Протестантски автори

Преходни и непреходни цели в живота

Изображение

Автор: Рик Уорън

Много хора са движени от материализъм. Желанието им да трупат се превръща в единствена цел на живота им. Това непрестанно и неутолимо желание се основава на погрешното разбиране, че притежаването на повече неща ще ме направи по-щастлив, по-важен и по-сигурен, но тези три представи са неверни. Притежанията носят единствено временно щастие. Тъй като нещата не се променят, в последствие се отегчаваме от тях и започваме да искаме по-нови, по-големи и по-добри версии. (Рик Уорън. Целеустремен живот. София, 2005, стр. 25-26)

Най-разпространеният мит за парите е, че колкото повече имам, толкова по-сигурен ще бъда. Не е така. Богатството може да бъде изгубено мигновено при различни неблагоприятни фактори. Истинската сигурност може да бъде открита единствено в това, което никога не може да ти бъде отнето, т.е. във взаимоотношението ти с Бога. (Рик Уорън. Целеустремен живот, стр. 26)

Много хора прекарват своя живот като се опитват да оставят трайно наследство на земята. Искат да бъдат запомнени, когато си отидат. В крайна сметка обаче, това, което е най-важно не са думите, които другите ще кажат за твоя живот, но това, което Бог ще каже. Това, което хората не могат да проумеят е, че в последствие всички постижения биват надминати, рекордите – подобрени, репутацията избледнява, възхвалите биват забравени. В колежа, целта на Джеймс Добсън била да стане шампион на училището по тенис. Почувствал се горд, когато купата му била изложена на показ в шкафа с трофеи на училището. Години по-късно, някой му изпратил по пощата тази купа. Открили я в чувал с боклук, при един ремонт на училището. Джим казва: „След време всичките ви купи ще бъдат изхвърлени от някой друг!”

Живот, който е живян, за да остави някакво земно наследство, е късогледа цел. По-мъдра употреба на времето е изграждането на вечно наследство. Не си поставен на земята, за да бъдеш запомнен.  Поставен си тук, за да се подготвиш за вечността.

Един ден ще застанеш пред Бога и Той ще прегледа твоя живот. Това ще бъде последният изпит, преди да влезеш във вечността. Библията казва: Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище… всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога (Римляни 14:10б, 12). (Целеустремен живот, стр. 29-30)

Този живот не е всичко.

Животът на земята е просто генерална репетиция, преди истинското изпълнение. Ще прекараш много повече време от другата страна на смъртта, във вечността, отколкото тук. Земята е районът в близост до сцената, предучилищната квалификация за живота ти във вечността. Представлява последната тренировка преди самата игра; загряващата обиколка, преди началото на състезанието. Този живот е подготовка за следващия живот. (Целеустремен живот, стр. 32)

Библията казва: …положил е и вечността в тяхното сърце… (Еклисиаст 3:11). Притежаваш вроден инстинкт, който копнее за безсмър­тие. Това е така, защото Бог те е създал по Своя образ да живееш вечно. Макар да знаем, че всеки рано или късно умира, смъртта вина­ги ни се струва неестествена и несправедлива. Причината, поради ко­ято чувстваме, че трябва да живеем вечно е, че Бог е вплел този коп­неж в нашия ум!

Един ден сърцето ти ще спре да бие. Това ще бъде краят на твоето тяло и на времето ти на земята, но няма да бъде твоят край. Земното ти тяло е само временно обиталище на твоя дух. Библията нарича земното ти тяло „хижа”, но говори за бъдещото ти тяло като за „дом”. Библията казва: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната ни хижа, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен” (II Коринтяни 5:1). (Целеустремен живот, стр. 32-33)

Когато напълно проумееш, че животът е нещо повече от тук и сега и осъзнаеш, че животът е само подготовка за вечността, ще започнеш да живееш различно. Ще започнеш да живееш в светлината на вечността и това ще оцвети начина, по който се справяш с всяко взаимоотношение, задача и обстоятелства. Изведнъж много дейности, цели и дори проблеми, които преди са ти се стрували толкова важни, ще ти се сторят тривиални, дребни и недостойни за вниманието ти. (Целеустремен живот, стр. 33)

Когато живееш в светлината на вечността, ценностите ти се променят. Използваш парите и времето си по-мъдро. Поставяш по-голямо ударение върху взаимоотношенията и характера, вместо върху известност, богатство, постижения и дори забавления. Приоритетите ти се преподреждат. Следването на модни течения, стилове и широкоразпространени ценности вече не е толкова важно. Павел казва: Но това, което беше за мен придобивка, сметнах го като загуба заради Христос (Филипяни 3:7). (Целеустремен живот, стр. 33)

Най-увреждащият аспект на съвременния живот е краткосрочното мислене. За да живееш най-пълноценно, трябва непрестанно да пазиш виждането за вечността в ума и неговата стойност в сърцето си. Животът е много повече от тук и сега! Днес е видимата част от айсберга. Вечността е всичко останало, което не виждаш под повърхността.

