Светии и подвижници

This category contains 33 posts

Венецът на нетлението

Вече ме очаква венецът на правдата, който ще ми даде в отредения ден Господ, праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които очакват с любов Неговото явяване“ (2 Тим. 4:8) Има още

Юродиви заради Христос

От св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)

– Отче, колко са невидимите отшелници на Света Гора?

– Казват, че са дванайсет. Последните години е много трудно човек да намери тихо място за отшелнически живот. Затова някои отци, когато преди все още имаше идиоритмични манастири на Света Гора, намираха друг начин да се подви­зават. Има още

Влог на небето

От св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)

– Отче, смущавам се, ако другите нямат добро мнение за мене. Има още

Радостта от приемането на несправедливостта

От св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)

– Отче, когато приемам с радост упрека за белята, която съм направила, това мое чувство чисто[1] ли е? Има още

Молитва е да доближаваш с любов всяко Божие създание

От св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)

Молитва е да доближаваш с любов всяко Божие създание

Молитва е да доближаваш с любов всяко Божие създа­ние и с всички да живееш в хармония, дори с дивите животни. Това желая и се опитвам да го прилагам. Чуйте да ви кажа нещо, което има връзка с това. Има още

Капчици на Божията любов

От св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)


Всички неща около нас са капчици на Божията любов.
Има още

Излъчвайки аромата на Христос

Автор: св. Лука Войно-Ясенецки (1877 – 1961)

Розата не говори, но излъчва силно ухание. Ние също трябва да ухаем, да излъчваме духовен аромат, аромата на Христос. Има още

„Живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме“

кснкщсн От св. Порфирий Кавсокаливит (1906-1991)

Преходът към другия живот става така, както отваряш една врата и се озоваваш в едно съседско място, както мина­ваш по един мост и се озоваваш отсреща. По-правилно е да не казваме „друг живот“. Животът е един и ако живеем според Божията воля тук, на земята, Той ще ни покаже как ще бъдем след смъртта. Чуйте какво ни казва ученикът на любовта, еван­гелист Иоан: Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е ста­нало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е (1 Иоан. 3:2). Не подлежи на описание това, което ще ни бъде открито в живота след смъртта. За него апостол Павел казва: око не е виждало, ухо не е чувало… това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9).

Веднъж бях умрял за малко. Бях отишъл в другия свят. Видях какви прекрасни неща има там. Не исках да си тръгвам, много се опечалих, че се връщам обратно. Там всичко беше светло, неописуема радост. Рай!

Христос възкръсна от мъртвите,
стъпквайки със смърт смъртта
и на пребиваващите в гробовете
дарува живот.
[1]

Един ден Апостол ми каза:

– Дядо, вече си на такава възраст[2], а още правиш плано­ве за манастира?

Отговорих му:

– Аз съм вечен. И всички трябва да се чувстваме така, да работим като безсмъртни и да живеем като че сега ще умрем.

Затова можем да садим, да строим, да служим на другите, без да мислим дали ще успеем сами да се насладим на плодо­вете от труда си.

Винаги, когато се причастявах, си казвах един тропар от пасхалния канон:

О, Пасха велика и най-свещена, Христе!
О, Премъдрост и Слово Божие, и сила!
Давай ни по-отчетливо да се причастяваме с
Теб
в невечерния ден на Твоето царство.[3]

Това „по-отчетливо“[4] има много важен смисъл. Какво оз­начава? „По-силно, по-осезаемо“.

Ако Христос ме призове в рая, там с Божията благодат ще чувствам „по-отчетливо“, т.е. по-осезаемо Божията радост и слава, отколкото тук на земята. Не знам колко години ще живея. Пет, десет, двадесет? Ще се радвам с Христова радост, колкото време живея. Нали чрез Него живеем и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). Не се грижа да живея по-дълго, нито мисля колко ще живея, нито се моля да живея. Оставил съм това изцяло на Божията любов. Принадлежа на Господа – било в този живот, било в другия. Живеем ли — за Господа живеем, умираме ли — за Господа умираме (Рим. 14:8). Бог ще съди какво решение да вземе. Аз съм готов за смъртта и не искам да приемам в ума си помисли на отчаяние за адски мъки и т.н. Както съм ви казвал и друг път, когато веднъж бях близо до смъртта, усещах в себе си радост, че ще срещна Христа. Не че не чувствах множеството си грехове, но вярвах, че Божието милосърдие е много по-голямо от тях. „Не големината на прег­решенията, нито множеството грехове превъзхожда голямото дълготърпение и крайното човеколюбие на моя Бог.“[5]

