Други

Венецът на нетлението

„Вече ме очаква венецът на правдата, който ще ми даде в отредения ден Господ, праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които очакват с любов Неговото явяване“ (2 Тим. 4:8) Има още →

Излъчвайки аромата на Христос

Автор: св. Лука Войно-Ясенецки (1877 – 1961)

Розата не говори, но излъчва силно ухание. Ние също трябва да ухаем, да излъчваме духовен аромат, аромата на Христос. Има още →

Отец Йоан като благотворител

Автор: архимандрит Методий Жерев (1909-1993)

ОТЕЦ ЙОАН (св. Йоан Кронщадски – б.р.) КАТО БЛАГОТВОРИТЕЛ

Организиране на благотворителността; първото братство в Кронщад

Но раздавайки на бедните всичките си лични средства и сили, отец Йоан скоро се убедил, че тази благотворителност не е достатъчна да задоволи всички нуждаещи се и е безсил­на в борбата при общата беднотия. Затова през 1874 г. той основава при църквата православно християнско братство, на­речено „Попечительство свети апостол Андрея Первозваннаго“. С общите сили на това братство отец Йоан сполучил да осъществи един широк план за обществена благотворителност. Още от първите години на своето служение у него се появила мисълта да създаде едно голямо просветно-благотворително учреждение, което да дава на всеки бедняк възможност да получава помощта не като подаяние, а като награда или зап­лата за известен труд. За осъществяването на това предприя­тие отец Йоан, освен че основал братството, се обърнал още с две послания към всички жители на Кронщад (печатани в „Крон. в-к през 1872 г.).

Първо възвание

„Кому не са известни рояците кронщадски бедняци! – пише отец Йоан. – Кой не е виждал, че между тях има мнозина млади и здрави, които биха могли да работят? Кой не е виждал тълпите дрипльовци да треперят пред храмовете, пред учрежденията и къщите, в очакване, че някой благодетел ще им даде нещо? Но всеки от нас сеща ли се да помисли за при­чините на тази беднотия в Кронщад? Вероятно мнозина не са имали и време да помислят за причината за това зло, защото всеки преследва свои цели в живота, има си свои грижи, удоволствия и забави; други пък може би си мислят, че беднотията е неизбежно зло за всяко населено място и за всяко об­щество? – И така, позволете ми, достапочтени граждани, да спра вашето високо внимание върху действителните причини за тази беднотия. Те са много. Ето по-главните: бедност от рождение, бедност от разни бедствени случаи, като пожари, кражби, ненадейна смърт и др.; бедност от неспособност към труд, поради старост, болест, осакатяване, недостатъчна възраст и пр.; бедност от леност, от пристрастие към спиртни напитки и – в най-много случаи, от липса на работа, от липса на средства за започване на работа: няма прилична дреха, обувки, няма насъщен хляб, няма инструменти…

А картината е страшна: представете си влажните, потъ­нали в земята изби, в които живеят повечето от нашите бедняци; тук се поместват по 30, 40 и 50 човека в едно жилище, понякога съвсем като сардели в кутия: и млади, и стари, и деца и кърмачета във влага, в кал, в задух, в голотия и глад. Чужденците, които посещават Кронщад, се учудват. Никъде, каз­ват те, не сме виждали мизерия в такова количество и в такъв  жалък вид, като в Кронщад.

Но защо ли измъчвам въображението на читателя, привикнал към изящна обстановка, с тази неприятна картина? Не затова, разбира се, за да си каже: слава Богу, че аз не съм се родил и не живея в бедност! Слава Богу, че си имам капиталец и съм гарантиран; слава Богу, че живея в комфорт и доволство; или: аз давам каквото мога, аз внасям своята лепта в еди кой си приют, или в еди кое си дружество – друго не ме интересува. Не, господа, това дело се отнася до всички жи­тели на града. Не се отвръщайте: бедните са наши членове, наши братя, макар и да са непривлекателни по външния си вид. Необходимо е, щото цялото кронщадско общество: духов­ни, военни, чиновници, търговци, занаятчии, да образуват едно братство и с дружни сили да заработим за бедните.

Не се плашете от грамадността на предприятието. На доброто дело помага Бог, а където е Бог, там скоро се явява и всичко необходимо. Управлението на града, без съмнение, ще ни съдейства и, ако е възможно, ще отстъпи на братство­то едно или две ненужните общински здания, например праз­ния солен магазин срещу къщата на Касаткина, или едно от празните здания зад канала до лятната градина, така като брат­ството ще съдейства на самото управление за премахване на беднотията. „Един ум е добре, но два по-добре, Капка по кап­ка вир става, Кой с каквото може, с това и ще помогне“. Ние трябва да се погрижим за тия бедни и безработни хора, иначе кражбите, грабежите и мизерията няма да престанат“[1].

Второто възвание

„Мравките си правят мравуняци, в които и през зимата им е топло и сито; зверовете си правят леговища, пчелите – кошери, птиците – гнезда, паяците – паяжини, а хората – къщи, магазини с разни стоки, църкви, мостове, железни пъ­тища, параходи, крепости и пр. На всяко животно е дадено от Бога умение да се препитава и да се защищава от вредните действия на стихиите и от неприятелите си; а човека, това бо­гоподобно в нравствения идеал същество, Бог е надарил с разум, с чиято помощ той е открил разни полезни науки и из­куства, и тъй като човек е създаден за общежитие и всички хора, според Божиите намерения, трябва да съставляват едно тяло, едно братско общество, то за удовлетворяване на многочислените нужди на това общество, Бог е дал на всеки чо­век, освен общите дарби и способности, и особени такива; така, на един е дадена дарбата да управлява, на друг да поучава и назидава; на един да съставя планове и проекти, на друг да ги привежда в изпълнение; на един да произвежда, на друг да търгува; един владее триона, друг иглата, трети шилото и т.н.

Що се касае до кронщадското общество, то е така раз­нообразно, че в него има хора от всеки род и изкуство: имаме ние и хора на властта, и такива с капитал, по чието желание може да се извършат много добри дела; има сред нас и инже­нери, и архитекти, и строители, и дърводелци, и столари, и ко­вачи, и леяри, и шивачи, и обущари, и готвачи и прочие. Но ръка ръката мие и пръст пръста: ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите (Рим. 15:1). При такова бога­то разнообразие на сили и таланти, при това изобилие на хора, образовани, изкусни и със състояние, макар и не голямо, и пред Бога би било грешно, и пред хората срамно да оставим толкова много бедни, откъснати от обществения организъм, от неговото благосъстояние.

Аз пак се обръщам към вас с най-покорна молба: обър­нете дейно внимание на кронщадските бедняци, които са за­писани за жители на Кронщад, обаче нямат в него никаква заседналост, никакъв корен… В името на християнството, в името на човеколюбието викам: да помогнем на тези безприютни бедняци, да ги подкрепим нравствено и материално; нека не се откажем от солидарност с тях, като с човеци и наши братя и нека докажем, че човеколюбието е още живо в нас и егоизмът не ни е затрил…

Колко хубаво би било, по всички тези причини, да съз­дадем един Дом на Трудолюбието. Тогава мнозина от бедни­те биха могли да се обръщат към този Дом с молба да им се даде известна работа срещу едно възнаграждение, което би им доставило прехраната. И тогава нашите бедняци биха се тру­дили, биха си живели мирно и биха благодарили на Бога и своите благодетели. И нравствено мнозина биха се издигна­ли. Но ако някой, бидейки здрав, не би пожелал да работи – такъв вън от града! Кронщад не е разсадник на тунеядци!

Приятели и братя! Приемете това възвание, тази молба по-близко до сърцата си, като ваше собствено дело“[2].

И от църковната катедра отец Йоан не преставал да на­помня на християните за делото на общата благотворителност. „Съжалете ме, извикал той веднъж, избавете ме от излишно бреме, разпределете благотворителността по-справедливо. Следвайте моя пример. Братя! Бедните не бива да бъдат заб­равяни!“[3].

Домът на Трудолюбието

Много труд и безсънни нощи прекарва отец Йоан, дока­то види тази своя мечта осъществена. Понякога изпитанията са били непоносими и всичко е изглеждало като пропаднало. Така през 1881 г., след 8-годишна неуморна работа на Андреевското братство, когато вече е било готово грамадно трие­тажно здание, струващо милиони рубли, през една глуха нощ, в едно от съседните „весели заведения“, т.е. в една кръчма, неочаквано избухва пожар. Пожарът обхванал няколкото околни къщи, принадлежащи на братството, и заплашвал вече и самото ново здание. Явили се пожарните, които започнали усърдно да гасят най-напред… запалената кръчма. Като изля­зъл на улицата, отец Йоан с ужас видял, че скъпото за него дело е готово да загине в пламъците на свирепия пожар. Той незабавно се обърнал към началника на полицията Голова­чев с молба да вземе мерки против опасността, която заплаш­ва богоугодното заведение. Но молбата му не била уважена, защото… Головачев не обичал отец Йоан! Както Домът на трудолюбието, така и другите околни постройки, принадлежа­щи на братството, скоро се превърнали в грамади пепел.

Голяма била скръбта на отец Йоан, но той не се отчаял. Колко дълбоко е бил възмутен от нехайството на полицията и пожарникарите, се вижда от това, как той с несвойствена за него рязкост изобличава виновника за тази беда. „Ето, че ни постигна нещастие обръща се той в църквата към своите енориаши; – не външен враг ни нападна с огън и меч, а враг вътрешен, таен, облечен в мерзост и продажна дружба, пълен с безразличие към общественото нещастие, човекът, който за това е поставен и съществува, за да служи на обществената безопасност. Да, злата ръка на безсрамния нощен порок умиш­лено произведе пожар и причини велико бедствие, и то кому? На най-бедните жители от нашия град, които бяха намерили убежище в дома на братството“. Станалото нещастие отец Йоан приема като изпитание от Бога и в края на изобличе­нията си изказва твърда надежда на Божията благост. „Кой знае, казва той, може би това нещастие е било допуснато от Бога между другото и затова, за да се пробуди обществената благотворителност и чрез нея – едни да бъдат облекчени и утешени, а други чрез милостинята да станат достойни за по- големи милости“[4].

И действително, надеждите на отец Йоан скоро се оправ­дали. Цяла Русия се откликнала на кронщадското нещастие и само след една година ново величествено, 4-етажно здание, красиво се издигнало на мястото на изгорялото. На 10 октом­ври 1882 г. Домът на трудолюбието бил тържествено осветен.

Какво представлява този пръв по рода си в Русия Дом на трудолюбието и каква е била ползата от него, се вижда от следните учреждения, устроени в него:

1. Помещение за разчепкване на коноп. През първата го­дина в това разумно устроено учреждение са били отработе­ни 22 643 надници. Работят в закрито, топло и светло поме­щение. Тук не се иска особена сила или особено здраве. Стар и млад, жена и мъж, в лошо и хубаво време могат лесно да си изработят парче насъщен хляб.

Приятно е да видите как се трудят сякаш плетат чорапи. Цари тишина. Сред тишината отмерено се раздава гласът на един старец, който чете на трудещите се нещо назидателно. И отиват си хората оттук не само с насъщен, но и с духовен хляб.

2. Курс по кройка и шев, безплатен, 4-годишен. За учреж­денията на братството ученичките работят безплатно, а с пла­тените поръчки си изкарват прехраната.

3. Курс по обущарство, ежедневно от 3 – 5 часа следобед в свободното от училище време.

4. Безплатно начално народно училище за деца на бедни и работници, признато от държавата. Помещението за учили­щето се отличава с простор, чистота, обилна светлина и въз­дух. През годината е имало 279 ученици. Учебни часове е имало 5 – до обяд, с междучасия от 10 мин. и 1/2 ч. за по­чивка и закуска между 3-я и 4-я урок. Следобед под ръко­водството на учителки и учители момичетата се занимават с ръкоделие, а момчетата с ръчен труд. В неделни и праз­нични дни децата присъстват на божествена литургия в цър­квата, намираща се в самия дом на трудолюбието, а през постите, заедно със своите учители, те говеят, изповядват се и се причастяват.

5. Курс по дърводелство за момчета. Системата в този курс има за цел преди всичко да развие любов към труда, да укрепи волята и нервите, да развие мускулите, да създаде лов­ки ръце и вярно око; да удовлетвори детските стремежи към самостоятелна дейност, да възпита децата към прилежание, внимание, акуратност и настойчивост и чрез всичко това да поддържа у тях винаги добро настроение. Работата започва с изработване на най-леките предмети и постепенно върви към по-сложните и трудните. Ученикът първо се научава да рабо­ти с нож, след това с трион, тесла, ренде и най-после със слож­ните дърводелски инструменти. Всяка работа се изпълнява по модел, а моделите представляват най-необходимите за домаш­ния живот предмети: нож за хартия, лопатка, линийка, триъ­гълник, кухненска дъска, дръжка за чук, тесла или брадва, закачалка, рамка за картина, стол, скамейка, шкаф. Курсът е 2-годишен. След свършването му всички предмети, изработе­ни от един ученик, са пълна негова собственост.

