„Сътворението е един напълно уникален акт на Бога на Писанието. Философията и науката не знаят нищо за него. Ето защо не може да съществува такова нещо като „наука за сътворението“[1] (отец Патрик Риърдън) Има още
„Светските знания не са безполезни за душите… Ако сме разумни, вземайки това, което ни е близко и сродно на истината, ще отминем другото. И както когато берем розов цвят, избягваме бодлите, така нека се възползваме от ценното в тези текстове, пазейки се от вредното“[1] (св. Василий Велики) Има още
„Божията слава е живият човек“[1] (св. Ириней Лионски)
„Разумът е призван към възрастване, към действие, а не за сън и смърт“[2] (отец Георги Флоровски) Има още
„Струва ми се абсурдно да се съмнявам, че човек може да бъде ревностен теист и еволюционист“[1] (Чарлз Дарвин † 1882) Има още
Религия и наука – противопоставяне или синергия[1]
“Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа“[2] (Алберт Айнщайн)
„Вярата е познание на Нетварния, а науката е познание на тварното“[3] (отец Георгиос Металинос) Има още
Към първа част (Николай Коперник)
Към втора част (Джордано Бруно)
Галилео Галилей (1564-1642)
“Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса“[1] (Галилео Галилей) Има още
„Самото естество на природата изобщо е да бъде обект на чудеса“[1] (Клайв. С. Луис † 1963) Има още
„Едно нещо е да вярваш, че има Бог, а друго – да знаеш Бога“[1] (свети Силуан Атонски † 1938) Има още
„Опасността не е в това човекът да произхожда от животните, а да се окаже като тях“[1]
(митрополит Николай Месогейски) Има още
„Намерението на Светия Дух е да ни научи как да отидем на небето, а не как небето се движи“[1] (Галилео Галилей) Има още