Богословие

This category contains 75 posts

Иконата – прозорец към Бога

Българската дума икона идва от гръцката „εικών“ (ейкон) което означава образ, изображение. В широк смисъл всяко изображение е икона, но в по-тесен иконата е изображение, което е нарисувано по точно определен начин, при съблюдаване на църковните канони. Иконата е чудесен израз на вярата ни, който вдъхновява молитвеното ни разположение. И все пак иконата не е просто украса в църквите, или „произведение на изкуството“, нито пък е идол, както са смятали иконоборците и съвременните им протестантски последователи. Иконата е материален израз на вярата ни в Иисус Христос. Има още

Advertisements

Православната теология

Един задълбочен поглед в православното разбиране за богословието (теологията)[1], Има още

Теистичната еволюция – път за помирение между религия и еволюция?*

Автор: Атанас Ваташки Има още

Цел и значение на книга Битие (или научна книга ли е Битие?)*

„Намерението на Светия Дух е да ни научи как да отидем на небето, а не как небето се движи“ (Галилео Галилей)

Едва ли е нужно да се коментира подробно това, че въпросът с тълкуването на книга Битие е един от централните въпроси за отношенията между науката и религията. Това е една от най-превратно разбираните части от Библията, в резултат на което като естествени последици се стига до влошаване на отношенията между религията и науката или неверие. За мнозина Битие представя една различна картина за историята на света от тази, която ни се предлага от съвременната наука. За тях съществува сериозен антагонизъм между двете представи и те са принудени да избират между едното или другото[1]. Има ли обаче възможност да се наблюдава хармония между тях, без да се правят насилствени компромиси? Или възможност да се наблюдава хармония между тях, тълкувайки Битие не в светлината на променящите се научни теории, а чрез постиженията на библеистиката и светоотеческата мисъл? Това ще се опитаме да разберем, хвърляйки поглед към книга Битие и най-вече първите й три глави. Има още

Вярата и науката – противопоставяне или синергия

Автор: Атанас Ваташки

Вярата и науката – противопоставяне или синергия* Има още

Какво е и какво не е църковната свещ

Автор: Атанас Ваташки

“При нас никога не се извършва богослужение без светилници, но ние ги използваме не само за това да разпръскват мрака на нощта, литургия се извършва и на дневна светлина, но за да изобразим чрез нея Христос – несътворената светлина, без която и в средата на деня пак щяхме да бродим в мрак…”  (Тертулиан) Има още

Каталог на патристични текстове (до XIV в.) преведени на български от оригиналния език

Съставител: Атанас Ваташки

Каталог на патристични текстове (до XIV в.) преведени на български от оригиналния език

Има още

Взаимовръзката между Църквата, Преданието и Писанието в творчеството на отец Георги Флоровски

От Атанас Ваташки

Взаимовръзката между Църквата, Преданието и Писанието в творчеството на отец Георги Флоровски

1. Въведение

„Вие, които се посвещавате на божественото изучаване на богословието, вие, чиито лица бледнеят над Свещ. Писание, преди всичко вие, които вече имате честна свещеническа служба или се стремите към нея, вие, които се нагърбвате с грижата за душите, избягвайте заниманията с временното, нямайте нищо общо с модните тенденции, изследвайте как е било в началото, отидете при извора, стремете се към древното, върнете се при светите отци[1]“ (Джон Пиърсън) Има още

Седем слова за богослова

От: Атанас Ваташки

1. Богословът е преди всичко вярващ човек. Мнозина смятат, че добрият богослов е преди всичко експерт в своята област – притежаващ аналитичен и творчески ум, познаващ материята на предмета и имаш разработки по въпроса; че богословът е добър професионалист. Разбира се, това не е невярно. Негова задача е да пише трудове, които дават ново знание в богословската наука или да систематизира информация, разглеждайки я по нов начин. Но по-важното е, че преди всичко богословът е вярващ човек, християнин, служител на Бога, който е верен на Преданието и който, изучавайки различни аспекти на своята вяра, е готов да предава и преподава наученото от него за полза на хората, които са избрали да вървят по пътя на вярата. Богословът обича Бога и това е основният му творчески мотив. И творчеството му е резултат от тази любов. Има още

Молитвата към светиите и починалите – израз на връзка и любов

Автор: Атанас Ваташки

„Не са отделени от нас преподобните отци, защото тяхната любов е винаги с нас. Нека не ги отделяме от себе си, като чужди на нас, защото те винаги се молят за нашите грехопадения“ (Св. Ефрем Сириец)

Молитвата, както знаем, е разговор и общение със Самия Бог. Когато казваме, че ние се молим на светиите, ние нямаме предвид, че им се молим по начина, по който се молим на Бог, нито, че им отдаваме славата, която се отдава само на Него. Православното богословие прави ясна и категорична разлика между служенето на Бога (latreia) и почитта (proskynesis) към светиите, които се почитат не като богове, а като Божии приятели. Молитвата ни към тях е молитва за застъпничество. Има още

Join 31 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
Advertisements