6. Неделно училище. През годината е било посещавано от 133 мъже и 34 жени. От тях 23 са били съвсем неграмотни. Разделени са били на 8 групи. Преподавателите са били 15.

7. Военна гимнастика, ръководена безплатно от един капитан. Гимнастиката е любимо занятие на юношите и спо­собства за развитието както на телесното, така и на душевно­то им здраве. 

8. Зоологическа колекция – от типични представители на млекопитаещи, птици и риби. Тя се помещава в класните стаи на училището в две големи витрини и е ценно помагало при изучаване зоологията. Подарена е на отец Йоан от неговия почитател, майстора-препаратор П. С. Мишченко.

9. Безплатна детска библиотека. През годината са били прочетени от 207 деца – момчета и момичета – 2687 тома.

10. Безплатна народна читалня. Била е открита през го­дината 292 дни. Получавала е 40 периодически издания. По­сещавана е била от 408 възрастни и от 422 деца. 45% от чита­телите са работници, 46% ученици и 9% разни.

11. Платена библиотека при читалнята. Срещу 30 копей­ки месечно се дават книги за вкъщи кой колкото може да прочете.

12. Книжарница. Тя има за цел да разпространява на ниски цени Словото Божие, творенията на свети отци и рели­гиозна нравствена литература. За една година са били купени 308 библии, 485 псалтира, 1620 жития на светиите и над 2000 брошури с назидателно съдържание.

13. Народна кухня. Срещу 10 копейки дневно бедните получават закуска, обед и вечеря. Годишно се сервират около 90-100 000 обяда[5]. На големите празници яденето е по-хубаво и безплатно.

14. Амбулаторна лечебница за бедни извършва безплат­но: преглед, лекарства, инжекции, превръзки и др. В течение на годината през нея са минали 2721 човека. Преобладавали са гръдните болести, особено бронхити, причините за които са лошите нехигиенични жилища, липса на топли дрехи, не­достатъчна и недоброкачествена храна. От лечебницата се ползват и бедните поклонници – богомолци. 

15. Дневен детски дом, от 8 ч. сутринта, до 8 ч. вечерта. В него са се грижили през годината за 50 деца. Те получават закуска, обяд и даже вечеря.

16. Нощен дом, разполага с 110 места, 86 за мъже и 24 за жени. Постоянните посетители са кронщадски бедняци. Щом се стопи ледът и работата в пристанището започне, те могат да изкарват на ден повече от една рубла. Братството взима мерки за запазването на тези пари, та зимно време, когато работата спре, собствениците на парите да не бедстват. Така, наредено е спестените пари да се внасят в касата на братст­вото срещу разписка. Но повечето от тези хора са нетрезви и постоянно безпокоят касиера да им даде парите. Без извест­на принуда над тези нравствено слаби хора е невъзможно да се запазят от пиянство. За посетителите на нощния дом се по­лучават и два вестника. В течение на годината в приюта е има­ло 34 302 пренощувания.

17. Приют за жени. През годината е имало 22 бедни, ста­ри и неспособни за работа жени. Те се ползват с квартира, хра­на, облекло и малка парична помощ. Годишният разход за тях е около 10 000 рубли (около 200 000 лв. – според стойността на парите, когато е писана книгата – б.р.).

18. Приют за сираци. В течение на годината е имало 84 постоянни пансионери: 37 момчета и 47 момичета. След като завършат курса на народното училище в Дома на трудолюби­ето, братството има грижата за по-нататъшната им съдба до пълнолетие.

19. Колония, това е хубаво здание извън града сред горич­ка край морето. Там прекарват лятно време сираците от при­юта.

20. Раздаване на помощи. То става в пари и натура. По­мощите са еднократни и редовни всекимесечни. Преди да се даде помощ на някого, братството събира сведения за него­вото материално положение и тогава, ако намери за нужно, му дава. През годината са се ползвали: от еднократна парич­на помощ 1054, от ежемесечна (престарели и болни) 611, от безплатна квартира 90.

Делото на Андревското братство не останало единстве­но, а предизвикало силно съревнование. Скоро в Кронщад се появили редица образцови просветно-благотворителни учреж­дения, в които ежедневно хиляди братя са получавали морал­на и материална подкрепа. В тези учреждения са работили доб­роволно всички заможни и способни кронщадски граждани, а така също и много видни лица от Петербург, Москва и цяла Русия. Някои от тях жертвали цялото си състояние и лични сили за делото на благотворителността. Скоро подобни домове изникнали и в други градове на Русия[6].

Благотворителността на отец Йоан извън Кронщад

Раздавайки щедро на всички нуждаещи се лица и учреж­дения помощи, отец Иоан положил особена грижа за родно­то си място, селцето Сура. Тук той построил преди всичко грамаден трипрестолен каменен храм в чест на свети Нико­лай Чудотворец, свети Йоан Рилски и света Параскева. Бли­зо до храма той издигнал прекрасно основно училище с при­ют за бедни деца от селото. Виждайки, че суровите климатич­ни условия и бедната природа не могат да дадат препитание на местното население, задлъжняло до гуша на разни кръч- мари и търговци, отец Йоан и тук се притекъл на помощ. Със собствени средства той построил една тухларска фабрика и един кооперативен магазин, на който оставил и достатъчен ка­питал за набавяне на всичко необходимо за живота – от хранителните продукти, до земеделските инструменти. Магази­на и фабриката се завеждат от местното православно христи­янско братство, което определя надниците на работниците, цените на продуктите и кредито-способността на покупателите. За да намали разходите по доставка на стоките за коопе­рацията, отец Йоан през 1899 г. подарил на сурското братст­во цял параход „Светител Николай Чудотворец“, който е не само товарен, но и пътнически, което също така служи за източник на доход. Най-после отец Йоан оставил още един спомен в родното си село. Той основал там женски манастир в чест на свети Йоан Рилски, в който отворил безплатно учи­лище и приют за бедни момичета от архангелския край[7]. През 1912 година тази обител е имала 120 сестри[8].

Грамаден манастир в чест на свети Йоан Рилски издиг­нал отец Йоан и в самия Петербург на река Карповка, къде­то после е било погребано неговото тяло. С негови средства били устроени Теолинската женска обител в Руска Полша, с училище приют за 100 бедни момичета[9], Леушинската женска обител, Новгородска губерния, с повече от 300 сестри[10], Воронцовският манастир, Псковска губерния, и Вуаловският скит около Рибинск[11].