Една е истината. Ще си заминем. Тук, долу на земята няма да останем завинаги. Целта ни е вечният живот. Затова трябва непременно да се приготвим. И тайната е в това, че когато се приготвим, ще бъдем щастливи, няма да се страхуваме, но ще очакваме с радост да отидем при невечерната Светлина. Там безспирно ще славословим името на Светата Троица и на Све­та Богородица заедно с херувимите и серафимите и с всички светии на Църквата ни. Обаче трябва да започнем от тук да живеем, славословейки Троичния Бог. Ако от тук не се съеди­ним с Бога, тогава и в другия живот няма да сме с Него в не­бесната слава и радост.

Нещо подобно видях написано на входа на един светогор­ски манастир. Пишеше: „Ако умреш, преди да умреш, няма да умреш, когато умреш“. Т.е., ако умре ветхият човек в тебе, ще живееш във вечността. Там няма смърт.

Из книгата: „Старецът Порфирий Кавсокаливит. Живот  и слова”, стр. 395-397


[1] Пасхален тропар – б. пр.

[2] Старецът тогава беше на осемдесет и пет години – б. изд.

[3] Пасхален канон, девета песен, втори тропар.

[4] На гр. εκτυπωτερα. Често пъти древните химнописци използват нетрадици­онни думи и изрази, за да бъде привлечено вниманието на читателя – б. пр.

[5] От молитвата на свети Симеон Нови Богослов преди свето Причастие.

Отец Йоан като благотворител

st-john-of-kronstadt-9Автор: архимандрит Методий Жерев (1909-1993)

ОТЕЦ ЙОАН (св. Йоан Кронщадски – б.р.) КАТО БЛАГОТВОРИТЕЛ

Организиране на благотворителността; първото братство в Кронщад

Но раздавайки на бедните всичките си лични средства и сили, отец Йоан скоро се убедил, че тази благотворителност не е достатъчна да задоволи всички нуждаещи се и е безсил­на в борбата при общата беднотия. Затова през 1874 г. той основава при църквата православно християнско братство, на­речено „Попечительство свети апостол Андрея Первозваннаго“. С общите сили на това братство отец Йоан сполучил да осъществи един широк план за обществена благотворителност. Още от първите години на своето служение у него се появила мисълта да създаде едно голямо просветно-благотворително учреждение, което да дава на всеки бедняк възможност да получава помощта не като подаяние, а като награда или зап­лата за известен труд. За осъществяването на това предприя­тие отец Йоан, освен че основал братството, се обърнал още с две послания към всички жители на Кронщад (печатани в „Крон. в-к през 1872 г.).

Първо възвание

„Кому не са известни рояците кронщадски бедняци! – пише отец Йоан. – Кой не е виждал, че между тях има мнозина млади и здрави, които биха могли да работят? Кой не е виждал тълпите дрипльовци да треперят пред храмовете, пред учрежденията и къщите, в очакване, че някой благодетел ще им даде нещо? Но всеки от нас сеща ли се да помисли за при­чините на тази беднотия в Кронщад? Вероятно мнозина не са имали и време да помислят за причината за това зло, защото всеки преследва свои цели в живота, има си свои грижи, удоволствия и забави; други пък може би си мислят, че беднотията е неизбежно зло за всяко населено място и за всяко об­щество? – И така, позволете ми, достапочтени граждани, да спра вашето високо внимание върху действителните причини за тази беднотия. Те са много. Ето по-главните: бедност от рождение, бедност от разни бедствени случаи, като пожари, кражби, ненадейна смърт и др.; бедност от неспособност към труд, поради старост, болест, осакатяване, недостатъчна възраст и пр.; бедност от леност, от пристрастие към спиртни напитки и – в най-много случаи, от липса на работа, от липса на средства за започване на работа: няма прилична дреха, обувки, няма насъщен хляб, няма инструменти…

А картината е страшна: представете си влажните, потъ­нали в земята изби, в които живеят повечето от нашите бедняци; тук се поместват по 30, 40 и 50 човека в едно жилище, понякога съвсем като сардели в кутия: и млади, и стари, и деца и кърмачета във влага, в кал, в задух, в голотия и глад. Чужденците, които посещават Кронщад, се учудват. Никъде, каз­ват те, не сме виждали мизерия в такова количество и в такъв  жалък вид, като в Кронщад.

