Социално-пастирска и мисионерска дейност

Задължителното вероучение и мисията на Църквата

Периодично в общественото пространство се разгаря въпроса за религиозното обучение в държавните училища. То е една от основните каузи, с които Българската Православна Църква се е заела в последните няколко десетилетия и се счита от нейни представители като важен фактор, който ще укрепи учениците в знанието им за религията, ценностите и културата на нашия народ[1]. Дали обаче следва точно по този начин Църквата да желае постигането на тези цели, дали всички от тях са нейно задължение и въобще съществуват ли основания (извън тези на невярващите хора), против този модел на задължително държавно вероучение? Има още →

Мисията на Православната църква в съвременния свят*

Мисията на Православната църква в съвременния свят[1]

„Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света“ (Йоан 17:18)

„Съществува една забравена заповед (Мат. 28:19), която очаква повече внимание от наша страна“[2] (архиеп. Анастасий Албански) Има още →

Мисията на Българската православна църква днес

Автори: Атанас Ваташки, Ренета Трифонова Има още →

Четири причини за бързия растеж на ранното Християнство

Автор: Серафим Данкаерт

Бързият растеж на ранната християнска Църква е извор на многогодишно очарование. Както се изразява Родни Старк, социолог на религията, който е писал обширно по темата: „Как едно малко и неизвестно месианско движение от границата на Римската империя изтиква класическото езичество и се превръща в доминиращата вяра в Западната цивилизация?“

В развитието на неговия отговор на този въпрос, Старк съчетава историческото изследване с прозрения от социално-научното изследване на религиозните движения и обръщане. Сред различните точки и казуси, той предлага четири основни причини за растежа на Християнството.

1. Социални мрежи

Отново и отново, изследване показва, че религиозно обръщане се случва, „…чрез социални мрежи, чрез структура на директни и близки междуличностни отношения „. Всекидневното приятелство и личните взаимодействия на обикновените вярващи са това, което прави най-голямата разлика – в днешно време и в миналото. Аз няма да ви претрупвам с всичките статистики и изследвания, но те са в книгата на Старк, ако ги искате: The Rise of Christianity (Възходът на Християнството – б. пр. )  (Princeton, NJ: Princeton University Press, 1996).

2. Грижа за болните, вдовиците и сираците

Чуми, пожари, природни бедствия и опустошение от бунтове или война са били полуредовни събития в градовете, които ранните християни наричали дом. Това, което отличавало християните, било техният отговор на всички тези твърде чести бедствия. Вместо да бягат в провинцията, за да избягат от най-новата чума, те оставали да се грижат за своите си и за другите. Дори без каквото и да било знание на медицинската наука, простият акт на осигуряване на храна, вода и подслон за болни хора значително подобрило процента на оцеляване във времена на широкоразпространено заболяване. Освен това изпратил и мощно послание на солидарност до тези езичници, които се случило да получат помощ. Резултатите, с течение на времето, били изместване на социални мрежи и редовни обръщания към тази общност на вярата, толкова посветена на служението.

3. Позиция срещу прелюбодейството, аборта и детеубийството

Древният Римски свят не е бил мил към жените и децата. Женените мъже са могли да спят с други жени (особено роби и проститутки) и нежеланите деца от тези съюзи били обикновено абортирани или просто оставени да умрат от студ след раждане. Християните се изказват против всички тези практики, увещавайки последователите на Иисус да останат верни в брака (дори мъжете!) и да се грижат за най-уязвимите членове на обществото: малките деца. Някои християни дори ще спасят изоставени деца, отглеждайки ги като свои собствени. Всички тези вярвания и действия довели до по-висока раждаемост и по-висок процент на осиновявания.

4. Богословие на любовта

Действията описани по-горе – ангажирането с ближния, грижата за болните, спасяването на малки деца, отразяват определени християнски богословски принципи. Най-важната от тях е настояването, че Бог обича света, който е създал, и че той желае тези, които Го обичат, също да обичат своя ближен. В нашия постхристиянски контекст такава една идея изглежда самоочевидна. Тя е почти клише. И все пак една всеобхватна етика на любовта е радикална идея. Ние вярваме в нея толкова широко в днешно време – поне на теоретично ниво, само защото Християнството я е включило толкова успешно в същинското битие на Западната цивилизация през вековете.

In The Rise of Christianity Старк пресмята и показва, че обществено движение, наброяващо едва 1000 човека в 40 г. след Христос, би могло лесно да нарасне до 25 или дори 35 милиона през четвърти век, въпреки всичките предизвикателства на древния свят – ако членовете на движението са живели съгласно принципите, които са изказани по-горе.

Последствия

Какво да правим с тази информация? На първо място ние трябва да отхвърлим пиетистичното вярване, че ранният растеж на Християнството се е случил изцяло заради чудесата – знаците и знамения, предизвикани от специално изливане на Светия Дух. Разбира се, Божият промисъл и благодат е винаги съществен фактор. И все пак пълен поглед на свидетелствата разкрива, че става дума за много повече.

Игнорирането на другите допринасящи фактори води до нещастната последица, пораждаща самодоволство: ако съвременните християни мислят, че растежът на ранната Църква е бил просто чудодеен, тогава има малко какво да научим и нищо, което да направим. Ние оставаме с молитва и надежда, но без конкретно действие.

Изследвания като това на Старк осигуряват един несъмнен и силен урок: редовният свидетел на обикновени, ежедневни християни, грижещи се за бедните, сираците и болните в техните собствени градски общества, допринася убедително за огромния растеж на ранното Християнство.

Ако ние, като съвременни християни, искаме сходни резултати, трябва да действаме по същия начин. За да бъдем верни на Божието себеоткровение в Иисус Христос се изисква повече от идване на Църква; изисква се също да бъдем Църквата – това тяло на Божиите осиновени деца, призовано да изяви Неговата любов в света.

Източник: myocn.net. Превод: Атанас Ваташки. С малки съкращения.

Кратък адрес на публикацията – wp.me/p2f8hC-S1

Църквата, православният християнин и социалната дейност

От Атанас Ваташки

Като цяло българското общество е настроено негативно. Като че ли ние гледаме първо лошото, очакваме то да се случи, говорим повече за него. Не знам защо е така. Вероятно е свързано с нашата народопсихология. Управник на този свят е дяволът, а хората често се поддаваме на внушенията на злите сили и вършим зло. Господ Иисус Христос иска от нас бидейки в света, тоест физически присъствайки в него, да не бъдем подчинени на неговото зловредно влияние (Срв. Йоан 17:15-16) и да бъдем  светлина за хората за слава на Бога (Срв. Матей 5:16). Само Бог е съвършен, но от нас се очаква максимално да се уподобяваме на Него. Има още →

Отец Йоан като благотворител

Автор: архимандрит Методий Жерев (1909-1993)

ОТЕЦ ЙОАН (св. Йоан Кронщадски – б.р.) КАТО БЛАГОТВОРИТЕЛ

Организиране на благотворителността; първото братство в Кронщад

Но раздавайки на бедните всичките си лични средства и сили, отец Йоан скоро се убедил, че тази благотворителност не е достатъчна да задоволи всички нуждаещи се и е безсил­на в борбата при общата беднотия. Затова през 1874 г. той основава при църквата православно християнско братство, на­речено „Попечительство свети апостол Андрея Первозваннаго“. С общите сили на това братство отец Йоан сполучил да осъществи един широк план за обществена благотворителност. Още от първите години на своето служение у него се появила мисълта да създаде едно голямо просветно-благотворително учреждение, което да дава на всеки бедняк възможност да получава помощта не като подаяние, а като награда или зап­лата за известен труд. За осъществяването на това предприя­тие отец Йоан, освен че основал братството, се обърнал още с две послания към всички жители на Кронщад (печатани в „Крон. в-к през 1872 г.).

Първо възвание

„Кому не са известни рояците кронщадски бедняци! – пише отец Йоан. – Кой не е виждал, че между тях има мнозина млади и здрави, които биха могли да работят? Кой не е виждал тълпите дрипльовци да треперят пред храмовете, пред учрежденията и къщите, в очакване, че някой благодетел ще им даде нещо? Но всеки от нас сеща ли се да помисли за при­чините на тази беднотия в Кронщад? Вероятно мнозина не са имали и време да помислят за причината за това зло, защото всеки преследва свои цели в живота, има си свои грижи, удоволствия и забави; други пък може би си мислят, че беднотията е неизбежно зло за всяко населено място и за всяко об­щество? – И така, позволете ми, достапочтени граждани, да спра вашето високо внимание върху действителните причини за тази беднотия. Те са много. Ето по-главните: бедност от рождение, бедност от разни бедствени случаи, като пожари, кражби, ненадейна смърт и др.; бедност от неспособност към труд, поради старост, болест, осакатяване, недостатъчна възраст и пр.; бедност от леност, от пристрастие към спиртни напитки и – в най-много случаи, от липса на работа, от липса на средства за започване на работа: няма прилична дреха, обувки, няма насъщен хляб, няма инструменти…

А картината е страшна: представете си влажните, потъ­нали в земята изби, в които живеят повечето от нашите бедняци; тук се поместват по 30, 40 и 50 човека в едно жилище, понякога съвсем като сардели в кутия: и млади, и стари, и деца и кърмачета във влага, в кал, в задух, в голотия и глад. Чужденците, които посещават Кронщад, се учудват. Никъде, каз­ват те, не сме виждали мизерия в такова количество и в такъв  жалък вид, като в Кронщад.

