме еднакво достоен за Бога начин за появата на живите форми на земята. Явно е всекиму, че Бог е можел да създаде земята и да вложи в нея сили и закони, по които тя постепенно да се развива и усъвършенства. Също така и органическите форми биха могли постепенно да се развият от една първична жива клетка, която Бог е надарил с естествена способност да еволюира и от по-нисш вид да преминава в по-висш” (проф. Иван Панчовски).

Колкото до полета на Нийл Армстронг и Едуин Олдри, ако науката е била наистина толкова враждебна на религията, както бе представено от споменатия участник в „Стани богат“, едва ли НАСА щеше да разреши първата консумирана храна на Луната да е именно хляб и вино (което се оказа, че е верният отговор), т.е. да се извърши Евхаристия, един емблематичен християнски обред; и едва ли един от астронавтите на НАСА – Едуин Олдрин, би се оказал протестантски старейшина…. Но в светът битуват множество митове и митът за несъвместимост между наука и религия е един от тях.

Накрая може да завършим тази кратка статия с мислите на големия немски учен-физик Макс Планк, чрез които можем да призовем за малко повече сериозност и дълбочина, когато размисляме по централните въпроси от човешкото съществуване: „Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси“.