Вяра и наука

This category contains 31 posts

Теистичната еволюция*

Автор: Атанас Ваташки Има още

Advertisements

Цел и значение на книга Битие (или научна книга ли е Битие?)*

Автор: Атанас Ваташки

Едва ли е нужно да се коментира подробно това, че въпросът с тълкуването на книга Битие е един от централните въпроси за отношенията между науката и религията. Това е една от най-превратно разбираните части от Библията, в резултат на което последствията за влошаването на отношенията между вярата и науката са сериозни. За мнозина Битие представя една различна картина за историята на света от тази, която ни представя съвременната наука. За тях съществува сериозен антагонизъм между двете представи и те са принудени да избират между едното или другото[1]. Има ли обаче възможност да се наблюдава хармония между тях, и то по ненасилствен и за двете начин, без да се правят измислени компромиси? Това ще се опитам да разбера, хвърляйки поглед към книга Битие и най-вече първите й три глави. Има още

Римокатолическата църква и учените – Джордано Бруно (II част)*

Автор: Атанас Ваташки

Към първа част

Джордано Бруно (1548-1600)

“Има един Дух във всички неща и нито едно тяло не е толкова малко, че да не съдържа част от Божествената субстанция, която го одушевява“[1]

Има още

Римокатолическата църква и учените – Николай Коперник (I част)*

Автор: Атанас Ваташки

Николай Коперник (1473-1543)

“Да опознаваме великолепните творения на Бога, да проумяваме Неговата мъдрост, величие и сила, да се наслаждаваме на Неговите чудесно действащи закони – със сигурност това са достойни начини за преклонение пред Всемогъщия Бог, за Когото невежеството не би могло да бъде по-приемливо от знанието“[1]

Има още

Демитологизация на света*

Автор: Атанас Ваташки

Някои си представят развитието на науката твърде просто. Наличието на остър интелект у хората не е достатъчно. Всъщност най-важното за развитието на науката е средата, в която тя израства. Ако тя е дружелюбна, и науката ще получи развитие. Ако е обратното, то науката ще бъде спъвана[1]. Християнска Европа е мястото, където същинската наука получава своя реален начален старт. В тази връзка ще разгледаме определени пунктове на християнското учение, които благоприятстват научното познание. Преди всичко обаче трябва да кажем нещо за основният извор на християнското учение – Свещеното Писание. Има още

Вярата и науката – противопоставяне или синергия

Автор: Атанас Ваташки

Вярата и науката – противопоставяне или синергия* Има още

Еволюция и сътворение. Битие 1 и 2 – контекст и богословско значение

408442_2081432413876_933898299_nОт Атанас Ваташки

1. Увод

В днешно време е популярно да се говори за някакъв конфликт между науката и вярата. В този, бих казал, измислен конфликт, науката се представя като оръдие на прогреса, на знанието, а вярата като символ на изостаналост, назадничавост, на мрак. Същевременно еволюционната теория на Дарвин за произхода на видовете , която се приема масово като научна истина, се представя като едва ли не основен символ на науката, която „побеждава” „религиозните суеверия”, която, твърди се, противостои на вярата в сътворението – тоест учението, че Бог е създал света. Християнската вяра, твърди се, подкрепя възгледи за възникването на света и човека, които отдавна са отречени от науката, а книгата на юдеите и християните – книга Битие, е пълна с митове и легенди. От друга страна мнозина християни приемат еволюцията за достоверен възглед, по отношение на възникването на животинския свят и човека. Те смятат, че еволюцията е едновременно достоверна от научна гледна точка и в съгласие с Божественото откровение. Във връзка с гореказаното се питам се наистина ли вярата има противонаучни твърдения? Наистина ли вярата и науката са несъвместими и антагонистични? Какво роля в познието има вярата (или религията) и каква науката? Имат ли граници и какви са те? В основната книга на Библията, разказваща за сътворението на света – книга Битие, наистина ли има противонаучни тези и какво е нейната цел? И каква трябва да е позицията на християнина по дебата „Сътворение и/или еволюция” Върху тези въпроси ще се опитам да помисля, разбира се, изказвайки личното си мнение. Има още

Еволюция и сътворение. Битие 1 и 2 – контекст и богословско значение (IX част)

408442_2081432413876_933898299_nОт Атанас Ваташки

Към първа част (Увод)
Към втора част (Вярата, разумът и науката, и нашето познание за света)

Към трета част  (Биологична еволюция)

Към четвърта част (Вярата на Чарлз Дарвин)

Към пета част (Теистична еволюция)
Към шеста част (Сътворение, креационизъм и едно уточнение)
Към седма част (Богословско значение на Битие 1 и 2 глава)
Към осма част (Продължителност на творческите дни в Битие 1 и 2 гл.)