Но защо ли измъчвам въображението на читателя, привикнал към изящна обстановка, с тази неприятна картина? Не затова, разбира се, за да си каже: слава Богу, че аз не съм се родил и не живея в бедност! Слава Богу, че си имам капиталец и съм гарантиран; слава Богу, че живея в комфорт и доволство; или: аз давам каквото мога, аз внасям своята лепта в еди кой си приют, или в еди кое си дружество – друго не ме интересува. Не, господа, това дело се отнася до всички жи­тели на града. Не се отвръщайте: бедните са наши членове, наши братя, макар и да са непривлекателни по външния си вид. Необходимо е, щото цялото кронщадско общество: духов­ни, военни, чиновници, търговци, занаятчии, да образуват едно братство и с дружни сили да заработим за бедните.

Не се плашете от грамадността на предприятието. На доброто дело помага Бог, а където е Бог, там скоро се явява и всичко необходимо. Управлението на града, без съмнение, ще ни съдейства и, ако е възможно, ще отстъпи на братство­то едно или две ненужните общински здания, например праз­ния солен магазин срещу къщата на Касаткина, или едно от празните здания зад канала до лятната градина, така като брат­ството ще съдейства на самото управление за премахване на беднотията. „Един ум е добре, но два по-добре, Капка по кап­ка вир става, Кой с каквото може, с това и ще помогне“. Ние трябва да се погрижим за тия бедни и безработни хора, иначе кражбите, грабежите и мизерията няма да престанат“[1].

Второто възвание

„Мравките си правят мравуняци, в които и през зимата им е топло и сито; зверовете си правят леговища, пчелите – кошери, птиците – гнезда, паяците – паяжини, а хората – къщи, магазини с разни стоки, църкви, мостове, железни пъ­тища, параходи, крепости и пр. На всяко животно е дадено от Бога умение да се препитава и да се защищава от вредните действия на стихиите и от неприятелите си; а човека, това бо­гоподобно в нравствения идеал същество, Бог е надарил с разум, с чиято помощ той е открил разни полезни науки и из­куства, и тъй като човек е създаден за общежитие и всички хора, според Божиите намерения, трябва да съставляват едно тяло, едно братско общество, то за удовлетворяване на многочислените нужди на това общество, Бог е дал на всеки чо­век, освен общите дарби и способности, и особени такива; така, на един е дадена дарбата да управлява, на друг да поучава и назидава; на един да съставя планове и проекти, на друг да ги привежда в изпълнение; на един да произвежда, на друг да търгува; един владее триона, друг иглата, трети шилото и т.н.

Що се касае до кронщадското общество, то е така раз­нообразно, че в него има хора от всеки род и изкуство: имаме ние и хора на властта, и такива с капитал, по чието желание може да се извършат много добри дела; има сред нас и инже­нери, и архитекти, и строители, и дърводелци, и столари, и ко­вачи, и леяри, и шивачи, и обущари, и готвачи и прочие. Но ръка ръката мие и пръст пръста: ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите (Рим. 15:1). При такова бога­то разнообразие на сили и таланти, при това изобилие на хора, образовани, изкусни и със състояние, макар и не голямо, и пред Бога би било грешно, и пред хората срамно да оставим толкова много бедни, откъснати от обществения организъм, от неговото благосъстояние.