Но защо ли измъчвам въображението на читателя, привикнал към изящна обстановка, с тази неприятна картина? Не затова, разбира се, за да си каже: слава Богу, че аз не съм се родил и не живея в бедност! Слава Богу, че си имам капиталец и съм гарантиран; слава Богу, че живея в комфорт и доволство; или: аз давам каквото мога, аз внасям своята лепта в еди кой си приют, или в еди кое си дружество – друго не ме интересува. Не, господа, това дело се отнася до всички жи­тели на града. Не се отвръщайте: бедните са наши членове, наши братя, макар и да са непривлекателни по външния си вид. Необходимо е, щото цялото кронщадско общество: духов­ни, военни, чиновници, търговци, занаятчии, да образуват едно братство и с дружни сили да заработим за бедните.

Не се плашете от грамадността на предприятието. На доброто дело помага Бог, а където е Бог, там скоро се явява и всичко необходимо. Управлението на града, без съмнение, ще ни съдейства и, ако е възможно, ще отстъпи на братство­то едно или две ненужните общински здания, например праз­ния солен магазин срещу къщата на Касаткина, или едно от празните здания зад канала до лятната градина, така като брат­ството ще съдейства на самото управление за премахване на беднотията. „Един ум е добре, но два по-добре, Капка по кап­ка вир става, Кой с каквото може, с това и ще помогне“. Ние трябва да се погрижим за тия бедни и безработни хора, иначе кражбите, грабежите и мизерията няма да престанат“[1].

Второто възвание

„Мравките си правят мравуняци, в които и през зимата им е топло и сито; зверовете си правят леговища, пчелите – кошери, птиците – гнезда, паяците – паяжини, а хората – къщи, магазини с разни стоки, църкви, мостове, железни пъ­тища, параходи, крепости и пр. На всяко животно е дадено от Бога умение да се препитава и да се защищава от вредните действия на стихиите и от неприятелите си; а човека, това бо­гоподобно в нравствения идеал същество, Бог е надарил с разум, с чиято помощ той е открил разни полезни науки и из­куства, и тъй като човек е създаден за общежитие и всички хора, според Божиите намерения, трябва да съставляват едно тяло, едно братско общество, то за удовлетворяване на многочислените нужди на това общество, Бог е дал на всеки чо­век, освен общите дарби и способности, и особени такива; така, на един е дадена дарбата да управлява, на друг да поучава и назидава; на един да съставя планове и проекти, на друг да ги привежда в изпълнение; на един да произвежда, на друг да търгува; един владее триона, друг иглата, трети шилото и т.н.

Що се касае до кронщадското общество, то е така раз­нообразно, че в него има хора от всеки род и изкуство: имаме ние и хора на властта, и такива с капитал, по чието желание може да се извършат много добри дела; има сред нас и инже­нери, и архитекти, и строители, и дърводелци, и столари, и ко­вачи, и леяри, и шивачи, и обущари, и готвачи и прочие. Но ръка ръката мие и пръст пръста: ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите (Рим. 15:1). При такова бога­то разнообразие на сили и таланти, при това изобилие на хора, образовани, изкусни и със състояние, макар и не голямо, и пред Бога би било грешно, и пред хората срамно да оставим толкова много бедни, откъснати от обществения организъм, от неговото благосъстояние.

Аз пак се обръщам към вас с най-покорна молба: обър­нете дейно внимание на кронщадските бедняци, които са за­писани за жители на Кронщад, обаче нямат в него никаква заседналост, никакъв корен… В името на християнството, в името на човеколюбието викам: да помогнем на тези безприютни бедняци, да ги подкрепим нравствено и материално; нека не се откажем от солидарност с тях, като с човеци и наши братя и нека докажем, че човеколюбието е още живо в нас и егоизмът не ни е затрил…

Колко хубаво би било, по всички тези причини, да съз­дадем един Дом на Трудолюбието. Тогава мнозина от бедни­те биха могли да се обръщат към този Дом с молба да им се даде известна работа срещу едно възнаграждение, което би им доставило прехраната. И тогава нашите бедняци биха се тру­дили, биха си живели мирно и биха благодарили на Бога и своите благодетели. И нравствено мнозина биха се издигна­ли. Но ако някой, бидейки здрав, не би пожелал да работи – такъв вън от града! Кронщад не е разсадник на тунеядци!

Приятели и братя! Приемете това възвание, тази молба по-близко до сърцата си, като ваше собствено дело“[2].

И от църковната катедра отец Йоан не преставал да на­помня на християните за делото на общата благотворителност. „Съжалете ме, извикал той веднъж, избавете ме от излишно бреме, разпределете благотворителността по-справедливо. Следвайте моя пример. Братя! Бедните не бива да бъдат заб­равяни!“[3].

Домът на Трудолюбието

Много труд и безсънни нощи прекарва отец Йоан, дока­то види тази своя мечта осъществена. Понякога изпитанията са били непоносими и всичко е изглеждало като пропаднало. Така през 1881 г., след 8-годишна неуморна работа на Андреевското братство, когато вече е било готово грамадно трие­тажно здание, струващо милиони рубли, през една глуха нощ, в едно от съседните „весели заведения“, т.е. в една кръчма, неочаквано избухва пожар. Пожарът обхванал няколкото околни къщи, принадлежащи на братството, и заплашвал вече и самото ново здание. Явили се пожарните, които започнали усърдно да гасят най-напред… запалената кръчма. Като изля­зъл на улицата, отец Йоан с ужас видял, че скъпото за него дело е готово да загине в пламъците на свирепия пожар. Той незабавно се обърнал към началника на полицията Голова­чев с молба да вземе мерки против опасността, която заплаш­ва богоугодното заведение. Но молбата му не била уважена, защото… Головачев не обичал отец Йоан! Както Домът на трудолюбието, така и другите околни постройки, принадлежа­щи на братството, скоро се превърнали в грамади пепел.

Голяма била скръбта на отец Йоан, но той не се отчаял. Колко дълбоко е бил възмутен от нехайството на полицията и пожарникарите, се вижда от това, как той с несвойствена за него рязкост изобличава виновника за тази беда. „Ето, че ни постигна нещастие обръща се той в църквата към своите енориаши; – не външен враг ни нападна с огън и меч, а враг вътрешен, таен, облечен в мерзост и продажна дружба, пълен с безразличие към общественото нещастие, човекът, който за това е поставен и съществува, за да служи на обществената безопасност. Да, злата ръка на безсрамния нощен порок умиш­лено произведе пожар и причини велико бедствие, и то кому? На най-бедните жители от нашия град, които бяха намерили убежище в дома на братството“. Станалото нещастие отец Йоан приема като изпитание от Бога и в края на изобличе­нията си изказва твърда надежда на Божията благост. „Кой знае, казва той, може би това нещастие е било допуснато от Бога между другото и затова, за да се пробуди обществената благотворителност и чрез нея – едни да бъдат облекчени и утешени, а други чрез милостинята да станат достойни за по- големи милости“[4].

И действително, надеждите на отец Йоан скоро се оправ­дали. Цяла Русия се откликнала на кронщадското нещастие и само след една година ново величествено, 4-етажно здание, красиво се издигнало на мястото на изгорялото. На 10 октом­ври 1882 г. Домът на трудолюбието бил тържествено осветен.

Какво представлява този пръв по рода си в Русия Дом на трудолюбието и каква е била ползата от него, се вижда от следните учреждения, устроени в него:

1. Помещение за разчепкване на коноп. През първата го­дина в това разумно устроено учреждение са били отработе­ни 22 643 надници. Работят в закрито, топло и светло поме­щение. Тук не се иска особена сила или особено здраве. Стар и млад, жена и мъж, в лошо и хубаво време могат лесно да си изработят парче насъщен хляб.

Приятно е да видите как се трудят сякаш плетат чорапи. Цари тишина. Сред тишината отмерено се раздава гласът на един старец, който чете на трудещите се нещо назидателно. И отиват си хората оттук не само с насъщен, но и с духовен хляб.

2. Курс по кройка и шев, безплатен, 4-годишен. За учреж­денията на братството ученичките работят безплатно, а с пла­тените поръчки си изкарват прехраната.

3. Курс по обущарство, ежедневно от 3 – 5 часа следобед в свободното от училище време.

4. Безплатно начално народно училище за деца на бедни и работници, признато от държавата. Помещението за учили­щето се отличава с простор, чистота, обилна светлина и въз­дух. През годината е имало 279 ученици. Учебни часове е имало 5 – до обяд, с междучасия от 10 мин. и 1/2 ч. за по­чивка и закуска между 3-я и 4-я урок. Следобед под ръко­водството на учителки и учители момичетата се занимават с ръкоделие, а момчетата с ръчен труд. В неделни и праз­нични дни децата присъстват на божествена литургия в цър­квата, намираща се в самия дом на трудолюбието, а през постите, заедно със своите учители, те говеят, изповядват се и се причастяват.

5. Курс по дърводелство за момчета. Системата в този курс има за цел преди всичко да развие любов към труда, да укрепи волята и нервите, да развие мускулите, да създаде лов­ки ръце и вярно око; да удовлетвори детските стремежи към самостоятелна дейност, да възпита децата към прилежание, внимание, акуратност и настойчивост и чрез всичко това да поддържа у тях винаги добро настроение. Работата започва с изработване на най-леките предмети и постепенно върви към по-сложните и трудните. Ученикът първо се научава да рабо­ти с нож, след това с трион, тесла, ренде и най-после със слож­ните дърводелски инструменти. Всяка работа се изпълнява по модел, а моделите представляват най-необходимите за домаш­ния живот предмети: нож за хартия, лопатка, линийка, триъ­гълник, кухненска дъска, дръжка за чук, тесла или брадва, закачалка, рамка за картина, стол, скамейка, шкаф. Курсът е 2-годишен. След свършването му всички предмети, изработе­ни от един ученик, са пълна негова собственост.

6. Неделно училище. През годината е било посещавано от 133 мъже и 34 жени. От тях 23 са били съвсем неграмотни. Разделени са били на 8 групи. Преподавателите са били 15.

7. Военна гимнастика, ръководена безплатно от един капитан. Гимнастиката е любимо занятие на юношите и спо­собства за развитието както на телесното, така и на душевно­то им здраве. 

8. Зоологическа колекция – от типични представители на млекопитаещи, птици и риби. Тя се помещава в класните стаи на училището в две големи витрини и е ценно помагало при изучаване зоологията. Подарена е на отец Йоан от неговия почитател, майстора-препаратор П. С. Мишченко.

9. Безплатна детска библиотека. През годината са били прочетени от 207 деца – момчета и момичета – 2687 тома.

10. Безплатна народна читалня. Била е открита през го­дината 292 дни. Получавала е 40 периодически издания. По­сещавана е била от 408 възрастни и от 422 деца. 45% от чита­телите са работници, 46% ученици и 9% разни.

11. Платена библиотека при читалнята. Срещу 30 копей­ки месечно се дават книги за вкъщи кой колкото може да прочете.

12. Книжарница. Тя има за цел да разпространява на ниски цени Словото Божие, творенията на свети отци и рели­гиозна нравствена литература. За една година са били купени 308 библии, 485 псалтира, 1620 жития на светиите и над 2000 брошури с назидателно съдържание.

13. Народна кухня. Срещу 10 копейки дневно бедните получават закуска, обед и вечеря. Годишно се сервират около 90-100 000 обяда[5]. На големите празници яденето е по-хубаво и безплатно.

14. Амбулаторна лечебница за бедни извършва безплат­но: преглед, лекарства, инжекции, превръзки и др. В течение на годината през нея са минали 2721 човека. Преобладавали са гръдните болести, особено бронхити, причините за които са лошите нехигиенични жилища, липса на топли дрехи, не­достатъчна и недоброкачествена храна. От лечебницата се ползват и бедните поклонници – богомолци. 

15. Дневен детски дом, от 8 ч. сутринта, до 8 ч. вечерта. В него са се грижили през годината за 50 деца. Те получават закуска, обяд и даже вечеря.

16. Нощен дом, разполага с 110 места, 86 за мъже и 24 за жени. Постоянните посетители са кронщадски бедняци. Щом се стопи ледът и работата в пристанището започне, те могат да изкарват на ден повече от една рубла. Братството взима мерки за запазването на тези пари, та зимно време, когато работата спре, собствениците на парите да не бедстват. Така, наредено е спестените пари да се внасят в касата на братст­вото срещу разписка. Но повечето от тези хора са нетрезви и постоянно безпокоят касиера да им даде парите. Без извест­на принуда над тези нравствено слаби хора е невъзможно да се запазят от пиянство. За посетителите на нощния дом се по­лучават и два вестника. В течение на годината в приюта е има­ло 34 302 пренощувания.

17. Приют за жени. През годината е имало 22 бедни, ста­ри и неспособни за работа жени. Те се ползват с квартира, хра­на, облекло и малка парична помощ. Годишният разход за тях е около 10 000 рубли (около 200 000 лв. – според стойността на парите, когато е писана книгата – б.р.).

18. Приют за сираци. В течение на годината е имало 84 постоянни пансионери: 37 момчета и 47 момичета. След като завършат курса на народното училище в Дома на трудолюби­ето, братството има грижата за по-нататъшната им съдба до пълнолетие.

19. Колония, това е хубаво здание извън града сред горич­ка край морето. Там прекарват лятно време сираците от при­юта.

20. Раздаване на помощи. То става в пари и натура. По­мощите са еднократни и редовни всекимесечни. Преди да се даде помощ на някого, братството събира сведения за него­вото материално положение и тогава, ако намери за нужно, му дава. През годината са се ползвали: от еднократна парич­на помощ 1054, от ежемесечна (престарели и болни) 611, от безплатна квартира 90.

Делото на Андревското братство не останало единстве­но, а предизвикало силно съревнование. Скоро в Кронщад се появили редица образцови просветно-благотворителни учреж­дения, в които ежедневно хиляди братя са получавали морал­на и материална подкрепа. В тези учреждения са работили доб­роволно всички заможни и способни кронщадски граждани, а така също и много видни лица от Петербург, Москва и цяла Русия. Някои от тях жертвали цялото си състояние и лични сили за делото на благотворителността. Скоро подобни домове изникнали и в други градове на Русия[6].

Благотворителността на отец Йоан извън Кронщад

Раздавайки щедро на всички нуждаещи се лица и учреж­дения помощи, отец Иоан положил особена грижа за родно­то си място, селцето Сура. Тук той построил преди всичко грамаден трипрестолен каменен храм в чест на свети Нико­лай Чудотворец, свети Йоан Рилски и света Параскева. Бли­зо до храма той издигнал прекрасно основно училище с при­ют за бедни деца от селото. Виждайки, че суровите климатич­ни условия и бедната природа не могат да дадат препитание на местното население, задлъжняло до гуша на разни кръч- мари и търговци, отец Йоан и тук се притекъл на помощ. Със собствени средства той построил една тухларска фабрика и един кооперативен магазин, на който оставил и достатъчен ка­питал за набавяне на всичко необходимо за живота – от хранителните продукти, до земеделските инструменти. Магази­на и фабриката се завеждат от местното православно христи­янско братство, което определя надниците на работниците, цените на продуктите и кредито-способността на покупателите. За да намали разходите по доставка на стоките за коопе­рацията, отец Йоан през 1899 г. подарил на сурското братст­во цял параход „Светител Николай Чудотворец“, който е не само товарен, но и пътнически, което също така служи за източник на доход. Най-после отец Йоан оставил още един спомен в родното си село. Той основал там женски манастир в чест на свети Йоан Рилски, в който отворил безплатно учи­лище и приют за бедни момичета от архангелския край[7]. През 1912 година тази обител е имала 120 сестри[8].

Грамаден манастир в чест на свети Йоан Рилски издиг­нал отец Йоан и в самия Петербург на река Карповка, къде­то после е било погребано неговото тяло. С негови средства били устроени Теолинската женска обител в Руска Полша, с училище приют за 100 бедни момичета[9], Леушинската женска обител, Новгородска губерния, с повече от 300 сестри[10], Воронцовският манастир, Псковска губерния, и Вуаловският скит около Рибинск[11].

Много църкви се изградили по почин и със средствата на отец Йоан, някои от които са били посвещавани в чест на неговия небесен покровител свети Йоан Рилски, като напри­мер в Самара. Много пожертвувания направил отец Йоан за църковно и училищно строителство в района на Сибирската железопътна линия, за което не един път му е била изказва­на височайша благодарност от самия император[12].

Отец Йоан е жертвал не само за православни христия­ни, но и за инославни, и не само за християни въобще, но и на иноверци. „Свои пари аз нямам – казвал той. – Мене ми ги дават; често пъти аз не зная известна сума откъде ми е по­жертвана; затова и аз ги давам там, където има нужда, там, където те биха принесли полза“[13]. Така например веднъж към него се обърнали кронщадските католици с молба да им по­могне да си доставят хубави камбани за своята църква. Без да разпитва или да казва нещо повече, отец Йоан им дава своята помощ с думите: „Да славят Бога“! За помощ към отец Йоан се обръщали неведнъж евреи, татари, китайци[14], японци, бу­дисти[15], и той винаги е намирал възможност да ги удовлетвори.

Следната приветствена реч, отправена към отец Йоан от полски евреи, когато отец Йоан през 1900 г. посетил Руска Полша, говори с какви симпатии се е ползвал той сред раз­пръснатите потомци на Мойсей (въпреки смъртната омраза на евреите революционери и анархисти от самата Русия към него). „Ваше високопреподобие! В Талмуда намираме, че вед­нъж един езически философ попитал равви Гамалиил за след­ното: ние си имаме празници, казал той, вие също, но има ли такъв ден, който да се празнува от всички ни заедно? Равви Гамалиил отговорил: такъв ден има, а именно, денят, когато вали дъжд навреме, защото тогава той е полезен за всички. Същото можем да кажем и ние в чест на Ваше Високопрепо­добие. Има благочестиви мъже, които се грижат само за своите единоверци; а Вие, Ваше Високопреподобие, както ни е известно, се грижите за всички страдащи, без разлика на на­ционалност и религия. И затова Вие заслужавате любов и почит от всички. И аз се осмелявам да Ви изразя от името на тукашното еврейско общество нашата признателност и дъл­боко уважение“[16].

Целият живот на отец Йоан представлява непрекъсната и всестранна благотворителност. Манастири, храмове, учили­ща, болници, приюти, библиотеки благотворителни и патри­отични сдружения и множество частни лица в Русия и по цял свят са били облагодетелствани от него. „Личният секретар на отец Йоан ни показа, пише един посетител на Кронщад, че през месец юни (1893) той е изпратил по пощата на раз­лични просители 25 000 рубли, а на 28 август, на 192 просите­ли, само за един ден – 13 000 рубли. Ние разгледахме списъ­ка на тия преводи по пощата. Той беше цял изпъстрен със зна­чителни суми. 100, 200, 300 рубли личат навсякъде. А колко­то пък лично сам отец Йоан раздава, никой, нито той сам знае. Той постоянно раздава от препълнените си джобове надясно и наляво, често пъти без да се справи с това кому колко дава. Имало е случаи, когато той е давал наведнъж по 1000 рубли[17].

Всяка вечер отец Йоан се връщал у дома си без пет пари в джоба, въпреки че на другия ден за издръжката само на благотворителните учреждения са му били нужни хиляди руб­ли. Защото той се надявал не на себе си, а на Бога. Бог е, Който се грижи за всички, от полската тревичка, която днес я има, а утре изчезва, до това богоподобно, със зачатъци на безсмъртие и заложби за блажен живот същество, човека.

Из „Светият праведен отец Иоан Кронщадски“, стр. 28-42. Публикувано със съкращения и малки редакции

[1] Два дня, 165-8; А. Мих. 254-60.

[2] Два дня, 168-70; А. Мих., 260-5.

[3] Ibid.

[4] „Слово в нед. Св. пр-цъ, по случаю пожара…“ III, 139-41.

[5] За 1902 г. 172 500 порции, – А. Мих. 266.

[6] Два дня, 191-4.

[7] А. Нарцизова, Письма о путешествиях… СПБ. 1894; Игумения Таисия, сурская женская обитель, СПБ 1901.

[8] Ц. Д. З. 41.

[9] Ц. Вед. 1900, № 41, стр. 1666 № 7.

[10] А. Мих. 252.

[11] Ц. Вед. 1909, № 1, стр. 39.

[12] Церк. Вед. 1900, стр. 502. „Русский

[13] Паломник, 1900, № 42, стр. 704.

[14] Ibid, № 52, стр. 800.

[15] Отец В. Ш. Запись, 7.

[16] Церк. Вед., 1900, № 41.

[17] Два дня, 156-7. Известен е следният случай: една бедна жена спира отец Йоан на улицата в Петроград и го моли за помощ. „Сега нямам нито копейка – казва й отец Йоан. – Но ето, аз влизам в къщата на един богаташ. Чакай ме на пътната врата, докато изляза. Каквото ми дадат, ще бъде за тебе“. След молебена богаташът дава на отец Йоан затворен плик и го съпровожда до пътната врата. И когато отец Йоан подава плика на бедната жена, търгове­цът развълнувано му извиква: батюшка, в него има 4000 рубли!“ – Ея счастье, спокойно отговаря отец Йоан, ето ей Бог посылает (неин късмет; това й из­праща Бог) Виж В. X. служ., 13; също подобни случаи у И. К. Сурский отец И Кр-й, Белград, 1938, стр. 37-9.

Христос възкръсна! Наистина възкръсна! (Размисли за богослужебния език и църковната мисия)

От Атанас Ваташки

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Този възглас, казан по този начин, звучи  на много хора някак си странно, необичайно. По инерция, следвайки обществото, това, което сме чули от нашите роднини или от църковните песнопения, които сме слушали в нашата църква,  ние сме свикнали да казваме „Христос воскресе“ – „Воистину воскресе“. Или неправилните на църковнославянски: „Воистина возкресе“ (неправилно използване на „з“, вместо „с“) и „Во истина/Воистина возкресе.“ И да го бъркаме е разбираемо, защото църковнославянският не е нашият роден език. Всъщност, ако трябва да бъда точен, той не е родният език на никого. Той не се говори от никого. Той се използва в някаква степен  само в богослужението.

Богослужението е може би един от най-важните елементи на Църквата. Както пише архим. Йов (Геча): „В прословутата Начална руска летопис е казано, че решителният момент в християнизацията на руския народ е преживяното от пратениците на принц Владимир по време на богослужение в Константинополската катедрала „Св. Софѝя”: „Не наехме къде се намираме – дали на небесата или на земята, защото наистина няма такова великолепие или красота никъде на тази земя. Не можем да го опишем – знаем само, че Бог обитава, там сред тези хора, и че тяхната служба превъзхожда богослужението на всички други места. И ние никога няма да можем да забравим тази красота[1]”. Православното богослужение наистина може да се преживее като явяване на небето на земята. И то може да бъде такова независимо от езика, на който се извършва. Въпросът е обаче, че за да изпълнява своята функция, да евенгелизира Божия народ, да го осветява със спасителното Христово учение и това учение да проникне дълбоко в човешката личност,  богослужението трябва освен да впечатлява, и да може да бъде разбрано. А за да бъде разбрано трябва да бъде на разбираем език. Има още →

Любяща православна гръд за индийци

Участието в работата на Благотворителното общество на Православната Църква в Индия е начин истински да изпитате сестра Нектария и това коя е тя.

Само един аспект от дейностите на Дружеството е житейското посвещение за живота на всеки един човек,  и все пак сестра Нектария съвсем сама поема отговорности, за които се изисква цяла армия от хора: тя управлява пет училища – четири селски училища и Английското средно училище Св. Игнатий, пет медицински клиники в отдалечените села; дванайсет църкви, клирът, персоналът; ежедневната сутрешна хранителна програма, която осигурява мляко и бисквити на около 60 до 100 деца сутрин. За някои деца това е единственото ядене, което те ще получат през деня.  Тя също управлява ежедневната Обедна Програма, която сервира приготвена храна на 80-100 от най-бедните от бедните.  И разбира се тя управлява Богородичното девическо общежитие, дом на 80 момичета, и момчешкото общежитие св. Игнатий, в което в момента има 50 момчета. На всичкото отгоре, тя се оправя с никога несвършващия списък от ежедневни задачи, и вбесяващата бюрокрация, замесена с всичко.

Децата са толкова хубави, и талантливи, и интелигентни. Сестрата осигури не просто подслон, но дом за тях.  Те са повече от щастливи, те са благословени. Те имат надежда и мечта.  Те имат постижения наредени пред тях и потенциалът, който се излъчва от тях, е заразителен. Те имат толкова много любов, която да споделят; тя ви удря в лицето с пълна сила от момента, в който вие влизате през вратите на сиропиталището, и вие сте обзет от нея, погълнат и заключен здраво в това огромно, ново семейство.  Усмивките им са постоянни,  мигновени и болезнено искрени. Аз също бях незабавно свързана с тях и станах част от това голямо семейство. Има още →

Христос като Благовестител и пастирите

От Атанас Ваташки

„Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.” (Йоан 18:37).

Старият Завет е време на очакване. Новият Завет е време на изпълнението. Сянката бе заместена от същността. А същността бе дадена от Онзи, за който св. пророк Исая е казал: „Колко са прекрасни върху планините краката на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сион: Твоят Бог царува„! (Исая 52:7).

Законът можел да покаже греха, да бъде нещо като духовен термометър, но той не можел да изцери човека от неговите недъзи и страсти, да му даде силата да ги превъзмогне. Това можел да направи само Иисус Христос, Който Сам е Живот, и Който можел да го даде на хората. В Неговата свята и чиста Личност срещаме истинския образ на християнския пастир, такъв, какъвто трябва да бъде: даващ живота си за овцете.

Основна цел на Спасителя Христос в земното Му служение е проповядването на Евангелието – това е благата вест, че очакваният Месия е дошъл, греховете могат да бъдат простени, раните излекувани, човекът може да се приближи до Бога, защото бариерата между Небето и земята ще падне с Неговата смърт и възкресение. Иисус идва на земята, за да върши волята на Онзи, Който го е пратил. А Неговата воля е никой човек да не бъде загубен, но да бъде възкресен в последния ден. „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;” (Йоан 11:25).

В своята проповед обаче Христос не зпоупотребява с думите, не е многословен. Той показва Учението Си не само с думите, но и със Своето дело и жертва, давайки живота Си за онези, които обича, тоест човеците.Всъщност от любов към нас Иисус Христос избра да влезе в нашата човешка действителност, да стане един от нас, и да ни просвети със Своето Божествено учение. Има още →

Христос и онеправданите

От Атанас Ваташки

„Не само с хляб ще живее човек”(Матей 4:4) казва Писанието, но това значи, че ще живее и с хляб. В своето учение Господ Иисус постави на високо място милосърдието, изразяващо се в реална взаимопомощ между хората. „Който има две ризи, нека даде на този, който няма“ (Лука 3:11), „Дай на всеки, който ти поиска“ (Лука 6:30), „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Мат. 5:7) и др. отекват от страниците на Евангелието. Има още →