9. Заключение

Разглеждайки темата „Еволюция и сътворение” стигам до следните изводи:

1. Науката е източник на знание за заобикалящия ни свят, а религията – за духовното и непреходното. Двете трябва да работят заедно, без да бъдат смесвани, и тогава ще ни дадат една по-пълна представа за света около нас и нашия живот.

2. Еволюцията по същество е научна теория и може да бъде приемана и от вярващи, и от невярващи. Тя не противоречи на вярата в сътворението. Всъщност една голяма част от християните приемат еволюцията, без това да ги прави по-малко християни.

3. Възможно е (нито го твърдя, нито го отричам) еволюционната теория да има своите слаби места и еволюционистките (вярващи и невярващи) учени трябва да обръщат внимание и на тях, когато говорят за еволюцията като за факт, но те по същество са научен въпрос и трябва да се изследват научно.

4. Книга Битие нито потвърждава, нито отрича еволюционната теория. Тя просто не се занимава с научни, а с религиозни въпроси. Въпреки това, богословието на Битие допуска еволюционизма.

5. Нужно е християните да познават добре вярата си и да правят разграничение между личното си мнение  и позицията на нашата вяра.

Накрая, бих искал да завърша с едни великолепни мисли, които показват какво трябва да бъде нашия подход към еволюцията и сътворението:

„Християните често сами са своят най-голям враг в начина, по който си изобретяват излишни проблеми и така не само си създават безсмислени тревоги, но и слагат бариера пред много други искрени хора, които търсят истината. Това обикновено става, когато заемаме твърда позиция по въпроси, за които няма библейска яснота. Тези, които са се отказали да изследват християнското послание заради такива псевдопроблеми, заслужават нашето извинение.

Един от тези псевдопроблеми е тъй наречената война между наука и религия; и в частност — дебатът между еволюция и сътворение. Дори днес християните (или някои от тях – б.р.) се борят за научното приемане на тъй наречения креационизъм, сякаш християнската вяра зависи от него. Библията не посочва датата на сътворение на човешката раса, нито описва методите, които Бог употребява за нейното образуване. Проблемът, дали са били нужни милион години или по-кратък период, не е първостепенен за съществуването на християнството. Сериозното разглеждане на библейското благовестие се затормозява, ако поставяме тази дилема като предварително условие за съществуването на вярата.[1]


[1] Пинък, К. Достатъчна причина. София, 1995, стр. 94-95.

Еволюция и сътворение. Битие 1 и 2 – контекст и богословско значение (VIII част)

408442_2081432413876_933898299_nОт Атанас Ваташки

Към първа част (Увод)
Към втора част (Вярата, разумът и науката, и нашето познание за света)

Към трета част  (Биологична еволюция)

Към четвърта част (Вярата на Чарлз Дарвин)

Към пета част (Теистична еволюция)
Към шеста част (Сътворение, креационизъм и едно уточнение)
Към седма част (Богословско значение на Битие 1 и 2 глава)

8. Продължителност на творческите дни в Битие 1 и 2 гл.

„И Бог видя всичко, което Той създаде; и ето то беше твърде добро. И настана вечер, настана утро – шести ден. Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.” (Битие 1:31, 2:1). Какви са били обаче тези дни? Ние знаем, че астрономическият ден е 24 часа, но текстът не ни казва, че тези дни са били астрономически. И как биха могли да бъдат такива, ако слънцето, според Битие, е създадено чак на четвъртия ден? Ако са били астрономически до третия ден по какво се е определял денят? И също, питам – ако смятаме, че са астрономически, защо очакваме от книга, писана преди хиляди години в общество, поставено в съвсем различен културен контекст от нашето, да говори със същите понятия и изрази и в същия смисъл, както бихме се изразили ние?

Първо,  може би ще ни бъде от помощ значението на думата  йом[1], използвана в Битие, която освен 24-часов ден значи и епоха, период с неопределена продължителност. Всъщност на еврейски няма отделна дума за епоха, период и това е напълно нормално, предвид, че еврейският е беден език – едва около 9000 думи. А с тези 9000 думи трябва да бъдат изразени различни понятия. В смисъл на период, време с неуточнена дължина или просто ден, различен от 24 часовия, йом се използва на много места в Свещеното Писание (например Пс. 89:5, Ис. 4:2, , 1 Цар. 27:7, 3 Цар. 1:1, 2 Паралип. 21:19, Бт. 1:14 и вероятно Бт. 2:4). Ако приемем, че Битие 2:4, съдържащ думата йом, за отнасящ се до целия процес на сътворението, описан в Битие 1, както смята Г. Арчър[2] или дори описващ условията до Битие 1:10 (тоест по времето на третия ден) преди появата на растителността, то и в двата случая йом ще носи значението на период, различен от един ден.

Всъщност идеята, че дните не са били 24 часови не е чужда и на някои от отците. Например блаж Августин пише: „Ние поне знаем, че той (творческият ден на Битие) е различен от обикновения ден, който познаваме[3]” Или св. Киприян : „Както първите седем дни в божествената наредба се състоят от седем хиляди години…[4]“ Всъщност на земята имаме един пример за това, че денят и нощта не се непременно от двадесет и четири часа. По думите на В. Илин: „Шестмесечният ден и шестмесечната нощ на полюса могат да ни служат в дадения случай за великолепен пример, откъсващ ни от… привичката да мислим смяната на деня и нощта в пределите на 24 часа[5]

Второ, факт е, че библейският автор не ни казва колко време е изминало до създаването на светлината, тоест до първия ден.  Не случайно той пише за „ден един”, а не за „първи ден[6]”. Тоест възможно е да е имало много други дни преди този „ден един”. Последният може би се явява „първи” само в контекста на седемте дни на сътворението, а не въобще в дните от началото на историята.

Трето, поддържащите тезата, че творческите дни са 24-часови трябва да дадат отговор на въпроса как да вместят голям брой събития в шестия ден! Как за един ден може да стане  създаването на животните (Битие 1:25); създаването на Адам (Битие 2:7); създаването на Едем и поставянето на Адам в нея (Битие 2:8); заповедта към него да яде от всяко дърво, без това за познаване на добро и зло (Битие 2:16-17); наименуването на всички полски животни и птици (Битие 2:19-20) – един процес, който, включвайки измислянето на имената им и даването им на тези имена, би изисквал много време; приспиването на Адам, взимането на едно от ребрата му, запълването с плът, създаването на Ева от реброто и завеждането й при Адам (Битие 2:21-22), как всичко това може да се вмести в 24-часов ден, питам аз? Нека да припомним, че според Битие 1:27 хората са създадени на шестия ден, следователно описаните по-горе събития трябва да бъдат вмъкнати в този отрязък от време, който разбира се няма как да е 24 часа!

Някои креационистки автори твърдят: че ако Бог е трябвало да сътвори света за милиони или милиарди години,  не за една седмица (от дни по 24 часа всеки), значи това Го ограничава. Но това погрешно твърдение може да се обърне срещу подкрепящите го. Нима Бог не е могъл да създаде света за един миг, та е трябвало да чака една седмица? Разбира се, че е могъл. Но по някаква причина не го е направил и е редно да не прехвърляме на Бога собствените си погрешни човешки спекулации.

Към девета част (Заключение)


[1] Едно информативно разглеждане на този въпрос е направено на: Word Study: Yom

[2] Вж. Арчър, Г. Пос съч. Стр. 163.

[3] Цитирано през:  Научният креационизъм – догма или алтернатива.

[4] „As the first seven days in the divine arrangement containing seven thousand of years,” (Treatises 11:11)

[5] Цитат през: Маринов, Б. Произход на света и история на земята според науката и Библията. София, 1941, стр. 38. Заб: Тъй като езикът  в превода на цитата е  архаичен съм го осъвременил леко.