Аз пак се обръщам към вас с най-покорна молба: обър­нете дейно внимание на кронщадските бедняци, които са за­писани за жители на Кронщад, обаче нямат в него никаква заседналост, никакъв корен… В името на християнството, в името на човеколюбието викам: да помогнем на тези безприютни бедняци, да ги подкрепим нравствено и материално; нека не се откажем от солидарност с тях, като с човеци и наши братя и нека докажем, че човеколюбието е още живо в нас и егоизмът не ни е затрил…

Колко хубаво би било, по всички тези причини, да съз­дадем един Дом на Трудолюбието. Тогава мнозина от бедни­те биха могли да се обръщат към този Дом с молба да им се даде известна работа срещу едно възнаграждение, което би им доставило прехраната. И тогава нашите бедняци биха се тру­дили, биха си живели мирно и биха благодарили на Бога и своите благодетели. И нравствено мнозина биха се издигна­ли. Но ако някой, бидейки здрав, не би пожелал да работи – такъв вън от града! Кронщад не е разсадник на тунеядци!

Приятели и братя! Приемете това възвание, тази молба по-близко до сърцата си, като ваше собствено дело“[2].

И от църковната катедра отец Йоан не преставал да на­помня на християните за делото на общата благотворителност. „Съжалете ме, извикал той веднъж, избавете ме от излишно бреме, разпределете благотворителността по-справедливо. Следвайте моя пример. Братя! Бедните не бива да бъдат заб­равяни!“[3].

Домът на Трудолюбието

Много труд и безсънни нощи прекарва отец Йоан, дока­то види тази своя мечта осъществена. Понякога изпитанията са били непоносими и всичко е изглеждало като пропаднало. Така през 1881 г., след 8-годишна неуморна работа на Андреевското братство, когато вече е било готово грамадно трие­тажно здание, струващо милиони рубли, през една глуха нощ, в едно от съседните „весели заведения“, т.е. в една кръчма, неочаквано избухва пожар. Пожарът обхванал няколкото околни къщи, принадлежащи на братството, и заплашвал вече и самото ново здание. Явили се пожарните, които започнали усърдно да гасят най-напред… запалената кръчма. Като изля­зъл на улицата, отец Йоан с ужас видял, че скъпото за него дело е готово да загине в пламъците на свирепия пожар. Той незабавно се обърнал към началника на полицията Голова­чев с молба да вземе мерки против опасността, която заплаш­ва богоугодното заведение. Но молбата му не била уважена, защото… Головачев не обичал отец Йоан! Както Домът на трудолюбието, така и другите околни постройки, принадлежа­щи на братството, скоро се превърнали в грамади пепел.

Голяма била скръбта на отец Йоан, но той не се отчаял. Колко дълбоко е бил възмутен от нехайството на полицията и пожарникарите, се вижда от това, как той с несвойствена за него рязкост изобличава виновника за тази беда. „Ето, че ни постигна нещастие обръща се той в църквата към своите енориаши; – не външен враг ни нападна с огън и меч, а враг вътрешен, таен, облечен в мерзост и продажна дружба, пълен с безразличие към общественото нещастие, човекът, който за това е поставен и съществува, за да служи на обществената безопасност. Да, злата ръка на безсрамния нощен порок умиш­лено произведе пожар и причини велико бедствие, и то кому? На най-бедните жители от нашия град, които бяха намерили убежище в дома на братството“. Станалото нещастие отец Йоан приема като изпитание от Бога и в края на изобличе­нията си изказва твърда надежда на Божията благост. „Кой знае, казва той, може би това нещастие е било допуснато от Бога между другото и затова, за да се пробуди обществената благотворителност и чрез нея – едни да бъдат облекчени и утешени, а други чрез милостинята да станат достойни за по- големи милости“[4].

И действително, надеждите на отец Йоан скоро се оправ­дали. Цяла Русия се откликнала на кронщадското нещастие и само след една година ново величествено, 4-етажно здание, красиво се издигнало на мястото на изгорялото. На 10 октом­ври 1882 г. Домът на трудолюбието бил тържествено осветен.

Какво представлява този пръв по рода си в Русия Дом на трудолюбието и каква е била ползата от него, се вижда от следните учреждения, устроени в него:

1. Помещение за разчепкване на коноп. През първата го­дина в това разумно устроено учреждение са били отработе­ни 22 643 надници. Работят в закрито, топло и светло поме­щение. Тук не се иска особена сила или особено здраве. Стар и млад, жена и мъж, в лошо и хубаво време могат лесно да си изработят парче насъщен хляб.

Приятно е да видите как се трудят сякаш плетат чорапи. Цари тишина. Сред тишината отмерено се раздава гласът на един старец, който чете на трудещите се нещо назидателно. И отиват си хората оттук не само с насъщен, но и с духовен хляб.

2. Курс по кройка и шев, безплатен, 4-годишен. За учреж­денията на братството ученичките работят безплатно, а с пла­тените поръчки си изкарват прехраната.

3. Курс по обущарство, ежедневно от 3 – 5 часа следобед в свободното от училище време.

4. Безплатно начално народно училище за деца на бедни и работници, признато от държавата. Помещението за учили­щето се отличава с простор, чистота, обилна светлина и въз­дух. През годината е имало 279 ученици. Учебни часове е имало 5 – до обяд, с междучасия от 10 мин. и 1/2 ч. за по­чивка и закуска между 3-я и 4-я урок. Следобед под ръко­водството на учителки и учители момичетата се занимават с ръкоделие, а момчетата с ръчен труд. В неделни и праз­нични дни децата присъстват на божествена литургия в цър­квата, намираща се в самия дом на трудолюбието, а през постите, заедно със своите учители, те говеят, изповядват се и се причастяват.

5. Курс по дърводелство за момчета. Системата в този курс има за цел преди всичко да развие любов към труда, да укрепи волята и нервите, да развие мускулите, да създаде лов­ки ръце и вярно око; да удовлетвори детските стремежи към самостоятелна дейност, да възпита децата към прилежание, внимание, акуратност и настойчивост и чрез всичко това да поддържа у тях винаги добро настроение. Работата започва с изработване на най-леките предмети и постепенно върви към по-сложните и трудните. Ученикът първо се научава да рабо­ти с нож, след това с трион, тесла, ренде и най-после със слож­ните дърводелски инструменти. Всяка работа се изпълнява по модел, а моделите представляват най-необходимите за домаш­ния живот предмети: нож за хартия, лопатка, линийка, триъ­гълник, кухненска дъска, дръжка за чук, тесла или брадва, закачалка, рамка за картина, стол, скамейка, шкаф. Курсът е 2-годишен. След свършването му всички предмети, изработе­ни от един ученик, са пълна негова собственост.

6. Неделно училище. През годината е било посещавано от 133 мъже и 34 жени. От тях 23 са били съвсем неграмотни. Разделени са били на 8 групи. Преподавателите са били 15.

7. Военна гимнастика, ръководена безплатно от един капитан. Гимнастиката е любимо занятие на юношите и спо­собства за развитието както на телесното, така и на душевно­то им здраве. 

8. Зоологическа колекция – от типични представители на млекопитаещи, птици и риби. Тя се помещава в класните стаи на училището в две големи витрини и е ценно помагало при изучаване зоологията. Подарена е на отец Йоан от неговия почитател, майстора-препаратор П. С. Мишченко.

9. Безплатна детска библиотека. През годината са били прочетени от 207 деца – момчета и момичета – 2687 тома.

10. Безплатна народна читалня. Била е открита през го­дината 292 дни. Получавала е 40 периодически издания. По­сещавана е била от 408 възрастни и от 422 деца. 45% от чита­телите са работници, 46% ученици и 9% разни.

11. Платена библиотека при читалнята. Срещу 30 копей­ки месечно се дават книги за вкъщи кой колкото може да прочете.

12. Книжарница. Тя има за цел да разпространява на ниски цени Словото Божие, творенията на свети отци и рели­гиозна нравствена литература. За една година са били купени 308 библии, 485 псалтира, 1620 жития на светиите и над 2000 брошури с назидателно съдържание.

13. Народна кухня. Срещу 10 копейки дневно бедните получават закуска, обед и вечеря. Годишно се сервират около 90-100 000 обяда[5]. На големите празници яденето е по-хубаво и безплатно.

14. Амбулаторна лечебница за бедни извършва безплат­но: преглед, лекарства, инжекции, превръзки и др. В течение на годината през нея са минали 2721 човека. Преобладавали са гръдните болести, особено бронхити, причините за които са лошите нехигиенични жилища, липса на топли дрехи, не­достатъчна и недоброкачествена храна. От лечебницата се ползват и бедните поклонници – богомолци. 

15. Дневен детски дом, от 8 ч. сутринта, до 8 ч. вечерта. В него са се грижили през годината за 50 деца. Те получават закуска, обяд и даже вечеря.

16. Нощен дом, разполага с 110 места, 86 за мъже и 24 за жени. Постоянните посетители са кронщадски бедняци. Щом се стопи ледът и работата в пристанището започне, те могат да изкарват на ден повече от една рубла. Братството взима мерки за запазването на тези пари, та зимно време, когато работата спре, собствениците на парите да не бедстват. Така, наредено е спестените пари да се внасят в касата на братст­вото срещу разписка. Но повечето от тези хора са нетрезви и постоянно безпокоят касиера да им даде парите. Без извест­на принуда над тези нравствено слаби хора е невъзможно да се запазят от пиянство. За посетителите на нощния дом се по­лучават и два вестника. В течение на годината в приюта е има­ло 34 302 пренощувания.

17. Приют за жени. През годината е имало 22 бедни, ста­ри и неспособни за работа жени. Те се ползват с квартира, хра­на, облекло и малка парична помощ. Годишният разход за тях е около 10 000 рубли (около 200 000 лв. – според стойността на парите, когато е писана книгата – б.р.).

18. Приют за сираци. В течение на годината е имало 84 постоянни пансионери: 37 момчета и 47 момичета. След като завършат курса на народното училище в Дома на трудолюби­ето, братството има грижата за по-нататъшната им съдба до пълнолетие.

19. Колония, това е хубаво здание извън града сред горич­ка край морето. Там прекарват лятно време сираците от при­юта.

20. Раздаване на помощи. То става в пари и натура. По­мощите са еднократни и редовни всекимесечни. Преди да се даде помощ на някого, братството събира сведения за него­вото материално положение и тогава, ако намери за нужно, му дава. През годината са се ползвали: от еднократна парич­на помощ 1054, от ежемесечна (престарели и болни) 611, от безплатна квартира 90.

Делото на Андревското братство не останало единстве­но, а предизвикало силно съревнование. Скоро в Кронщад се появили редица образцови просветно-благотворителни учреж­дения, в които ежедневно хиляди братя са получавали морал­на и материална подкрепа. В тези учреждения са работили доб­роволно всички заможни и способни кронщадски граждани, а така също и много видни лица от Петербург, Москва и цяла Русия. Някои от тях жертвали цялото си състояние и лични сили за делото на благотворителността. Скоро подобни домове изникнали и в други градове на Русия[6].

Благотворителността на отец Йоан извън Кронщад

Раздавайки щедро на всички нуждаещи се лица и учреж­дения помощи, отец Иоан положил особена грижа за родно­то си място, селцето Сура. Тук той построил преди всичко грамаден трипрестолен каменен храм в чест на свети Нико­лай Чудотворец, свети Йоан Рилски и света Параскева. Бли­зо до храма той издигнал прекрасно основно училище с при­ют за бедни деца от селото. Виждайки, че суровите климатич­ни условия и бедната природа не могат да дадат препитание на местното население, задлъжняло до гуша на разни кръч- мари и търговци, отец Йоан и тук се притекъл на помощ. Със собствени средства той построил една тухларска фабрика и един кооперативен магазин, на който оставил и достатъчен ка­питал за набавяне на всичко необходимо за живота – от хранителните продукти, до земеделските инструменти. Магази­на и фабриката се завеждат от местното православно христи­янско братство, което определя надниците на работниците, цените на продуктите и кредито-способността на покупателите. За да намали разходите по доставка на стоките за коопе­рацията, отец Йоан през 1899 г. подарил на сурското братст­во цял параход „Светител Николай Чудотворец“, който е не само товарен, но и пътнически, което също така служи за източник на доход. Най-после отец Йоан оставил още един спомен в родното си село. Той основал там женски манастир в чест на свети Йоан Рилски, в който отворил безплатно учи­лище и приют за бедни момичета от архангелския край[7]. През 1912 година тази обител е имала 120 сестри[8].

Грамаден манастир в чест на свети Йоан Рилски издиг­нал отец Йоан и в самия Петербург на река Карповка, къде­то после е било погребано неговото тяло. С негови средства били устроени Теолинската женска обител в Руска Полша, с училище приют за 100 бедни момичета[9], Леушинската женска обител, Новгородска губерния, с повече от 300 сестри[10], Воронцовският манастир, Псковска губерния, и Вуаловският скит около Рибинск[11].

Много църкви се изградили по почин и със средствата на отец Йоан, някои от които са били посвещавани в чест на неговия небесен покровител свети Йоан Рилски, като напри­мер в Самара. Много пожертвувания направил отец Йоан за църковно и училищно строителство в района на Сибирската железопътна линия, за което не един път му е била изказва­на височайша благодарност от самия император[12].

Отец Йоан е жертвал не само за православни христия­ни, но и за инославни, и не само за християни въобще, но и на иноверци. „Свои пари аз нямам – казвал той. – Мене ми ги дават; често пъти аз не зная известна сума откъде ми е по­жертвана; затова и аз ги давам там, където има нужда, там, където те биха принесли полза“[13]. Така например веднъж към него се обърнали кронщадските католици с молба да им по­могне да си доставят хубави камбани за своята църква. Без да разпитва или да казва нещо повече, отец Йоан им дава своята помощ с думите: „Да славят Бога“! За помощ към отец Йоан се обръщали неведнъж евреи, татари, китайци[14], японци, бу­дисти[15], и той винаги е намирал възможност да ги удовлетвори.

Следната приветствена реч, отправена към отец Йоан от полски евреи, когато отец Йоан през 1900 г. посетил Руска Полша, говори с какви симпатии се е ползвал той сред раз­пръснатите потомци на Мойсей (въпреки смъртната омраза на евреите революционери и анархисти от самата Русия към него). „Ваше високопреподобие! В Талмуда намираме, че вед­нъж един езически философ попитал равви Гамалиил за след­ното: ние си имаме празници, казал той, вие също, но има ли такъв ден, който да се празнува от всички ни заедно? Равви Гамалиил отговорил: такъв ден има, а именно, денят, когато вали дъжд навреме, защото тогава той е полезен за всички. Същото можем да кажем и ние в чест на Ваше Високопрепо­добие. Има благочестиви мъже, които се грижат само за своите единоверци; а Вие, Ваше Високопреподобие, както ни е известно, се грижите за всички страдащи, без разлика на на­ционалност и религия. И затова Вие заслужавате любов и почит от всички. И аз се осмелявам да Ви изразя от името на тукашното еврейско общество нашата признателност и дъл­боко уважение“[16].

Целият живот на отец Йоан представлява непрекъсната и всестранна благотворителност. Манастири, храмове, учили­ща, болници, приюти, библиотеки благотворителни и патри­отични сдружения и множество частни лица в Русия и по цял свят са били облагодетелствани от него. „Личният секретар на отец Йоан ни показа, пише един посетител на Кронщад, че през месец юни (1893) той е изпратил по пощата на раз­лични просители 25 000 рубли, а на 28 август, на 192 просите­ли, само за един ден – 13 000 рубли. Ние разгледахме списъ­ка на тия преводи по пощата. Той беше цял изпъстрен със зна­чителни суми. 100, 200, 300 рубли личат навсякъде. А колко­то пък лично сам отец Йоан раздава, никой, нито той сам знае. Той постоянно раздава от препълнените си джобове надясно и наляво, често пъти без да се справи с това кому колко дава. Имало е случаи, когато той е давал наведнъж по 1000 рубли[17].

Всяка вечер отец Йоан се връщал у дома си без пет пари в джоба, въпреки че на другия ден за издръжката само на благотворителните учреждения са му били нужни хиляди руб­ли. Защото той се надявал не на себе си, а на Бога. Бог е, Който се грижи за всички, от полската тревичка, която днес я има, а утре изчезва, до това богоподобно, със зачатъци на безсмъртие и заложби за блажен живот същество, човека.

Из „Светият праведен отец Иоан Кронщадски“, стр. 28-42. Публикувано със съкращения и малки редакции


[1] Два дня, 165-8; А. Мих. 254-60.

[2] Два дня, 168-70; А. Мих., 260-5.

[3] Ibid.

[4] „Слово в нед. Св. пр-цъ, по случаю пожара…“ III, 139-41.

[5] За 1902 г. 172 500 порции, – А. Мих. 266.

[6] Два дня, 191-4.

[7]
А. Нарцизова, Письма о путешествиях… СПБ. 1894; Игумения Таисия, сурская женская обитель, СПБ 1901.

[8] Ц. Д. З. 41.

[9] Ц. Вед. 1900, № 41, стр. 1666 № 7.

[10] А. Мих. 252.

[11] Ц. Вед. 1909, № 1, стр. 39.

[12] Церк. Вед. 1900, стр. 502. „Русский

[13] Паломник, 1900, № 42, стр. 704.

[14] Ibid, № 52, стр. 800.

[15] Отец В. Ш. Запись, 7.

[16] Церк. Вед., 1900, № 41.

[17] Два дня, 156-7. Известен е следният случай: една бедна жена спира отец Йоан на улицата в Петроград и го моли за помощ. „Сега нямам нито копейка – казва й отец Йоан. – Но ето, аз влизам в къщата на един богаташ. Чакай ме на пътната врата, докато изляза. Каквото ми дадат, ще бъде за тебе“. След молебена богаташът дава на отец Йоан затворен плик и го съпровожда до пътната врата. И когато отец Йоан подава плика на бедната жена, търгове­цът развълнувано му извиква: батюшка, в него има 4000 рубли!“ – Ея счастье, спокойно отговаря отец Йоан, ето ей Бог посылает (неин късмет; това й из­праща Бог) Виж В. X. служ., 13; също подобни случаи у И. К. Сурский отец И Кр-й, Белград, 1938, стр. 37-9.

За една протестантска група и неизчерпаемото съкровище на Православието

220px-fr-_serpahim_roseОт и за йеромонах Серафим Роуз

За да създаде у православните си събратя по-дълбоко чувство на сърдечно християнство, о. Серафим посочил пример с протестантската група, от която дошли (вероятно обърнали се в Православието – б.р.) Мери, Соломония и други . Отхвърляйки протестантските грешки, както винаги, той успял да надскочи ранната си гледна точка от периода на отрицанието и да надникне отвъд външното – към сърцевината на стремежите на тези хора.

„Тези протестанти – казал той – имат простичка и топла християнска вяра, в която отсъства голяма част от сектантското тесногръдие, характерно за много от протестантските групи. Те не вярват, както някои протестанти, че са „спасе­ни” и няма нужда да правят нищо повече; вярват в идеята за духовната борба и възпитанието на душата. Полагат усилия да си простят един на друг, а не да таят лоши чувства. Прибират скитници и хипита от улиците и имат отделно място за възстановяване, където ги учат на чувство на отговорност. С други думи, при­емат християнството сериозно, като най-важното нещо в живота. Не притежават пълнотата на християнството, която имаме ние, православните, но това, което правят, е добро, хората са топли и любящи и очевидно обичат Христа. Те са при­мер за това какви трябва да бъдем, само че още по-…

Някои от нашите православни младежи преминават към такива групи, но и обратното става също – някои от тези протестанти се обръщат към Правосла­вието. И защо не? Ако ние имаме истинското християнство, сред нас трябва да има нещо, което вярно почитащите истината да видят и да пожелаят. Покръсти­хме неколцина от тази протестантска група в нашия манастир. Те са привлечени към Православието от благодатта и тайнствата, чието присъствие чувстват, но които липсват в тяхната група. Щом станаха православни, вече намират протес­тантските си преживявания, които някога са им изглеждали толкова истински, за плитки и повърхностни. Техните водачи имат много практичен подход към проповядването на Евангелието, но не след дълго се изчерпват и започват да се повтарят. Идвайки в Православието, тези обръщенци намират богатство на учението, което е неизчерпаемо и ги води към по-дълбоки християнски прежи­вявания, които надминават и най-доброто при неправославните християни. Ние, които вече сме православни, имаме пред нас това съкровище и трябва да го из­ползваме по-пълноценно, отколкото обикновено правим.”[1]

Из „Отец Серафим Роуз – живот и дело“, стр. 820-821. Заглавието е мое

[1] OCP, „Orthodoxy in the USA”, OW, no. 94 (1980), pp. 218-19.

Join 32 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.