Много църкви се изградили по почин и със средствата на отец Йоан, някои от които са били посвещавани в чест на неговия небесен покровител свети Йоан Рилски, като напри­мер в Самара. Много пожертвувания направил отец Йоан за църковно и училищно строителство в района на Сибирската железопътна линия, за което не един път му е била изказва­на височайша благодарност от самия император[12].

Отец Йоан е жертвал не само за православни христия­ни, но и за инославни, и не само за християни въобще, но и на иноверци. „Свои пари аз нямам – казвал той. – Мене ми ги дават; често пъти аз не зная известна сума откъде ми е по­жертвана; затова и аз ги давам там, където има нужда, там, където те биха принесли полза“[13]. Така например веднъж към него се обърнали кронщадските католици с молба да им по­могне да си доставят хубави камбани за своята църква. Без да разпитва или да казва нещо повече, отец Йоан им дава своята помощ с думите: „Да славят Бога“! За помощ към отец Йоан се обръщали неведнъж евреи, татари, китайци[14], японци, бу­дисти[15], и той винаги е намирал възможност да ги удовлетвори.

Следната приветствена реч, отправена към отец Йоан от полски евреи, когато отец Йоан през 1900 г. посетил Руска Полша, говори с какви симпатии се е ползвал той сред раз­пръснатите потомци на Мойсей (въпреки смъртната омраза на евреите революционери и анархисти от самата Русия към него). „Ваше високопреподобие! В Талмуда намираме, че вед­нъж един езически философ попитал равви Гамалиил за след­ното: ние си имаме празници, казал той, вие също, но има ли такъв ден, който да се празнува от всички ни заедно? Равви Гамалиил отговорил: такъв ден има, а именно, денят, когато вали дъжд навреме, защото тогава той е полезен за всички. Същото можем да кажем и ние в чест на Ваше Високопрепо­добие. Има благочестиви мъже, които се грижат само за своите единоверци; а Вие, Ваше Високопреподобие, както ни е известно, се грижите за всички страдащи, без разлика на на­ционалност и религия. И затова Вие заслужавате любов и почит от всички. И аз се осмелявам да Ви изразя от името на тукашното еврейско общество нашата признателност и дъл­боко уважение“[16].

Целият живот на отец Йоан представлява непрекъсната и всестранна благотворителност. Манастири, храмове, учили­ща, болници, приюти, библиотеки благотворителни и патри­отични сдружения и множество частни лица в Русия и по цял свят са били облагодетелствани от него. „Личният секретар на отец Йоан ни показа, пише един посетител на Кронщад, че през месец юни (1893) той е изпратил по пощата на раз­лични просители 25 000 рубли, а на 28 август, на 192 просите­ли, само за един ден – 13 000 рубли. Ние разгледахме списъ­ка на тия преводи по пощата. Той беше цял изпъстрен със зна­чителни суми. 100, 200, 300 рубли личат навсякъде. А колко­то пък лично сам отец Йоан раздава, никой, нито той сам знае. Той постоянно раздава от препълнените си джобове надясно и наляво, често пъти без да се справи с това кому колко дава. Имало е случаи, когато той е давал наведнъж по 1000 рубли[17].

Всяка вечер отец Йоан се връщал у дома си без пет пари в джоба, въпреки че на другия ден за издръжката само на благотворителните учреждения са му били нужни хиляди руб­ли. Защото той се надявал не на себе си, а на Бога. Бог е, Който се грижи за всички, от полската тревичка, която днес я има, а утре изчезва, до това богоподобно, със зачатъци на безсмъртие и заложби за блажен живот същество, човека.

Из „Светият праведен отец Иоан Кронщадски“, стр. 28-42. Публикувано със съкращения и малки редакции

[1] Два дня, 165-8; А. Мих. 254-60.

[2] Два дня, 168-70; А. Мих., 260-5.

[3] Ibid.

[4] „Слово в нед. Св. пр-цъ, по случаю пожара…“ III, 139-41.

[5] За 1902 г. 172 500 порции, – А. Мих. 266.

[6] Два дня, 191-4.

[7] А. Нарцизова, Письма о путешествиях… СПБ. 1894; Игумения Таисия, сурская женская обитель, СПБ 1901.

[8] Ц. Д. З. 41.

[9] Ц. Вед. 1900, № 41, стр. 1666 № 7.

[10] А. Мих. 252.

[11] Ц. Вед. 1909, № 1, стр. 39.

[12] Церк. Вед. 1900, стр. 502. „Русский

[13] Паломник, 1900, № 42, стр. 704.

[14] Ibid, № 52, стр. 800.

[15] Отец В. Ш. Запись, 7.

[16] Церк. Вед., 1900, № 41.

[17] Два дня, 156-7. Известен е следният случай: една бедна жена спира отец Йоан на улицата в Петроград и го моли за помощ. „Сега нямам нито копейка – казва й отец Йоан. – Но ето, аз влизам в къщата на един богаташ. Чакай ме на пътната врата, докато изляза. Каквото ми дадат, ще бъде за тебе“. След молебена богаташът дава на отец Йоан затворен плик и го съпровожда до пътната врата. И когато отец Йоан подава плика на бедната жена, търгове­цът развълнувано му извиква: батюшка, в него има 4000 рубли!“ – Ея счастье, спокойно отговаря отец Йоан, ето ей Бог посылает (неин късмет; това й из­праща Бог) Виж В. X. служ., 13; също подобни случаи у И. К. Сурский отец И Кр-й, Белград, 1938, стр. 37-9.

Защо, чедо?

Автор: свети Димитрий Ростовски (1651-1709)

Защо, чедо, Ме остави?
Защо се отвърна от Мене, Който те обичам?
Защо се присъедини към Моя враг?
Спомни си, че Аз за тебе слязох от небето!
Спомни си, че Аз за тебе се облякох в плът!
Спомни си, че Аз за тебе се смирих!
Спомни си, че Аз за тебе понесох злословие, оскърбления, поругание, безчестие, рани, заплюване, плесници, насмешки!
Спомни си, че Аз за тебе бях причислен към престъпници!
Спомни си, че Аз за тебе умрях с позорна смърт!
Аз слязох от небето, за да изведа тебе на небето!
Обеднях, за да обогатя тебе!
Приех рани, за да излекувам тебе!
Умрях, за да оживотворя тебе!
Ти съгреши, а Аз взех върху Себе Си твоя грях!
Ти си виновният, а Аз приех наказанието!
Ти си длъжникът, а Аз платих дълга!
Към това Ме подтикна Моята любов. Аз не можех да търпя ти да страдаш в такава злочестина!
Тази ли Моя любов ти сега пренебрегваш?
Вместо Мене обичаш греха!
Вместо на Мене слугуваш на страстите си!
Но какво намери в Мене, което да те отблъсква?
Защо не искаш да дойдеш при Мене?
Блаженство ли искаш? Всяко блаженство е у Мене!
Благородство ли искаш? Кой е по-благороден от Сина на Бога и на света Дева Мария?
Издигане ли искаш? Кое е по-високо от Царя на небесата?
Богатство ли искаш? У Мене е всичкото богатство!
Премъдрост ли искаш? Аз съм Божията Премъдрост!
Другарство ли искаш? Кой е по-любвеобилен от Мене, Който душата Си положих за всички!
Помощ ли търсиш? Кой ще ти помогне освен Мене!
Лекар ли търсиш? Кой ще те излекува освен Мене!
Утеха в скръбта ли търсиш? Кой ще те утеши освен Мене?
Покой ли търсиш? В Мене ще намериш покой за душата си!
Мир ли търсиш? Аз съм Мирът на душата!
Живот ли искаш? У Мене е изворът на живота!
Светлина ли търсиш? Аз Съм Светлината на света!
Истина ли търсиш? Аз Съм Истината!
Път ли търсиш? Аз Съм Пътят!
Водач към небето ли желаеш? Аз Съм верният Водач!
Защо не искаш да дойдеш при Мене?
Не смееш да пристъпиш ли? Но към кого другиго достъпът е тъй лесен!
Или се опасяваш да просиш? Ала на кого от ония, които с вяра просят, Аз съм отказал!
Грехове ли не те допускат? Но Аз умрях за грешниците!
Или преголямото множество твои беззакония те смущават? Но Моето милосърдие е по-голямо!
Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя! (Мат. 11:28).

За молитвата на Господа

Автор: Йоан Дамаскин

Молитвата е издигане на ума към Бога или молба към Бога за нещо благоприлично.

А защо Господ се молеше за Възкресяване на Лазар и по време на страданието? Нали светият Му ум, след като веднъж завинаги се бе съединил ипостасно с Бог Слово, не се нуждаеше нито от издигане към Бога, нито от измолване на нещо от Бога, понеже Христос е един? Но Той се молеше поради това, че бе направил нашето лице Свое, изобразяваше в Себе Си присъщото за нас, стана Образец за нас, учеше ни да искаме молитвено от Бога и да се стремим към Него и със светия Си ум ни проправяше път в издигането към Бога. Както претърпя страсти, водейки ни към победа над тях, така и се молеше – както казах, – за да ни проправи път на издигане към Бога и да изпълни за нас всяка правда, както каза на Иоан (Мат. 3:15), да помири с нас Своя Отец, да почете Отца като Начало и Причина и да покаже, че не е противник на Бога.

Защото, когато при възкресяването на Лазар Христос каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил (Иоан. 11:41, 42), не беше ли за всички повече от ясно, че Той каза това, за да почете Своя Отец като Свое Начало и Причина и за да покаже, че не е противник на Бога?[1]

А когато Христос каза: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:39), не е ли очевидно за всеки, че с това Той ни учи в момент на изпитание да търсим помощ само от Бога и да предпочитаме Божията воля пред своята, и освен това показа, че наистина е направил Свое присъщото за нашата природа и че действително има две воли, разбира се, природни и съответстващи на едната и на другата Му природа, без да са враждебни една спрямо друга? Той казва: Отче, като Единосъщен; казва: ако е възможно не защото не знае дали е възможно (тъй като кое е невъзможно за Бога?), а за да ни научи да предпочитаме Божията воля пред своята. Защото невъзможно е само това, което Бог не желае и не допуска. Обаче не както Аз искам, а както Ти. Като Бог, Той има една и съща воля с Бог Отец, но като човек естествено проявява човешка воля, понеже тя по природа се бои от смъртта[2].

А думите: Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мат. 27:46), Христос изрече като Такъв, Който е направил нашето лице Свое[3]. Защото Отец не би могъл да бъде наречен Негов Бог, ако Христос не би поставил Себе Си наред с нас, при което в абстрактните представи на ума видимото се отделя от това, което се съзерцава с ум; от друга страна, Христос никога не е бил изоставян и от собственото Си Божество, а ние бяхме изоставени и пренебрегнати. Затова Той се молеше по този начин, като Такъв, Който е направил нашето лице Свое[4].

Из „Точно изложение на православната вяра”, качена тук

Неправилната постъпка на Богородица и братята

Автор: свети Йоан Златоуст

БЕСЕДА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Гл. XII, ст. 46–50. Гл. XIII, ст. 1–9

„И когато Той още говореше на народа,
майка Му и братята Му стояха вън и ис-
каха да приказват с Него. И някой Му рече;
ето, Майка Ти и братята Ти стоят вън и
искат да говорят с Тебе. А Той отговори,
на оногова, който Му каза това, и рече:
коя е майка Ми и кои са братята Ми? И
като посочи с ръка на учениците Си, рече:
ето Моята майка и Моите братя.“

1. Самото това, за което аз говорих по-рано, т.е. че без добродетел всичко е безполезно, твърде ясно се открива и сега. Аз казах, че и възрастта, и полът, и пустинножителството, и други подобни са безполезни, когато няма добро разположение. А сега ние узнаваме още повече: без добродетел няма никаква полза, даже и Христос да се носи в утробата, и да се роди този дивен плод. Това особено ясно се вижда от приведените думи. „И когато Той още говореше на народа, казва евангелистът… някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти“ Те търсят. А Христос отговаря: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ Това Той казал, не защото се срамувал от Своята майка или отхвърлял тази, която Го родила (ако Той би се срамувал, нямаше да мине през нейната утроба), но желаел с това да покаже, че от това за нея няма никаква полза, ако тя не изпълни всичко нужно. Действително, нейната постъпка произлизала от излишната ревност към своите права. Ней се искало да покаже на народа своята власт над Сина, за Когото тя още не мислила високо, заради което и не пристъпила навреме. И тъй, виж каква необмисленост от нейна и на братята страна! Те трябвало да влязат и да слушат заедно с народа, или, ако не искали това да направят, да изчакат края на беседата и след това вече да пристъпят. Но те Го викали навън, и при това пред всички, като проявили по такъв начин излишна ревност към своите права и желание да покажат, че те Му заповядват с голяма власт. За самото това и евангелистът с укор говори: „И когато Той още говореше на народа“, казва той, като намеква на това. Нима не е имало друго време? – като че ли така той говори. Нима не можели да поговорят насаме! Пък и за какво искали да говорят? Ако за истинското учение, те би трябвало да заявят за това открито и да говорят пред всички, за да получат и други полза; ако ли пък за свои дела, не трябвало така да настояват. Ако Христос не позволил на Своя ученик да иде и погребе баща си, за да не се прекъсне неговото следване подир Христа, още повече не трябвало да прекъсват Неговата беседа с народа за неважни дела.
Оттука е ясно, че те вършели това поради пустославие, на което и Иоан, като посочвал, казвал, че „нито братята Му вярваха в Него.“[1] Той също предава и техните неблагоразумни думи, когато съобщава, че те Го викали в Иерусалим само заради това, да се прославят чрез Неговите знамения: „ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света… никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен“. И сам Христос тогава ги упрекнал за това, като осъдил плътските им помисли. Когато те, поради лошото мнение на иудеите за Христа, които казвали: „Не е ли Той на дърводелеца Син, чиито баща и майка ние знаем, и Неговите братя не са ли между нас“?[2] – като желаели да скрият Неговия нисък род, канили Го да извърши знамения – тогава Той им се противил, и с това искал да изцери тяхната болест. И тъй, ако Той би искал да се отрече от Своята майка, би се отрекъл тогава, когато иудеите го хулили. Напротив, Той се така грижил за нея, че и от самия кръст я поверява на най-възлюбения Си ученик и проявява за нея велика грижливост. Но сега Той не прави това поради предвидлива любов към нея и братята. Тъй като те мислили за Него като за обикновен човек и се стремели към пустославие. Той изкоренява този недъг, без обаче да ги оскърбява, но като ги изправя.
Но ти обърни внимание не само на думите, които съдържат в себе си лек упрек, но и на неуместната смелост на братята, на която те се били решили, и на това, кой упреквал (Той бил не прост човек, но единороден Син Божий) и с какво намерение упреквал. Той не искал да ги оскърби, но да ги избави от мъчителната страст, малко по малко да ги приведе към правилно понятие за Себе Си и да ги убеди, че Той не е Син само на Своята Майка, но и Господ. И ти ще видиш, че този упрек е и за Самия Него приличен, и полезен за Майката, и заедно с това твърде кротък. Той не казал на този, който Му напомнял за майката: иди, кажи на майка Ми, че тя не е Моя майка, но му възразява: „Коя е майка Ми?“ Като казвал това, Той имал предвид още друго нещо. Какво пък именно? – Това, че нито те, нито друг някой не трябва да се осланят на родството и да оставят добродетелта. Действително, ако за майка Му няма никаква полза от това, че тя е майка, ако не бъде добродетелна, още по-малко родството може да спаси другиго някого. Има само едно благородство – изпълнение на Божията воля, и това благородство е по-добро и по-превъзходно от онова (плътското) родство.
2. И тъй, като знаем това, ние не трябва да се гордеем нито с достославните си деца, ако сами нямаме техните добродетели, нито с благородните родители, ако не сме подобни на тях по живот. Може човек и като роди, да не бъде баща, и като не роди, да бъде такъв. Ето защо, когато една жена казала: „блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал[3], Христос не отговорил на това: не Ме е носила утроба и не съм сукал от гърди, но: вярно, блажени са тези, които изпълняват волята на Моя Отец.[4] Виждаш ли, как Той и по-рано, и тука не отхвърля естественото родство, но прибавя към него и родството по добродетел. Също така и Иоан Предтеча, като казва: „рожби ехиднини… не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам“[5], указва не на това, че те (фарисеите и садукеите) не произлизали от Авраама по естество, но че никак не им е полезен този произход от Авраама, ако те нямат с него нравствено родство. Това самото и Христос, като посочвал, казвал: „Да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.“[6] С тези думи Той не им отнима родството по плът, но научава да се търси по-добро и по-превъзходно родство. Същото Той иска да внуши и тука, само че го внушава с голямо снизхождение и нежност; речта се отнасяла за майката, и Той не казал: тя не е Моя майка, те не са мои братя, защото не вършат Моята воля; не ги осъжда, но, като говори със свойствената Му кротост, оставял на тяхната воля да пожелае друго родство. Който върши, казва Той, „волята на Моя Отец небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка“[7]. Заради това, ако те искат да бъдат Негови сродници, нека да вървят по този път. Също, когато жената възкликнала: „блажена е утробата, която Те е носила“, Христос не казал: аз нямам майка; – но ако Моята майка иска да бъде блажена, нека върши волята на Моя Отец. Такъв за Мене е и брат, и сестра, и майка.
Каква чест! Каква велика добродетел! На каква висота възвежда тя този, който върви по нейния път! Колко жени облажавали тази света Девица и нейната утроба, и желаели да бъдат такива майки, и всичко да дадат за такава чест! Що пречи? Ето, Христос ни е показал широк път, и не само жените, но и мъжете могат да достигнат толкова велика чест, и даже още много по-голяма. Като се върви по този път, по-скоро може да се стане майка, отколкото като се претърпяват болките на ражданието. Заради това, ако плътското робство е вече щастие, тогава духовното родство е толкова повече, колкото то е по-превъзходно от първото. И тъй, не желай само родство, но и с голямо старание върви по пътя, който те води към това желание. Като казал това, Спасителят излязъл от дома. Виждаш ли, как Той и упрек произнесъл, и изпълнил тяхното желание? Същото върши Той и на сватбата. И там Той направил упрек на Своята майка, която не навреме Го молила, и все пак не й отказал – с упрека Той лекувал нейната немощ, а с изпълнението на молбата проявил Своята любов към Майка Си. Точно така и тука, от една страна, Той лекувал недъга пустославие, а от друга – въздал нужната чест на майката, макар и нейното искане да било неуместно.

Из „Тълкувание на Евангелието от Матея
Беседи 1-44”
Със съкращения. Заглавието е мое

Някои условия за правилно разбиране на Писанието според св. Атанасий

   Автор: свети Атанасий Александрийски

Но за изследването на Писанието и за истинното му познаване е нужен почтен живот и чиста душа и онази добродетел, която е според Христа, тъй че водейки пътя си чрез нея, разумът да може да постигне каквото желае и да го разбере, дотолкова, доколкото е достъпно за човешката природа да научи по отношение на Словото Божие, тъй като без чист ум и уподобяване на живота подобно на светиите, за човека не е възможно да разбере думите на светиите, понеже точно както ако човек желае да види светлината на слънцето, той при всяко положение ще избърше и разведри окото си, очиствайки себе си по някакъв желан от него начин, тъй че окото, ставайки по този начин светло, да може да види светлината на слънцето; или както ако човек желае да види някой град или страна, той при всяко положение отива до мястото, за да го види; така и този, който желае да разбере ума на онези, които говорят за Бога, трябва да започне чрез умиване и пречистване на душата си посредством начина си на живот, и да подходи към самите светии като подражава на делата им, тъй че обединен с тях във воденето на еднакъв живот, да може също и да разбере какво им е било открито от Бога и оттам насетне като плътно свързан с тях да може да избегне бедата на грешниците и техния огън в деня на съда, и да получи приготвеното за светиите в небесното царство, което „око не е виждало, ухо не е чувало, нито е влизало в сърцето на човек“[1] какви неща са приготвени за ония, които живеят добродетелен живот и обичат Бога и Отца в Иисуса Христа – нашия Господ, чрез Когото и с Когото да бъде на Самия Отец със Самия Син в Светия Дух чест и власт и слава завинаги и вовеки. Амин.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/books/za_vaplashtenieto_sv_Atanasij/index.htm#gen9

За Божия гняв и Божието наказание

Автор: Йоан Златоуст   

Ако Божият гняв беше страст, то някой справедливо би започнал да се отчайва, като нямащ възможност да погаси пламъка, който е запалил с толкова много злодеяния; но тъй като Божеството е безстрастно и наказва ли, или поразява, прави това не с гняв, но по промисъл и велико човеколюбие, то трябва да имаме крепко дръзновение и да се уповаваме на силата на покаянието. Бог не за Себе Си отмъщава на онези, които са съгрешили против Него; защото до Неговото същество не достига никаква вреда; но има пред вид нашата полза и това да не увеличаваме своята развратеност, продължавайки да Му оказваме пренебрежение и презрение. Както отдалечаващият се от светлината с нищо не вреди на светлината, а на себе си вреди твърде много, потопявайки се в мрак, така и привикналият да пренебрегва Всемогъщата сила не Ѝ вреди никак, а причинява крайна вреда на самия себе си. Затова и Бог ни заплашва с наказания, и често ги изпраща – не за да отмъсти за Себе Си, но за да ни привлече към Себе Си. Защото и лекарят не скърби и не се обижда от нанасяните му от болните оскърбления, но всякак се стреми да спре тяхното безчинство, имайки предвид не своята, а тяхната полза; и ако те покажат поне малко благоразумие и здравомислие, той се радва и весели, и с това още по-успешно употребява лекарствата не за да отмъсти чрез тях за предишното, а за да им достави по-голяма полза и да
ги доведе до пълно оздравяване. Така и Бог, когато паднем в крайно безумие, говори и върши всичко не за да отмъсти за предишното, а желаейки да ни избави от недъга, в което можем да се убедим и посредством здравия разум.

Из „Към Теодор Падналия. Увещание I, 4“. Свети Йоан Златоуст. Творения, том 1″. Заглавието е мое

Свети Йоан Дамаскин за предзнанието и предопределението

Автор: свети Йоан Дамаскин

Трябва да се знае, че Бог предварително знае всичко, но не предопределя всичко. Така Той предварително знае за това, което е в наша власт, но не го предопределя; защото Той не иска да се появи порок, но не принуждава със сила към добродетелта. Следователно предопределението е дело на Божествената заповед, основано на предзнанието. Въз основа на предзнанието Си Бог предопределя това, което не е в наша власт. Защото въз основа на предзнанието Си Бог вече е предопределил всичко така, както благостта и справедливостта Му изискват [158].

Трябва да знаем, че добродетелта ни е дадена от Бога заедно с нашата природа и че Той Сам е Начало и Причина на всяко благо. И без Неговото съдействие и помощ за нас не е възможно нито да искаме, нито да вършим добро [159].

Но в наша власт е или да останем в добродетелта и да последваме Бога, Който ни призовава към нея, или да изоставим добродетелта, тоест да живеем порочно и да последваме дявола, който (наистина без принуда) ни приканва към това. Защото порокът не е нищо друго, освен отдалечаване от доброто, както и тъмнината е отдалечаване от светлината. И така, когато оставаме верни на природата си, ние живеем добродетелно; а когато се отклоняваме от природата си, тоест от добродетелта, достигаме до противоестествено състояние и ставаме порочни.

Разкаянието е завръщане чрез подвижнически живот и трудове от противоестествено в естествено състояние и от дявола при Бога.

Бог създал човека мъж, дарил го с Божествената Си благодат и чрез нея го поставил в общение със Самия себе Си. По силата на тази благодат човекът, като господар, дал имена на животните, които му били дадени като слуги. Защото той бил създаден по образ Божий, бил дарен с разум, мисъл и свобода и поради това естествено получил власт над земните същества от общия Творец и Владетел на всички.

Тъй като притежаващият предзнание Бог знаел, че човекът ще извърши престъпление и ще стане подвластен на тлението, Той създал от него жена, подобна нему и негова помощничка. Тя трябвало да му бъде помощничка в това – човешкият род и след грехопадението да се запази чрез раждане и смяна на поколенията; защото първоначалното образуване на човека е сътворяване, а не раждане. Както сътворяването е първото образуване на човека от Бога, така и раждането е приемствено произхождане на един човек от друг от времето на осъждането му на смърт заради престъплението.

Бог заселил човека в рая, който бил и духовен, и чувствен. Защото, живеейки телесно във веществения рай на земята, духовно той общувал с ангелите, отглеждайки божествени мисли и хранейки се с тях. Той бил гол, понеже бил прост по сърце и водел невинен живот. Посредством творенията той се издигал с мисълта си към Твореца и се наслаждавал и се веселял от съзерцаването Му.

И понеже украсил човека със свободна воля, Бог му дал закон – да не вкусва от дървото на познанието. За това дърво, колкото можахме, казахме достатъчно в главата „За рая“. Бог даде на човека тази заповед с обещанието, че ако запази достойнството на душата си, тоест ако предостави победа на разума, не забрави Твореца и спази заповедта Му, ще стане участник във вечното блаженство и ще живее вечно, като застане над смъртта. А ако подчини душата на тялото, и предпочете телесните наслади, и след като не разбере своето достойнство и се уподоби на лишените от разум животни (срв. Пс. 48:13 – слав.), смъкне от себе си ярема на Сътворилия го, презре Божествената Му заповед, ще бъде виновен за смърт и ще се обрече на тление и на необходимостта да се труди, водейки бедствен живот. Защото за човека не било полезно, неизкушен и неизпитан да получи (срв. Сир. 34:10) нетление, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола (1Тим. 3:6); защото дяволът след самоволното си падение неразкаяно и неизменно затъна в злото. Съответно на това и ангелите, като избраха по своя воля добродетелта, придобиха, при съдействието на благодатта, непоклатима твърдост в доброто.

Затова било необходимо човекът предварително да бъде подложен на изпитание, тъй като неизпитаният и неопитен мъж няма никаква цена. Било необходимо, като постигне съвършенство чрез изпитание, което се състояло в изпълнение на заповед, да получи безсмъртие като награда за добродетелта. Всъщност, бидейки по природата си нещо средно между Бога и материята, човекът, ако би се отказал от всяко естествено пристрастие към сътвореното битие и би се съединил чрез любов с Бога, би трябвало чрез спазване на заповедта непоколебимо да укрепне в доброто. Но когато вследствие на престъплението почнало да го влече повече към материята и когато умът му се отклонил от своята Причина, тоест от Бога, то тлението станало присъщо за него, от безстрастен той станал подвластен на страстите, от безсмъртен – смъртен, у него възникнала нужда от съпружество и плътско раждане, поради пристрастие към живота се привързал към удоволствията като към нещо необходимо за живота, и почнал упорито да мрази онези, които се опитвали да го лишат от тези удоволствия. Любовта му вместо към Бога, се насочила към материята, а гневът му, вместо към истинския враг на спасението му, се насочил към подобните нему хора. Така човекът бил победен от завистта на дявола, тъй като завистливият и ненавиждащ прекрасното демон, който сам бил свален долу заради превъзнасянето си, не можел да търпи да получи небесни блага. Ето защо този лъжец прелъстява нещастния (Адам) с надеждата да стане бог, и като го издигнал до върховете на собствената си гордост, го срива в подобна бездна на падението.

[158] Св. Mаксим Изповедник в „Спор с Теодосий Кесарийски“ (гл. 2) и „Живот“ (гл. 8) казва, че предзнанието се отнася към нещата, които са в наша власт, например към думите и делата, а предопределението – към нещата, които по Божия воля се случват извън нас, например награди, наказания, случайности (срв. Св. Иоан Дамаскин, Dial. с. Manich). Гръцките отци, опасявайки се от това, да не би фактът, че Бог знае бъдещето, да бъде счетен за вреден за човешката свобода, както разсъждавали гностиците и манихеите, многократно изяснявали, че човешките действия са свободни не защото Бог предварително знае за тях, а че те са известни на Бога, понеже ще бъдат извършени в бъдеще по силата на свободната воля на човека, тъй като Бог не е причина за злите дела. Така разсъждавали св. мъченик Иустин Философ (Apolog. 1) Тациан (Orat. аd Graec.), Ориген (Книга първа върху послание до Римляни), чието слово са публикували в своята Philocalia св. Василий Велики и св. Григорий Богослов (гл. 26). (Срв.: блажени Теодорит, Тълкувание на гл. 24 на Книга на пророк Иезекиил, и блажени Иероним, Тълкувание на същата глава, където той между другото казва следното: „нещо ще се случи не защото Бог знае, а Бог, като знаещ бъдещето, знае, че то ще се случи“ (срв. неговото „Послание до Павлин“).

[159] По думите на св. Григорий Богослов преди грехопадението на човека му били дадени семената на доброто и му било поръчано да ги отглежда. Но той се отклонил от състоянието, което било в съгласие с природата, към състояние, което е противно на нея, и паднал в грях (разсъждава св. Иоан Дамаскин). Св. Климент Александрийски (lib.VI Srtom.) казва против гностиците: „По природа ние, разбира се, сме способни на добродетел, но не в смисъл, че я имаме по рождение, а в смисъл, че сме способни да я придобием“. (срв. бл. Иероним, Тълкувание на Първо послание на св. ап. Павел до Галатяни). Пелагий погрешно изключва необходимостта от Божия благодат за човека с предположението, че в самата природа на човека се намират не само семената на доброто, които той трябва да отгледа, но и самите добродетели, така че човек уж сам, с помощта единствено на своите сили, може да стане добродетелен. Св. Григорий Богослов казва прекрасно: „Бог вложил в човека способност да поема прекрасното и присъединил необходимата сила да се усъвършенства в него“ (carm. de virtut. hum.). Св. Григорий Богослов (Слово 31) по повод на Господните думи: Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено (Мат. 19:11), казва: „И на този, който желае доброто, му е нужна помощ от Бога“. Св. Иоан Златоуст (Беседа 45 върху Евангелие от Иоан) казва: „Да вярваш в Христа е плод не на човешки размисъл, а на висше откровение“. Следователно и светите Григорий Богослов и Иоан Златоуст признават необходимостта от предварителна благодат. А с това, че св. Иоан Златоуст казва, че „нито Бог, нито благодатта на Духа изпреварват нашия свободен избор“, той има предвид не изпреварващата благодат, а тази, която помага на вярата да достига до венеца на съвършенството, „така че тя става непоклатима“ (Беседа 55). А за това, че той изцяло застава зад тезата за необходимостта от изпреварваща благодат, свидетелства и неговата Беседа върху Иоан. 16:14: „Господ отворил сърцето на Лидия, за да слуша внимателно казаното от Павел. Следователно – казва той – да отвори сърцето е работа на Бога, а да слуша внимателно – на Лидия“. А в беседата му върху Евр. 12:2 четем: Имайки пред очи началника на вярата. Тук отнася началото на вярата към Христа, Който вложи в нас вярата, Сам даде началото, както и казал на учениците Си: не вие Мене избрахте, а Аз вас избрах. А щом като е вложил в нас началото, ще добави и края“. „Защото би ли повярвал някой – казва той (Беседа седма върху Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни), – ако не предшестваше Божията сила?“ Следователно, когато учи, че от нас зависи да приемем вярата, след която следва Божия помощ, че вярата е дело на свободния избор, той посочва само движението на волята, с което даваме съгласие на откриващия Бог, и не изключва изпреварващата благодат, без която е невъзможно да приемем учението на вярата. Който използва добре тази благодат, бива дарен с друга, чрез която самата воля се движи дейно и укрепва в стремежа към доброто. Ако пожелаеш – пише той в Беседа осма върху Послание на св. ап. Павел до Филипяни, – Бог ще направи така, че да искаш, и Сам ще ти даде усърдие и действие“. „Защото благодатта не само ни убеждава да се въздържаме от страстите (както едно време правеше законът) но и прави така, че те се лишават от сила и ни извисява към по-висок живот“ (Беседа върху Гал. 5 гл.).

http://www.pravoslavieto.com/books/Damascene/tochno_izlozhenie/index.htm#ftn.d0e2684
Със съкращения и редакция.