[6] Срв. Марковски, И. Библейският разказ за творението.  София, 1924, стр. 47.

Еволюция и сътворение. Битие 1 и 2 – контекст и богословско значение (VII част)

408442_2081432413876_933898299_nОт Атанас Ваташки

Към първа част (Увод)
Към втора част (Вярата, разумът и науката, и нашето познание за света)

Към трета част  (Биологична еволюция)

Към четвърта част (Вярата на Чарлз Дарвин)

Към пета част (Теистична еволюция)
Към шеста част (Сътворение, креационизъм и едно уточнение)

7. Богословско значение на Битие 1 и 2 глава

 

„Първите глави на Битие не били написани като научна или емпирична история, а като свещена история. Посредством поетични, символни, митологични истории, и дори легенди, Битие 1-11 е опит да се предадат определени религиозни истини, касаещи отношенията между Бога, човека и вселената, както и особените отношения между Бога и Израил. Тази част от Писанието не е научен разказ за произхода на човека и космоса, а богословско тълкуване, поставено в хронологична и генеалогична рамка, на човешкото положение и на ролята на Израил в Божия план за света[1]” (Джордж Кронк, православен богослов)

Голяма грешка е да се вижда в Светото Писание елементарен учебник по астрономия, геология, биология или антропология. Само ако символите бъдат изтълкувани така, че да означават не онова, което са били предназначени да означават, можем да стигнем до неразрешими конфликти – които обаче са всъщност напълно фиктивни[2] (Теодосиус Добжански)

Обикновено дори един нехристиянин знае нещо за земята, небесата и останалите елементи на този свят, за движението и орбитите на звездите и дори техния размер и относителни позиции…Жалко и опасно нещо е за един безбожник да чуе как някой християнин, твърдейки че тълкува Светото писание, говори глупости по тези въпроси; и ние трябва да вземем всички мерки, за да предотвратим такива неудобни ситуации, в които хората показват огромното невежество на християните и им се присмиват[3]. (блаж. Августин)

Темата за Битие 1 и 2 и нейното значение може да бъде много обширна и може да бъде изразена в многотомни издания. Затова ще се опитам да я разгледам в някои общи линии, разбира се, доколкото ми стигат възможностите.

Преди да помислим по въпроса ми се струва за важно да не забравяме, че тази част от Битие, както и цялото Свещено Писание въобще, на първо място са отправени към определени хора, живеещи в определена среда, и чак след това, на второ място, към всички хора въобще. Едно такова разбиране би ни дало повече яснота в тълкуването на текста, и същевременно би могло да ни предпази от някои грешки. Същевременно, за да можем да тълкуваме правилно, е нужно да имаме предвид някои основни неща за книгата. Според споменатия вече по-горе Д. Кронк, „Битие 1-2 описва отношенията между Бога, човека и природата както първоначално е трябвало да бъде, докато Битие 3-11 представя тези отношения такива, каквито са – покварени и разрушени от греховното опълчване на човека срещу Божията любов и воля[4]”. Като аудитория на книгата можем да посочим древните евреи, които са вярвали в Бога на Израил. Предвид разпространените по времето на Битие езически митологии за света, „боговете” и човека и коренно различната информация, която виждаме в първите две глави на Битие съм склонен да мисля, че тази част от книгата е нещо като , от една страна, апологетична творба, която, използвайки езика на мита в неговия най-добър смисъл, се бори с разпространени по това време вярвания на езичниците (които окръжавали израилтяните) и цели да бъде предпазен израилският народ от тях;  същевременно, от друга,  тя разкрива определени истини, свързани с антропологията, сотириологията и т.н. Ще разгледам някои от тях. Бих искал обаче преди това да цитирам думите на проф. Боян Пиперов: „Мойсей (вероятният автор на Битие – б. А. В.) не е учен, който пише трактат за сътворението на света, а религиозен гений, който ни показва пътя към нашето усъвършенствуване чрез изпълнение волята на Бога[5]“.

Монотеизъм срещу политеизъм

„В древния свят господства политеистичното мислене. Хората вярват в множество богове и богини, отличаващи се помежду си по власт, сила и благосклонност[6]”. Околните народи на евреите също са били политеисти. За цялата трихилядна история на древен Египет се знае, че египтяните са имали около 1500 божества[7]!  Това е доста по-малка цифра от шумерските божества, които, според шумерски текстове достигат 3600[8]! Вавилонците са вярвали в един върховен бог – Мардук и много други богове като Кингу, Ану, Еа, и др. Боговете  им воюват помежду си и дори се напиват: „Приготвяйки се за пир, като седнали на трапезата, те вкусвали хляб, вино примесвали, сладкото питие им замъглило сетивата, те бързо се напили, като се и наяли до ситост[9]”.
В противовес на това разказът за сътворението в Битие утвърждава вярата само в един Бог (монотеизъм), Който е създател на Небето, земята и човека следователно само на него Единия може да се отдава поклонение.

Сътворение от нищото срещу вечна материя

Езическите учения приемат възгледа, че не е имало време, в което материята да не е съществувала. Този възглед за тях има два подварианта. В единия космосът се описва като вечен, тоест несътворен, а в другия – като направен от божествата от някаква първична материя, която те оформят и която е съвечна на тях[10]. Във вавилонската история за сътворението, наречена Енума Елиш, се приема, че „материята е вечна и от нея са произлезли два бога творци чрез сили, които не са обяснени, което някак си поставило началото на процеса на сътворение[11]”, пише богословът Г. Арчър. Битие пък твърди: „В начало Бог сътвори небето и земята.”. Използваният тук глагол е „бара” („сътвори”). Характерно за него, според проф. Боян Пиперов, е: „1). употребява се само по отношение на Божия дейност; 2). резултатът от тази дейност е нещо чудно, необикновено, ново, небивало (срвн. Изх. 34:10; Иер. 31:22; Пс. 50:12; Ам. 4:13; и др., където в МТ стои все бара); 3). този глагол никъде не се употребява с т.н. в еврейската граматика винителен падеж на материята (acc. materiae, т. е. правя нещо от нещо).[12]”. Така на практика за разлика от  езическите учения, в които боговете творят не от нищо, а от нещо, както го правят и хората,  Богът в Битие твори не от първично съществуващ материал, а буквално от нищото (ex nihilo)[13]. Чрез Своята воля Той кара света да бъде[14].

Езическата ограниченост в учението за Бог и Бог като Личност

Твърдейки, че материята е съвечна на боговете, или както в Енума Елиш – последните произлизат от нея, езическите религии ни показват една примитивна теология, в която боговете не са богове в истинския смисъл, не са творци и нямат абсолютно и уникално битие. Подобни учения превръщат материята в бог и водят към пантеизъм. Противно на това, Битие ни говори за Бог, Който не е по никакъв начин ограничен от творението, но Той го създава, Той му вдъхва живот. Възгледът на Битие поставя ясно разграничение между Бог и природата. Бог е описан като личност.  „Бог в Битие не е безлична космическа сила или всемирна субстанция. Той е Личност, Която с волята Си прави всемира и човечеството да бъдат (съществуват)… Личността осъзнава себе си, притежава интелект, свобода и възможност за творчество. Бог в Битие е описан по този начин. Той е тясно и лично свързан със Своето творение, Той е обвързан с него, Той е загрижен за него[15]”, прекрасно добавя Кронк.

Обожествяването на небесните тела и тяхното истинско предназначение според Битие

„Той [Мардук – б.А.В.] направи места за великите богове, като постави техните астрални подобия като съзвездия[16](Енума Елиш)

„И Бог каза: „Нека има светила по небесния предел и да разграничават ден и нощ, и да са знаци за годишни времена, за дни и за години, и те да бъдат светила на небесния предел, за да светят на земята.“ И стана така. И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило да определя деня и по-малкото светило да определя нощта, както и звездите. И Бог ги постави на небесния предел, за да светят на земята, да определят деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина.” (Бит. 1:14-18)

Известно е, че в доста езически учения, например тези на древните египтяни, римляни и гърци, слънцето и луната били почитани като богове. Противно на това, Битие ни дава информация, че слънцето, луната и звездите са природни обекти, творения на Бога, създадени с определени цели и следователно не трябва да бъдат почитани като богове. Те определят кръговрата на сезоните (Бт. 1:14). Те управляват дена и нощта (Бт. 1:16, 18) като небесни светила, а не като небесни сили. Тяхно предназначение е да осветляват земята (Бт. 1:17) и с тяхна помощ Израил трябва да отбелязва годишните празници, установени от Бога (Лев. 23:4). Известният протестантски богослов Карл Барт дори смята, че споменаването на светлина  в Битие преди създаването на слънцето и луната може да се тълкува като „открит протест срещу всеки култ към слънцето[17]”. Предвид забраната във Втор. 4:19 („Ако пък отправиш взор към небето и видиш слънцето, месечината, звездите и цялото небесно множество, не се подвеждай да им се кланяш и да им служиш,”) ми се струва обосновано да предположим, че израилтяните са били изкушени от такова поклонение. И борбата на Битие 1-ва гл. срещу тези учения е била наистина нужна.

Сътворяването на човека и Божият образ и подобие

„Божията слава е живият човек[18] (Св. Ириней Лионски)

„Човекът е крайният израз на безкрайното Божие себеизразяване[19](Митр. Калистос Уеър)

Във вавилонската епическа поема „Атрахасис” по-нисшите божества се разбунтуват срещу върховните богове и ги лишават от храна, като последните, за да си я набавят, създават седем човешки двойки. Човечеството обаче се увеличава много бързо и боговете се опитват да го унищожат чрез глад, мор и потоп[20]. Противно на това, в Библията, вкл. и в Битие, отсъства идеята, че човекът е създаден, за да обслужва по някакъв начин Бога. Нито пък Бог е притеснен от увеличаването на човешкото население – Той самият стимулира този процес, като създава два пола, и като казва: „И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, пълнете земята (…) ” (Битие 1:28). Същевременно, човекът е венец на Творението. В своята творческа дейност в седемте етапа, Бог последен създава човека. И го създава по начин, който е различен от другите Му творения. „Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие” (Битие 1:26). Човекът е единственото творение на Бога, за което е казано, че е създадено по Божий образ и подобие, следователно той е уникално същество, увенчано със слава, недадена на никое друго живо същество. Разказът показва, че човекът е ценен в Божиите очи, следователно хората трябва да виждат тази ценност в другия и да го прилагат в отношенията си. Битие не ни казва в какво се състои Божият образ конкретно, но е ясно, че става дума за някакво сходство между Бога и човека. Струма ми се обосновано да допуснем, че става дума за  неща като свободната воля – възможността човек да избира, съвестта – нравствения закон у всеки човек, заложеното в човека  желание да търси Бога и др. Според православното богословие Божият образ е даденост, а Божието подобие зададено – тоест от човека се очаква непрестанно да се уподобява на Бога. Както се изразява митр. Калистос Уеър: „Образът е онова, което човек притежава отначало и което му дава възможност преди всичко да поеме по духовния път; подобието е онова, което той се надява да достигне в края на своето пътуване.[21]” Със сътворяването по Божий образ, в глава на Битие,  е аргументирана забраната да се убиват хора ( срв. Битие 9:6).

Цел на брака

„Общуването е представено в Едемската градина като първостепенна човешка необходимост. Бог посреща тази нужда, като сътворява не двойник на Адам, а живо разумно същество – негова противоположност и допълнение, и като свързва мъжа и жената в съвършена хармония[22]”. Бог създава Адам и от неговото ребро Ева. Това е мотивирано по следния начин от Уилиям Макдоналд, който променяйки една мисъл на блаж. Августин, пише: „Жената не е взета от главата на Адам, за да властва над него, нито от краката му, за да бъде тъпкана, а под ръката му, за да бъде защитавана, и близо до сърцето му, за да бъде обичана[23]”.
Идеята на брака е двамата души да станат една плът, което е нещо много повече от сексуална близост – то е емоционално, духовно и всякакво единение между двамата, при което, запазвайки своята личност, двамата са като едно. В резултат на грехопадението обаче тези отношения са развалени и мъжът започва да господарува над жената (срв. Битие 3:16) Това е вече резултатът от грехопадението, от избора на Адам и Ева да не послушат Бог. Нарушението във взаимоотношенията им следователно според Битие не е заради неразбирателство между тях, а заради непослушанието към Бог. Тъй като тези неща възникват след грехопадението, след отделянето  им от Бог, Битие сякаш ни намеква, че в близостта между мъжа и жената, от една страна, и Бога, от друга, бракът намира своето предназначение,своя Божествен смисъл и изпълнение.

Падение и спасение

Първият човек в разказа на Битие е Адам. Църковният отец св. Ириней Лионски ни казва, че  Адам не бил сътворен нито смъртен, нито безсмъртен, а способен да избере между двете – тоест между смъртта и живота. Той е бил като дете, което е трябвало да израства до съвършенство. Можем да кажем, че в Едем Адам се е радвал на пълноценно общение с Бога. Общението, причастността на Бога (Който е източник на живота, или самия Живот) е било живот за човека. Това общение с Бога, можем да кажем, че е направило човекът безсмъртен по благодат. Изкушени от змията (т. е. дявола) обаче, хората престъпват Божията заповед и трябва да  напуснат Едемската градина (рая). Тогава стават подвластни на смъртта, която се възцарява в смъртното им тяло заради греха, който извършват. Грехът води до едно морално и онтологично падение за човека. Битие 3:15 обаче ни загатва за бъдещето спасение: „И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“  Ще дойде някой, който ще разруши царството на дявола и смъртта, и ще върне хората към Бога. Този Някой според Християнството ще е Самият въплътил се Бог.
Разглеждайки историята в първите глави на Битие, без да претендирам, че съм изчерпил значението й, считам, че , независимо дали трябва да  ги разбираме буквално, алегорично или и двете в определени случаи, то определено ми се струва, че книгата има полемичен оттенък по отношение на древни езически представи, както и че нейната цел е разглеждането на разни богословски аспекти, касаещи Бога и човека. Битие 1 и 2 гл. няма претенцията, че е учебник по естествени науки.

Към осма част (Продължителността на творческите дни в Битие 1 и 2 гл.)

[1] Кронк, Д. Посланието на Библията. София, 2007, с. 25.

[2] Колинс, Ф. Пос съч. Стр. 187-188.

[3] Цитирано през: Кентън Спаркс, Писанието, еволюцията и науката, част 1.

[4] Кронк, Д. Пос съч. Стр.27.

[5] Вж. Пиперов, Б. Тълкуване на книгата Битие. София, 1973. Стр. 21-22.

[6] Нов Библейски речник. Стр. 1358.

[7] Срв. Ancient Egyptian Gods and Goddesses и  List of Egyptian deities (wikipedia)

[8] Срв. Mesopotamian Deities

[9] Цитат през: ГСУ 1948-1949, том. XXVI. Маринов, Б. Стр. 14.

[10] Срв. Кронк, Д. Пос съч. Стр. 30.

[11] Арчър, Г. Въведение в Стария Завет. Стр. 159.

[12] Пиперов, Б. Тълкуване на книгата Битие. Стр. 23.

[13] Мисълта за сътворението от нищо се среща също и в неканоничната книга 2 Мак., където се казва: „Моля те, синко, погледни небето и земята, и всичко, което съществува там! И като гледаш това, знай, че всичко Бог го е сътворил от нищо и че така е произлязъл и човешкият род.” (2 Мак. 7:28).

[14] Срв. Кронк, Д. Пак там, стр. 30.

[15] Там, стр. 32.

[16] Цитирано през Киднер, Д. Битие. София, 2001, стр. 58, бележката под черта.

[17] Цитирано през: Киднер, Д. Битие., стр. 65.

[18] Цитирано през митр. Уеър, К. Православният път, София, 2014, с. 65. В същата книга, с. 65-69 може да се види повече за Божия образ и подобие.

[19] Митр. Уеър, К. Пос съч. С.65.

[20] Вж. Нов Библейски речник, стр. 1358.

[21] Уеър, К. Пос съч. Стр. 66.

[22] Киднер, Д. Пос съч. Стр. 40.

[23] Макдоналд, У. Коментар на Стария Завет. София, 2007, т. 1, стр. 34.

Join 28 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.