„Ориген е този… който царствено установява стандартите за християнска апологетика“[1] (Дейвид Б. Харт) Има още
„Целият свят е храм на Бога“ (Ориген, Против Целз, VII, 44) Има още
Периодично в общественото пространство се разгаря въпроса за религиозното обучение в държавните училища. То е една от основните каузи, с които Българската Православна Църква се е заела в последните няколко десетилетия и се счита от нейни представители като важен фактор, който ще укрепи учениците в знанието им за религията, ценностите и културата на нашия народ[1]. Дали обаче следва точно по този начин Църквата да желае постигането на тези цели, дали всички от тях са нейно задължение и въобще съществуват ли основания (извън тези на невярващите хора), против този модел на задължително държавно вероучение? Има още
Въпросът за преследването на християнството е основна тема в съчинението „Апология на християнството“– най-известното произведение на древния християнски апологет Тертулиан. Творбата е отправена до римските държавници и се отнася до гоненията на християните. Християните са осъждани само по частни доноси, без да се извършва специално разследване и без да им се предостави възможност да се защитят чрез адвокати и по този начин да покажат своята невинност. Те са преследвани заради своята вяра. Римските държавници изпитват омраза към християнството, без да го познават. Затова Тертулиан се стреми да ги запознае със същността на християнството и по този начин да покаже несъстоятелността на отправените към него обвинения. Има още
“Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа“ (Алберт Айнщайн) Има още
„Сътворението е един напълно уникален акт на Бога на Писанието. Философията и науката не знаят нищо за него. Ето защо не може да съществува такова нещо като „наука за сътворението“[1] (отец Патрик Риърдън) Има още
„Светските знания не са безполезни за душите… Ако сме разумни, вземайки това, което ни е близко и сродно на истината, ще отминем другото. И както когато берем розов цвят, избягваме бодлите, така нека се възползваме от ценното в тези текстове, пазейки се от вредното“[1] (св. Василий Велики) Има още