Католически автори

За близкото приятелство с Иисус

Предполагаем автор: Тома Кемпийски

1 Когато Иисус е с нас, всичко е сладко и нищо не изглежда трудно, но когато Иисус Го няма, всичко тежи.

Когато Иисус не говори вътре в душата, всяка утеха е безсилна; но ако Иисус каже само дума, голяма утеха изпитваме ние.

Мария Магдалина не стана ли завчас от мястото, където плачеше, щом Марта  ѝ каза: Учителят е тук и те вика (Иоан. 11:28)?

Блажен е оня час, когато Иисус от сълзи ни вика за душевна радост!

Колко си сух и безчувствен без Иисус! Колко си безумен и суетен, ако желаеш друго освен Иисус! Не е ли това за тебе по-голяма загуба от загубата на целия свят?

2 Какво може да даде светът без Иисус?

 Да си без Иисус е тежък ад, да си с Иисус е сладък рай.

Ако Иисус е с тебе, никой неприятел не може да ти навреди.

Който намира Иисус, намира съкровище благо или по-скоро блага над благата.

Който изгуби Иисус, премного губи и много пове­че, отколкото ако изгубеше целия свят.

Най-беден е този, който живее без Иисус, най-богат е оня, който е близък с Иисус.

3 Голямо изкуство е да умееш да общуваш с Иисуса и голяма мъдрост е да умееш да Го задържиш при себе си.

Бъди смирен и кротък и Иисус ще бъде с тебе.

Лесно можеш да пропъдиш Иисуса и да изгубиш благодатта Му, ако се разсейваш по външни работи.

И ако Го пропъдиш и изгубиш, към кого тогава ще прибегнеш и какъв друг приятел ще търсиш тогава?

Без приятел не ще можеш да живееш щастливо и, ако Иисус не ти е приятел, ще живееш прескърбен и са­мотен.

Безумен си, ако на друг възлагаш своето упование и радост!

По-добре цял свят да имаш против себе си, откол­кото да обидиш Иисус.

Сред драгите твои неща най-драг да е Той на света.

4 Обичай всички заради Иисус, а Иисус – заради Него самия.

Само Него трябва да обичаме повече от всекиго, за­щото само Той е приятел добър и верен повече от всич­ки други.

Заради Него и в Него обичай приятели и неприяте­ли, моли се Нему за всички, така че всички да Го позна­ват и обичат.

Никога не желай хората да уважават и обичат теб единствен, защото това принадлежи само на Бога, кой­то няма равен на себе си.

Не желай да заемаш някакво място в нечие сърце, нито пък оставяй любов към нещо да заеме място в сърцето ти: но Иисус да бъде в тебе и във всеки добър човек.

5 Бъди чист и вътрешно свободен от прилюбване към кое да е творение.

Трябва да си оголен от всичко и чисто сърце да под­несеш на Иисус, ако искаш да бъдеш свободен и да усе­тиш сладостта на Господа.

Но наистина никога няма да успееш, ако благодатта Му те не превари и привлече, та, след като всичко друго бъде веднъж завинаги изхвърлено и прогонено, сам да се съединиш с Него самия.

Защото когато благодатта Божия посети човека, то­гава той може всичко, а когато тя се оттегли, той става беден и немощен, сякаш изоставен само на изтезания.

6 Но и в такова положение не бива да униваш и да се  отчайваш, а трябва спокойно да се покориш на Бо­жията воля и за слава на Иисуса да изтърпиш всичко каквото ти се случи, защото след лято иде зима, след нощта – ден, а след буря – ведро небе.

Todah припомняне

 
Автор: Скот Хан

Може би най-поразителният литургичен „предшественик“ на Месата е todah на древния Израил. Думата todah на староеврейски, както и гръцката дума Евхаристия, означава „благо­дарствена жертва“ или „благодарение“. Думата означава жертвена вечеря, която се споделя с приятели, за да се отпразнува лична благодар­ност към Бога. Todah започва, като се припомня определена смъртна заплаха и след това се праз­нува божественото избавление на човека от тази заплаха. Тя е силен израз на доверие в Божията върховна власт и милосърдие.
Псалм 68 е един добър пример. Настойчи­ва просба за избавление („Спаси ме, Боже!“), в същото време тя е прослава на това евентуално освобождение („Ще славя името на (моя) Бог в песни… защото Господ слуша бедните“).
Може би класически пример на todah е Псалм 21, който започва с думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. Самият Исус ги цитира, умирайки увиснал на кръста. Неговите слушатели биха разпознали тази песен, която започва с вик на изоставеност, но завършва с триумфална нотка на спасение. Позовавайки се на тази todah, Исус свидетелства Своята изпъл­нена с увереност надежда за избавление.
Приликите между todah и Евхаристията из­лизат отвъд общия за тях смисъл на благодарност. Кардинал Йозеф Ратцингер[1] е написал: „Говорей­ки структурно, цялата христология, всъщност цялата евхаристийна христология, присъства в духовността todah  на Стария завет“[2]. И todah, и Евхаристията представят своето богослуже­ние чрез слово и споделена трапеза. Още пове­че todah, подобно на Месата, включва безкръвно приношение на безквасен хляб и вино.
Древните равини правят знаменателно про­рочество по отношение на todah. „В идващата [Месианска] епоха всички жертви ще престанат, с изключение на жертвата todah. Тя няма да пре­късне във вековете“ (Pesiqta, I, р. 159).[3]