Бележка на блогърът: Не споделям мнението на С. Роуз, че участието в икуменическото движение с цел проповядване на Православието сред неправославните трябва да се критикува. Напротив, считам, че то трябва да се окуражи, за да може Православието да свидетелства за истината. И все пак качвам мнението на Серафим Роуз, защото понякога той се смята като върл противник на икуменизма, а тук споделя по-меки (и бих казал в голяма степен интелигентни) възгледи.Не е без значение и че тази му позиция е късна, от 1980 г.(или около нея), а Серафим Роуз се представя в Господа 1982 г.
По-рано говорихме за това как о. Серафим никога не променил позицията си за икуменизма и реформите в Църквата. В по-късни години обаче, когато виждал хората да наричат тези юрисдикции „еретични“, защото участвали в икуменически събрания, той решил да обясни по-ясно тази си позиция. В своята статия „В защита на о. Димитрий Дудко“ той написал:
„Някои бъдещи зилоти на Православието използват термина [икуменизъм] изключително неточно, сякаш самата употреба на термина или връзка с „икуменическа“ организация е само по себе си „ерес“. Подобно гледище е явно преувеличение. „Икуменизмът“ е ерес само ако действително предполага отричане, че Православието е истинската Църква Христова. Някои от православните представители на икуменическото движение са стигнали и до там, но повечето православни участници в икуменическото движение не са казвали това, а някои (като покойния о. Георги Флоровски) само са раздразнили протестантите в икуменическото движение, като често са заявявали, че Православието е Църквата Христова. Несъмнено човек трябва да критикува участието дори на последните в движението, защото, най-малкото е, подвеждащо и създава неясноти за природата на Христовата Църква, но човек не може да нарича тези хора „еретици“, нито да твърди, че само някои православни представители действително учат, че икуменизмът е ерес. Битката за истинското Православие в наше време не печели от подобни преувеличения“[1]. На друго място о. Серафим казал: „Пресилената реакция против икуменическото движение има същия светски дух, който присъства и в самото движение“[2].
Из „Отец Серафим Роуз – живот и дело“, стр. 990-991. Заглавието е мое
–––––––––––––––––––––––––
[1] FSR, ”In Defence of Fr. Dimitry Dudko”, p. 130.
[2] ”Orthodox Christians Facing the 1980s”. Запис на касета.
Преспански 
Не очаквах това мислене от страна на Роуз. Толкова жалко е да разбереш, че дори един просветен човек като него, може да се заблуди, като си помисли, че ще „убеди“ неубедимите протестанти, че нашата църква е истинската. Този текс е пълна заблуда от гледна точка на модернистите, защото православната църква винаги, когато е участвала въвважни икуменически срещи с представители на християнски вероизповедания е била притискана до стената „да признае“ протестантските секти за част от „истината“, но не тази Истина, която Църквата проповядва, а протестантското тълкуване за „истина“, която според протестантите е „универсална“. Хубаво е да прочетете книгата на митрополит Сергий Язаджиев и Серафим Соболев за това, какво всъщност представлява икуменизма в целия му блясък.
Posted by Petar Georgiev | 06/12/2021, 02:07