Каква ще бъде вечността с Бога? Способностите на ума ни не са достатъчни, за да схванат превъзходството и величието на небето. Все едно да се опитваме да опишем интернет на една мравка. Би било безполезно. Не са изнамерени думи, които да могат да предадат опитността на вечността. Библията казва: Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат (I Коринтяни 2:9).

Бог ни е дал да видим част от вечността в Словото Си. Знаем, че сега Бог подготвя вечен дом за нас. На небето ще се срещнем с наши близки, които са вярващи; там няма да има никаква болка и страдание; ще бъдем възнаградени за нашата вярност на земята и ще ни бъде възложена работа, на която ще се наслаждаваме. Няма да си лежим на облаци, с ореоли и няма да свирим на арфи! Ще се радваме на пълноценно общение с Бога и Той ще ни се наслаждава неограничено, безкрайно, завинаги. Един ден Исус ще каже: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света (Матей 25:34). (Целеустремен живот, стр. 34)

Бог има цел за твоя живот на земята, но всичко не свършва тук. Неговият план включва много повече от няколкото десетилетия, които ще прекараш на тази планета. (Целеустремен живот, стр. 34)

Хората най-често мислят за вечността на погребения и дори тогава мислите им не са дълбоки, а сантиментални, основани на невежество. Може би за теб е болезнено да мислиш за смъртта, но не е здравословно да живееш като отричаш смъртта и като не мислиш за неизбежното (Еклисиаст 7:2). Единствено глупавият човек ще премине през живота неподготвен за това, което всички ние знаем, че ще се случи в последствие. Трябва да мислиш повече за вечността, не по-малко. (Целеустремен живот, стр. 34)

За да ни предпази да се привържем прекалено много  към земята, Бог допуска да изпитваме значително недоволство и неудовлетворение в живота и копнежи, които никога няма да бъдат  удовлетворени от тази страна на вечността. Тук не сме напълно щастливи, защото не трябва! Земята не е нашият постоянен дом; създадени сме за нещо много по-добро.

Една риба никога няма да е щастлива, докато живее на сушата, защото е създадена да живее във вода. Един орел никога не би се чувствал удовлетворен, ако не му е позволено да лети. Ти никога няма да изпиташ пълно удовлетворение на земята, защото си направен за нещо повече. Тук ще имаш щастливи моменти, но те са нищо в сравнение с това, което Бог планува за теб.

Осъзнаването, че животът на земята е само временно назначение трябва радикално да промени твоите ценности. Вечните ценности, не временните ценности, трябва да станат решаващи фактори за твоите решения. Както К. С. Луис отбелязва: „Всичко, което не е вечно, е вечно безполезно”. Библията казва: Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни (II Коринтяни 4:18).

Фатална грешка е да допуснеш, че Божията цел за твоя живот е материално благоуспяване или светски успех, според както ги определя културата сред която живееш. Изобилният живот няма нищо общо с материалното изобилие и верността към Бога не гарантира успех в кариерата или дори в служението. Никога не насочвай вниманието си към временни корони (I Петър 2:11).

Павел беше верен, но завърши в затвора. Йоан Кръстител бе верен, но беше обезглавен. Милиони верни хора са умрели заради вярата си, губили са всичко или са достигнали до края на живота си, без да има какво да покажат. Краят на живота обаче не е краят! (Целеустремен живот, стр. 45-46)

Често се разказва един стар пример за пенсиониран мисионер, който се завръща в Америка със същия кораб, с който пътува президентът на Съединените щати. Приветстващи множества, военен оркестър, червен килим, знамена и медии посрещат президента в родината, докато мисионерът напуска кораба незабелязан. Изпълнен със самосъжаление и недоволство, той започва да се оплаква на Бога. Тогава Бог нежно му напомня:

  • Дете Мое, ти още не си достигнал у дома.

Няма да минат и две секунди, след като отидеш на небето и ще извикаш:
– Защо отдавах толкова голяма важност на неща, които са били временни? Къде ми беше умът? Защо пропилях толкова много време, енергия и грижи за тленните неща?

Когато животът стане труден, когато си съборен от съмнения или когато се чудиш дали си струва да живееш за Христос, помни, че още не си достигнал у дома. При смъртта няма да напуснеш дома, а ще отидеш у дома. (Целеустремен живот, стр. 46-47)

Откъси от книгата на Рик Уорън „Целеустремен живот“. Заглавието е мое

Господ Иисус Христос казва: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;  и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“ (Евангелие от Йоан 11:25-26).

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: