"Духовен" формализъм, Лични

Седем грешки в подхода при календарния спор

10455851_896359967045849_5200389786648716275_nОт Атанас Ваташки

1. Първа грешка – новият календар е „григориански“ или „римокатолически“ 

Юлианският календар („старият стил“) е създаден през I в. пр. Хр., по поръчка на Юлий Цезар. Календарът  е с 11 мин. и 15 сек. по-дълъг от тропическата година като на всеки 128 години между юлианския календар и тропическата година се образува разлика от едно денонощие.  Една от целите на създаването на григорианския календар (по името на папа Григорий XIII) през 1582 г. е да отстрани тази разлика. Колкото до“новият“ календар („новият стил“), той не е григориански календар, а представлява поправен юлиански календар и се нарича „новоюлиански“. Създаден е през 20 век от сръбския астроном и математик Милутин Миланкович и е по-точен от юлианския – прави грешка само от 2 сек. за една година[1]. При него подвижните празници се празнуват по стар стил, а неподвижните – по нов стил. Цел на направата на новоюлианския календар не е да бъде „римокатолически“, а да навакса изоставането, да бъде по-точен.

2. Втора грешка: юлиянският календар е светоотечески, а новоюлианският – еретически

Ерес означава отклонение от дадена църква, от дадено учение. Еретици могат да бъдат само хора, а ерес – дадено учение. Календарът не е нито едно от двете. Същевременно няма църковно учение за „православността“ на определен календар, затова и календарът не може да бъде еретически. Нито пък новоюлианският календар е осъден като такъв от Църквата. Колкото до юлианския календар  – той не е създаден от светите отци, а от математика Созиген – езичник, по поръчка на Юлий Цезар – друг езичник, чието име календарът носи. Значи, според някои хора, не трябва да ползваме „еретическия“ новоюлиански календар, обаче може да ползваме „езическия“ юлиански?

3. Трета грешка: отдаването погрешна значимост на дати

Св. апостол Павел, в посланието си до Галатяни, пише „Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви (Гал. 4:10-11). Апостолът говори на християните, които все още са се надявали да се оправдаят чрез съблюдаването на еврейския календар и на съботите и празниците в него. Апостол Павел се бои, че са пропуснали централното в посланието на Христос. Те са се надявали на сянката, вместо на живия Бог. И в днешно време обаче има хора[2], които искат да се оправдаят пред Бога по донякъде подобен начин – чрез спазване на определен календар. Понякога това върви с отцепване от каноничната Църква и изпадане в разкол. Ала желанието на тези хора е суетно. Няма значение дали празнуваме един празник 13 дни по-рано или по-късно. Важен е самият празник, това, което е станало на честваното събитие и неговия смисъл. По думите на покойния митр. Натанаил: „Православната църква празнува събития, а не дати[3]„.

4. Четвърта грешка: възприемането на календара като нещо сакрално

Абсурдно е календарът да бъде възприеман като нещо едва ли не сакрално, свещено. Календарът е просто една система, чрез която измерваме времето, чрез която организираме дните и определени събития. В резултат на нашето желание да имаме подреден живот, в съгласие с определени правила, ние използваме календара, за да постигнем това. Календарът е средство към целта, а не самата цел и ми изглежда абсолютно необяснимо как старостилните разколници го използват като аргумент за отделяне от Църквата.

5. Пета грешка: новият стил е безблагодатен

Може би това възражение иска да ни каже, че тези, които са извършвали  или участвали в богослужение в поместни Църкви по новия стил, нямат благодат, не са в общение с Христос. Е, фактите са, че за време от около няма и 100 години откакто е въведен новият стил, в него е просиял не един светец. Достатъчно е да споменем само имената на духовните великани светите старци Порфирий и Паисий (във времето, когато е бил извън Света Гора) . Към тях можем да добавим имената на св. Антим Хиоски, св. Николай Плана, вероятно св. Сава Нови и др[4]. Св. Порфирий и Паисий пък се почитат като светци и в съблюдаващата стария стил Руска Православна Църква. Е, може ли да има святост, ако няма благодат?

6. Шеста грешка: Напускането на Църквата заради новия стил

Православната Църква вярва, че тя е едната свята, съборна и апостолска Църква. Че е Църквата, основана от Христос, и чието апостолско приемство стига до Петдесетница. Нормалният начин за спасение е определен да бъде в нея. И няма никаква причина, от православна гледна точка, поради която се изисква тя да бъде напусната. Уместна е позицията на св. Порфирий , който „казвал, че той лично никога, каквото и да се случи, не би излязъл от Църквата. Той съветвал клириците, намиращи се в разкол с официалната църква, да направят всичко възможно да преодолеят разкола и да се върнат в нейното лоно. „За себе си аз съм решил: по-добре да се заблуждавам в Църквата, отколкото да я напусна” – често повтаряше старецът. Той казваше, че не би искал да се спаси сам, без Църквата и не би напуснал църковния кораб даже и ако той би се пробил и би възникнала опасност да потъне на дъното[5]“. Въпросът с календара сам по себе си не е сотириологичен проблем. Човек може да се спаси, независимо от календара, който съблюдава. Но въпросът може да стане сотириологичен, т.е касаещ спасението, когато заради същия този календар някои хора решат да напуснат Църквата.

7. Седма грешка: противопоставянето между привърженици на новия и стария стил

По юлиянския календар се служи в Московската Патриаршия (най-голямата православна Патриаршия), Грузинската, Йерусалимската Сръбската, както и в 19 от 20-те манастири на Света Гора… По новоюлианския се служи в Българската, Румънската, Константинополската, Антиохийската, Александрийската Патриаршия в Еладската Архиепископия и др. Въобще по новоюлианския календар се служи в 11, от общо 15-те автокефални православни Църкви. Реално погледнато, като брой вярващи, повече са в пределите на православни юрисдикции, в които се служи по стария стил. А повече поместни Църкви, като брой, са приели новия стил. Но в Православието се срещат и от едните, и от другите. Календарният въпрос не е догматичен въпрос, а касае практиката. „Добре би било да не съществува това календарно различие, но това не е въпрос на вярата[6]”, казва св. старец Паисий. И привържениците на който и да е от двата календара не бива да се конфронтират с привържениците на другия. Ние всички сме православни и на дело също трябва да бъдем такива, проявявайки послушание към нашата поместна Църква, независимо от календара, който е избрала. За финал ще прибегнем отново до думи мъдрия св. Порфирий: „Един монах попитал отец Порфирий към кой стил да се придържа – към стария или към новия. – Виж какво ще ти кажа – отвърнал старецът – ако живееш в света, то следвай този стил, по който там живее Църквата. Не привнасяй смущения сред народа. Ако искаш да се подвизаваш на Света Гора, на Атон, тогава живей по стария стил”.

/На снимката: Молещ се монах пред светогорския манастир Симонопетра – служещ по стария стил, но в общение с Църквата/

Още по темата:

1. Старецът Порфирий – За църквата и за календара

2.  Старецът Паисий Светогорец за календарната реформа

3. За Петровия пост

4. За църковния календар без емоции  – част I, част II,  част III, част IV,  част V, част VI, част VII

5. Има ли светци в новостилната Църква?


[1] Съвършеният календар – мисията невъзможна

[2] Венцислав Каравълчев уместно пита: „Кой благовести тогава другото, различното от завещаното ни от апостолите? Използващите новоюлианския стил, за които числата и датите нямат сакраментално значение и функция или онази част от защитниците на стария стил, за които календарът е не просто условие за спасението ни, но и фактор, определящ коя е истинската Църква, съответно кои вярващи са в нея?“

[3] Съвършеният календар – мисията невъзможна

[4] Има ли светци в новостилната църква

[5] Старецът Порфирий – За църквата и за календара. Всички останали цитати от св. Порфирий са взети от пак от тук.

[6] Старецът Паисий Светогорец за календарната реформа

Реклама

Дискусия

3 thoughts on “Седем грешки в подхода при календарния спор

  1. Наско, здравей!

    Текстът е пълен с фактологически и логически грешки в опит да се замаже истината, че „новостилците“ са под няколко анатеми, осъждащи т.нар. „нов стил“ и де факто са разколници на Едната Свята, Вселенска и Апостолска Църква.

    Понеже пееш в хора на милиционерите-сергиани, безсмислено би било да влизаме в спорове, но все пак се изкушавам да те попитам две неща – 1) кой ти каза, че т.нар. „стар стил“ е юлиански и не е Светоотечески?; 2) кое му е „поправеното“ на уж „новоюлианския“ календар при положение, че съвпада изцяло с григорианския? 🙂

    Поздрави!

    Posted by Monarchism | 13/10/2015, 02:04
  2. Здравей, Калояне!

    „1) кой ти каза, че т.нар. „стар стил“ е юлиански и не е Светоотечески?;“

    Никой. Такива са фактите. Разбира се може да го тълкуваме като светоотеечески, в смисъл че по него са живели и прославяни свети отци, както и че по-голямата част от историята на Църквата е свързана с него. В такъв смисъл съм съгласен, че е светоотечески. Отричам, че е светоотечески от гледна точка на неговото „догматизиране“, защото Църквата не е приела такива позиция, не го е „осветила“. Следователно да го гледаме по подобен начин са самочинни напъни.

    “ кое му е „поправеното“ на уж „новоюлианския“ календар при положение, че съвпада изцяло с григорианския?“

    Съвпада, но не „изцяло“. Както знаеш основна разлика между новоюлианския и григорианския е, празнуването на подвижните празници – подвижните празници в новоюлианския се празнуват според юлианския, а неподвижните съвпадат с григорианския до 2799 г.

    Накрая, искам да кажа, и това може би трябваше да го напиша, че аз не съм против стария стил. Против съм от него да се прави догматичен проблем, който да води до разкол. Следял съм мнения и от тях повечето хора, които имат подобна позиция като мен всъщност предпочитат стария стил. Аз също бих предпочел стария стил, защото новият – (без да е „виновен“) предпоставя едни смутове и безмислени спорове в Църквата.

    Posted by Наско | 13/10/2015, 21:45
  3. Здравей,

    Напротив. Фактите говорят, че т.нар. „стар календар“ е утвърден на Първия Вселенски събор, когато се приемат и единните правила за изчисляване на Пасха. Ако може да се говори за езически юлиански календар за гражданска употреба, то това би било вярно до 325 г., когато Светите Отци догматизират Великия индиктион в Никея, сиреч освещават църковната употреба на календара. Има дори църковни песнопения, възпяващи календара и Пасхалната система, изчислена по него.

    Измислицата „новоюлиански календар“ е прекалено видна в лукавството си дори и за неук човек. Този уж поправен календар съвпада с григорианския, като разликата при Пасхата идва от опит за стъкмяване с Пасхата по православния календар. Опит, който води до съкращаване и изчезване на Петровия пост, Кириопасха и т.н. Минеят е тотално променен в разрез с Църковното Предание. Нелеп опит за пригодяване на някакъв григориано-юлиански календар, наложен без съборно решение на Светата Църква от тъмните икуменически сили на този свят. Дали виждаш разликата? Единият календар е приет Съборно за църковен от Светите Отци на Църквата, а другият приет неканонично от банда масонстващи икуменисти на някаква другарска сбирка без съгласие от съборното съзнание на Църквата.

    Анатемите на григорианския календар не са дадени само заради промяната в Пасхалията, а и заради промяната в Месецослова. Новостилците са схизматици, независимо дали става дума за „полу-новостилци“, празнуващи само неподвижните празници по григорианския календар или за „пълни новостилци“, (термини „полу-разколник“, „полу-еретик“ и „полу-православен“ няма) приемащи и григорианската Пасхалия, какъвто е случаят с Финландската църква. Странно защо полу-новостилните „зилоти“ не са прекъснали общението си с тази лъже-църква… На всичкото отгоре сергианската „БПЦ“ дори не крие икуменическите си стремежи, заради които променя Православния календар.

    Всички новостилци („полу“ и „пълни“) попадат под поне 4 Анатеми на Всеправославни събори и под поне 20 Анатеми на Поместни. Предполагам не си стигнал дотам да мислиш, че когато „полу-новостилците“ празнуват Рождество Христово по григорианския календар са вън от Църквата, а когато празнуват Пасха по православному, са вътре?

    Календарът е част и от Църковното Предание, което се предава на Анатема от Шести и Седми Вселенски събори. Естествено, че проблемът е догматичен, а споровете по него са безсмислени дотолкова, доколкото е безсмислено да се спори с хора, които се противят на Истината.

    Това че предпочиташ „стария стил“ е хубаво, но връщането му в разколническо-еретическата общност „БПЦ“ няма да доведе до освещаването на тайнствата й. Гледай само да не изпаднеш в ситуация като разни Главевци и прочее, които пишат за новостилен разкол и икуменическа ерес, но са в пълно общение с тази ерес, макар и по стар стил. 🙂

    Поздрави!

    Posted by Monarchism | 15/10/2015, 11:24

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 33 other followers

Архив

За контакт с мен

nakata.sf.bg@abv.bg

Псалтир 113:9

Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
%d блогъра харесват това: