Социално-пастирска и мисионерска дейност

Христос като Лекар и пастирите

                                                                                                                 
От Атанас Ваташки

На фокус в Православната Църква е гледането на греха като на болест, като на нещо, което ни разболява. Тази болест на практика е отдалечаване от Бога, Който е най-висшето благо. Отдалечени от Него, нашите духовни сили намаляват и може дори съвсем да Го изгубим от поглед. За да не стане това имаме нужда от лечение. Лечението се осигурява от Господ Иисус Христос, чрез причастността ни на Него. Той е този, Който може да ни освободи от греховете ни и да ни даде нов живот, защото Той Самият е Живот. Има още →

Най-доброто мисионерство става чрез добрия ни пример, любовта ни, кротостта ни

Автор: старецът Порфирий

Нека бъдем ревнители. Ревнител е онзи, който от цялата си душа е възлюбил Христа и в Негово име служи на човека. Любов към Бога и към хората – това е неразделна двойка. Страдание, копнеж, сълзи с умиление, а не превзето. Нека всичко да е от сърце!

Фанатизмът няма нищо общо с Христа. Бъди истински християнин. Тогава от никого няма да се обиждаш, но любовта ти всичко ще извинява (виж 1 Кор. 13:7). И спрямо друговереца пак бъди християнин. Тоест, зачитай го независимо от неговата религия по един благороден начин. Можеш да се погрижиш за един мюсюлманин, когато той е в нужда, да му поговориш, да общуваш с него. Нека съществува уважение към свободата на другия. Както Христос „стои пред вратата и хлопа” без да я напъва, но чака душата сама и свободно да Го приеме, така и ние да стоим пред всяка душа.

В мисионерското служение нека действаме по един фин начин, тъй че душите да приемат каквото им предлагаме – слова, книги, без да се съпротивляват. И още нещо: по-малко думи. Думите звучат в ушите и често пъти изнервят другия. Молитвата и животът – те въздействат. Животът[1] затрогва, възражда и изменя другия, докато думите остават безплодни[2]. Най-доброто мисионерство става чрез добрия ни пример, любовта ни, кротостта ни.

Из книгата  „Старецът Порфирий Кавсокаливит
Живот  и слова”

Публикувано със съкращения